Гигантска дупка в атмосферата на Марс е причината планетата да е пустиня
Марс съставлява една огромна загадка за учените, които следят планетата. Загадките на Червената планета се разкриват постепенно една след друга и изумяват наблюдаващите. Отговорите на въпроса за какво се случват събитията, следени на Марс, следва да бъдат откривани.
Дупка в атмосферата на Марс, която се отваря на всеки две години, е новото откритие
Новото изобретение към Марс е на учени от Русия и Германия, които работят в института Макс Планк. Те забелязали издигането на водни пари в марсианската атмосфера, което предизвиквало отдръпване на водата към полюсите. Досега учените не са могли да си обяснят метода, по който работи кръговрата на водата на Марс и по тази причина нямаха отговор на въпроса коя е повода Червената планета през днешния ден да е пустиня, откакто в миналото е била покрита с океани.
Водната пара, издигнала се високо над марсианската атмосфера, буди неразбиране у учените, тъй като планетата има междинен пласт атмосфера, който би трябвало да изолира кръговрата в границите на самата планета.
От друга страна, междинната атмосфера на Марс е доста студена, което пречи да се поддържа водата в положение на пара. Този пласт се оказва преграда, която въпреки всичко парата е минала и това озадачава откривателите.
За да дадат отговор на въпроса по какъв начин се случва всичко, те създали компютърна симулация на целия развой. Били открити два атмосферни процеса, неповторими за загадъчната Червена планета.
Разлики сред Земята и Марс, които са предпоставки за неповторимите процеси
Известно ни е, че на Земята лятото в Северното и в Южното полукълбо доста си наподобяват. На Марс нещата стоят по напълно различен метод. Орбитата на Червената планета е по-ексцентрична от земната и небесното тяло е по-близо до Слънцето. Затова на Марс лятото в Южното полукълбо, което се случва на всеки две земни години, е доста по-топло от лятото в Северното марсианско полукълбо.
Когато в Южното полукълбо на Марс настъпи лято, се отваря дупка, висока от 60 до 90 километра в междинния пласт на атмосферата, през който водната пара доближава до горния пласт на атмосферата.
Марс, за разлика от нашата планета, е подложен на колосални прашни стихии. Те изстудяват планетата, тъй като стопират притока на светлина. Все отново светлината, недостигаща повърхността, съумява да загрее атмосферата до толкоз, че водата да може да се движи. При прашна стихия към прашната парченце се образува лед и тези частички плуват в горния атмосферен пласт по-лесно, в сравнение с другите агрегатни положения на водата. Така в горния атмосферен пласт на Марс попада повече вода на всеки две земни години. Подобна стихия реалокира повече вода нагоре, в сравнение с летния сезон в Южното полукълбо.
Предполага се, че това е част от цялата картина, която съставлява изложение на процесите, довели до преобразяване на Червената планета в пустиня.
