Машината, която ни води ту в бъдещето, ту в миналото

Машината, която ни води ту в бъдещето, ту в предишното съществува, с помощта на няколко ексцентрични и несъмнено, гениални учени. Теории и доказателства от Десислава Томова.

Какво съставлява времето в нашите показа?

Определението гласи: “Времето е поредна промяна на феномени и положения на материята – отмерено и необратимо то се развива единствено от минало към бъдеще ”. Нима обаче това е задоволително в изискванията на разрастващите се познания в последните години? По-скоро не…

Крайъгълен камък в обяснението на доста от физичните феномени в науката през XX век се явява Общата доктрина на относителността на Айнщайн. Курт Гьодел, сътрудника на Алберт Айнщайн доближава с нейна помощ до концепцията за пътуване във времето, потвърждава и кардиналната опция за връщане в предишното.

Но наситената с “чудеса ” отявления и статистики реалност не е в положение да бъде обяснена еднопосочно. Скептиците в научния свят стават от ден на ден. Това не значи отказване, а доразвитие и основаване на нова доктрина, която да потвърди други положения и феномени при свръхгравитация и свръхсветлинни скорости, доказване на многомерното пространство, неизбежно навлизайки и в понятия като “свръхгравитация ”, “тъмна материя ”, “хиперпространство ”, “тънки материи ” и други

Да погледнем… обратно във времето

Годината е 1943-а, а месецът – август. Военноморските сили (по данни от печата) правят опит във Филаделфия, Съединени американски щати под названието Проект “Дъга ” с кораба “Елдридж ”. Всичко е планувано въз основа на разработките на Никола Тесла и Алберт Айнщайн. Целта е корабът да остане незабележим за радарите. Плавателния съд се обгръща в мистично зелено зарево и освен, че става незабележим, само че и за доста малко време се оказва на друго, прекомерно отдалечено място. Премества се от Филаделфия във Военноморска база Норфлок.

Интересни и загадачни неща са се случили и със самия екипаж, като някои членове от него са се появили 40 години по-късно след изгубването си и то не във Филаделфия, а в Лонг Айлънд. През 50-те и 60-те години на XX век италианският отец-теолог Алфредо Ернети учи антична музика и пробвайки се да възвърне изгубени елементи от остарели музикални произведения, взема решение да употребява подсказаното от Питагорово време изказване, че всеки изсвирен очерк и произнесено слово се записва като информация в несъмнено поле, наречено по-късно от езотериците акашови записи, а в научния свят – осведомителна матрица. Хрониката отразява, че отец Ернети съумява да сътвори машина на времето и ненапълно да я употребява. Като съавтор се загатва и името на Вернер декор Браун – изтъкнат ракетен конструктор и академик. В продължение на 40 години в обособените етапи на опита са се присъединили общо 12 учени. Машината е наименована Хроновизор. През 70-те години опитите затихнали. Надали Ватиканът е “затворил устата ” на Ернети. Според по-късни изказвания на американския академик Бейрд Спалдинг апаратът на Ернети е основан и интензивно експлоатиран.

Огледалата на Козирев

Изследванията и опитите на професора вПулковската обсерватория отиват по-далеч от чисто теоретични извеждания и разбори. Той развива една цялостна и истинска доктрина за времето, разглеждайки го не като математическа големина (скалар), а като тясно обвързвано с физическа система и в частност с веществото, защото пространството с изключение на геометрични свойства, има и физически такива. Според Козирев времето е сила, способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). Той фактически реализира резултата на стесняване на времето. Експериментът на Козирев с огледала, построени като цилиндрични спирали, в които има хора, и до момента е неразбираем. Подложилите се на „ Огледалата на Козирев ” са изпитвали най-разнообразни аномални психофизически чувства, както е записано в протокола. Те усещали “излизане от личното си тяло ”, фиксирали и демонстрация на телекинеза, телепатия и даже изпращане на мисли на разстояние. Една от задачите била да се изучат и упражняват човешките качества в ясновидство, да се плануват събития в бъдещето, да се прониква в събития от предишното. Съгласно получените данни тези качества прекомерно внезапно се изострили в процеса на престояване в пробния модел. Козирев дава следното научно пояснение на настъпващите феномени: “Във вътрешността на огледалните пространства се променя плътността на времето и това повлиява за изострянето на свръхчувствителното усещане ”. Хората, пребиваващи няколко часа в този модел, почнали да се усещат като участници в от дълго време минали исторически събития, право пред очите им като на киноекран се развивали познати и напълно непознати събития. Механизмът на взаимоотношението на огледалата, времето и човешкото схващане занапред се учи и към този момент не може да се каже придвижват ли се хората, подложени на опита, в действителните събития от предишното или това е отражение на тези събития (хрономираж), което идва към нас в сегашното.

Машината на времето Кайлас

В грандиозно по-голям резултат от “Огледалата на Козирев ” е обследван от съветския академик и незабравим лекар-офталмолог Ернст Мулдашев, отразено в обявата му “В търсене на града на боговете ”. През 1999 година група учени попадат на най-голямата групировка пирамиди, които се намират в Тибет в по този начин наречената свещена планина Кайлас. Неподозирани и тайнствени гледки се разкриват пред очите на пътешествениците. Преброяват повече от 100 пирамиди и разнообразни паметници, ситуирани в кръг към централна пирамида с височина 6714 метра. На фона на пирамидите се открояват каменни структури с вдлъбнати или плоски повърхности, които на тип са като каменни огледала. Учените са имали съображение да допускат, че големите каменни “огледала ” оказват въздействие за изменението на характерностите на времето. В изявление ръководителят на експедицията проф. Мулдашев споделя за чудото на хилядолетието, наречено Тибетски пирамиди. По строго математическа причинност те са свързани с египетските и мексиканските, а също по този начин с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс.

Според Козирев, времето е сила способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите опити е реализиран резултата на стесняване на времето. Затова може да се одобри, че и “каменните огледала ” в Тибет имат това свойство. Възможно е точно с това да е обвързвана и странната гибел на четиримата алпинисти, които някакси остаряли и то единствено за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на “огледалата ”. Към това би трябвало да прибавим, че по мнението на доста учени пирамидите са способни да концентрират по-тънки типове сила, а в комбиниране с “огледалата на времето ” може би оказват мощно въздействие на време-пространствения континиум – по тази причина комплексът Кайлас се дефинира като “машина на времето ”.

За страдание актуалната просвета едвам в този момент стартира да осъзнава обстоятелството, че такива сили съществуват, а и към момента няма съществени принадлежности и инсталация за тяхното проучване. Можем единствено да кажем, че тези, които са построили “огледало-пирамидалния комплекс Кайлас ”, са били наясно със законите на тънките сили и времето и са умеели да ги ръководят. Тези сили евентуално са “формотропни ”, т.е.зависят от формата на градежа.

Може ли да се екранира ходът на времето?

Козирев дава отговор позитивно. Регистриращата времето система може да се отбрани от протичащите в близост процеси. Като екрани могат да служат всевъзможни твърди субстанции – железни пластини, стъкло, керамика. Когато проучвал екранирането на времето, в един от опитите той употребявал напълно тънка стъклена пластинка с нанесен върху нея алуминий на тънък прахуляк. Такъв тъничък екран не може да основава усвояване, само че все пак той намалявал въздействията на хода на времето съвсем двукратно. Оказало се, че с изключение на усвояване може да има и отразяване на времето, като ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Какво би станало, в случай че вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или в тази ситуация получаваме “времеви телескоп ”, вероятно незаместим асистент в проучването на далечни и по близки космични светове.

Изследователски институт за паралелния свят

Съществувал е по времето на Сталин и е обвързван с имената на изтъкната учени, сред които е небезизвестния Курчатов. Лаврентий Берия ликвидира института, както и десетки от водещите учени. Програмата била възобновена през 1987 година на островите Анжу, покрай Новосибирск, само че на 30 август 1989 година всичко свършило за момент. Невероятно мощна детонация унищожила освен пробния модул от 780 тона, само че и самия архипелаг с величина 2 кв. км. Според една от версиите за аргументите модулът дружно с трима експериментатори се сблъскали с голям обект – евентуално метеорит, в успореден свят или по пътя към него. Така изгубили и своята двигателна система, евентуално останала в паралелния свят.

Експериментите на Вадим Чернобров

В края на 80-те години съветският академик употребява електромагнитни помпени устройства и съумява леко да промени хода на времето, постигайки закъснение от 1,5 секунда при влияние един час. През 1999 година излиза книгата му „ Тайните на времето ”, а през 2001 г, създавайки различен модел на “машина на времето ”, организира опит наоколо до Волгоград. Чрез специфични осцилатори със съразмерен кристал забавя времето в пробното поле на машината до 10%. Хората, обитавали в полето, се почувствали забавно – като че ли са се придвижили към различен свят. За тях животът протичал и тук, и „ там ” по едно и също време, сякаш пространството се разгъва.

Въпросите, които чакат своя отговор

Те са доста: може ли времето да тече в противоположна посока, непрекъснат ли е неговият ход, съществуват ли кванти на времето; има ли антивреме, допустима ли е в края на краищата и самата машина на времето… Отговорите им ще значат, че живеем в един свят, в който бъдеще и минало са думи без значение, откакто единствената им среща е в индивида и всички живи същества.

Галактически стопаджия

За Вадим Чернобров машината на времето с изключение на всичко останало е и… транспортно средство.

Руският академик управлява група откриватели, нарекли се „ Космопоиск ”, които от известно време се пробват да открият останките на Ноевия ковчег – към този момент несполучливо!

Последната експедиция ги води на брега на Геленджик, турски черноморски курорт. Съпоставяне на древен обстоятелства кара Чернобров да мисли, че отсам би трябвало да стартира новото търсене на оживялото от плавателния съд, запазил човек и животни от потопа.

Руснакът е прочут и със своята енциклопедия на загадъчните места в родината му, само че същинска известност добива с излезлите през 90-те години на XX век книги „ Машина на времето ” и „ Тайните на времето ”. Разгадае ли тях, ще паднат и другите въпросителни, по тази причина по този начин настойчиво опитва – да вземем за пример едно от устройствата му, целящи да „ забавят ” времето, се задвижваше от… батерия.

Инфо: списание Усури бр.56 (10/2008)