Мързелът не мори, но мъчи – това е любимата поговорка

„ Мързелът не мори, само че мъчи ” – това е обичаната сентенция на татко ми, която си припомням от най-ранно детство. И в случай че постоянно съм била скептична към житейските му мъдрости, то с истинността на тази съм абсолютно съгласна. Парадоксалното е, че в обществото битува мнението, че лентяят прекарва дните си безметежно. Нищо сходно – въпреки външно да бездейства, ленивецът се гърчи в адските страдания на личното си слабоволие. Защото работата, с която би се справил за минути или часове, в края на краищата му лишава дни, месеци даже години в безплодно самоподканяне.

На какво се дължи в действителност мързелът? Причините могат да бъдат най-различни. Една от тях е навикът – колкото повече мързелуваме, толкоз повече ни се мързелува. Извинението, че имаме потребност от отмора, след която ще се захванем с належащите задания, ни дава опция да отлагаме и да отлагаме. Излишно е да споделям, че това опрощение ни е належащо освен за пред другите – родители, учители, работодатели, само че най-много пред самите нас.

За да излезем от този обаян кръг, в който мързелът води единствено до още по-голям мързел, би трябвало първо да бъдем почтени със себе си. Припомнете си всички благоприятни условия в живота си, които сте пропуснали или опропастили от безучастие – в университета, в работата, в персоналния живот. Ако сте изцяло откровени със себе си, равносметката ще ви шокира. Именно мъчителните последици от мързела, ще ви разсънят от летаргията, в която пропилявате живота си и ще ви дадат нужната мотивация, да се справите с нея.

Започнете с проект, в който по дата и час, сте записали дилемите, които би трябвало да свършите и не си позволявайте никакви отклонения от него, колкото и „ основателни ” извинения да ви идват на разум. В началото ще ви е доста мъчно и елементарно ще се разсейвате, само че впрегнете всички старания на волята си. Скоро ще пристигна и удовлетворението от свършената работа, което съпоставено с тягостното възприятие за виновност от мързела, ще ви накара да се замислите, по какъв начин толкоз дълго сте се подлагали на това вътрешно мъчение.

Постепенно колкото по-активни ставате, толкоз по-малко самоподканяне ще ви бъде належащо. Пълното изцеление ще настъпи тогава, когато започнете да се захващате с всяка задача, сега, в който е зародила. Това не значи, че ще се изтощавате до гибел и животът ви ще се трансформира единствено в низ от отговорности. Напротив – почивката ви ще е доста по-пълноценна, тъй като ще бъде след добре свършената работа и в този смисъл изцяло заслужена.

Понякога обаче мързелът е единствено външна изява на по-дълбок психически проблем. При депресията да вземем за пример бездействието е затваряне в себе си и метод за бягство от действителността. Най-често това положение настава след тежка загуба или неуспех – професионални неуспехи, разлъка с обичания, при гибел на непосредствен. Друг път обаче се случва противоположното – мързелът да докара до меланхолия. Затова не се отнасяйте снизходително към склонността си да отлагате днешната работа за неопределеното бъдеще.