Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външна политика, в

...
Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външна политика, в
Коментари Харесай

Коментар | Тази студена война е различна

Марк Ленард, шеф на Европейския съвет за външна политика, в публикация за Project Syndicate
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън неотдавна се срещна в Кемп Дейвид с водачите на съюзническите Япония и Южна Корея, с цел да обсъдят по какъв начин да сдържат Китай и да противодействат на въздействието на Русия - да вземем за пример в африканския район Сахел, който неотдавна претърпя поредност от държавни преврати. Междувременно водачи на страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се събраха в Йоханесбург, с цел да подлагат на критика господството на Запада в интернационалните институции, основани след Втората международна война. Това беше задоволително, с цел да даде на историците чувство за déjà vu от студената война.

Основният съперник на Запада през днешния ден е Китай, а не Съветският съюз, а БРИКС не е Варшавският контракт. Но откакто светът навлиза в интервал на неустановеност, последвал разпадането на реда след студената война, паралелите са задоволително, с цел да убедят мнозина да се извърнат към концептуалните модели отпреди 1989 година, с цел да получат визия какво може да последва. Това включва Съединени американски щати и Китай, само че всеки залага на друг модел.

Между края на Втората международна война и рухването на Берлинската стена двете съществени сили, определящи интернационалния ред, бяха идеологическият спор, който раздели света на два лагера, и стремежът към самостоятелност, довел до повишен брой страни - от 50 през 1945 до над 150 през 1989-1991 година Докато двете сили взаимодействаха между тях, идеологическият спор беше преобладаващ: битките за самостоятелност постоянно се превръщаха в прокси войни и страните бяха принудени или да се причислят към блок, или да се самоопределят посредством своята " необвързаност " .
Реклама
Съединени американски щати, наподобява, считат, че сходна динамичност ще господства и този път. Изправен пред първия си съперник след рухването на Съветския съюз, Вашингтон се опита да сплоти своите съдружници зад тактика за " обособяване " и " отклоняване на риска " - всъщност икономическа версия на политиката на въздържане от студената война. Докато Съединени американски щати може би чакат студена война 2, завършена най-вече от идеологическа поляризация, Китай, наподобява, залага на световната фрагментация. Да, Пекин се опита да предложи на незападните страни опция на доминираните от Запада институции като G7 или Международния валутен фонд. Но съгласно Китай стремежът към суверенитет и самостоятелност е фундаментално несъответстващ с образуването на блокове в стила на студената война.
Пекин се опита да предложи на незападните страни опция на доминираните от Запада институции.
Вместо това Китай чака многополюсен свят. Докато Китай не може да завоюва борба против воден от Съединени американски щати блок, президентът Си Дзинпин наподобява уверен, че страната му може да заеме мястото си на велика мощ в един фрагментиран международен ред . Дори най-близките съдружници на Америка не са ваксинирани от наклонността към фрагментация, макар най-хубавите старания на американските водачи. Помислете за неотдавнашната среща на върха в Кемп Дейвид. Въпреки че някои медии побързаха да предизвестят " нова студена война ", ползите на участниците се разминаха по няколко метода.

Основният фокус на Южна Корея остава Северна Корея, а споразуменията за шерване на разследваща информация и нуклеарните съвещания, оповестени след срещата, бяха както знак за тяхната решителност да дадат отпор на режима на севернокорейския деспот Ким Чен-ун, по този начин и за противопоставяне на Китай. Япония, от своя страна, е нетърпелива да избегне стратегическа ескалация във връзка с Тайван - развиване, което би заплашило нейния стопански модел, който зависи доста от търговията с Китай (включително в технологии, свързани с полупроводници). И Южна Корея, и Япония са недоволни от усърдието, с което Америка следва своята тактика за понижаване на риска.
Дори най-близките съдружници на Америка не са ваксинирани от наклонността към фрагментация.
Що се отнася до обстановката в Сахел, тя има всички характерности на класическото прокси опълчване от времето на студената война. Откакто Буркина Фасо, Гвинея и Мали се поддадоха на военни преврати, Съединени американски щати и Франция започнаха да разчитат на държавното управление на Нигер като последния бастион на западната поддръжка в района. Под ръководството на починалия към този момент Евгений Пригожин, съветската наемна войска Wagner Group завоюва доста въздействие върху ръководството на Мали и на процедура управляваше Централноафриканската република.
Реклама
Последното нещо, което Съединени американски щати и Франция желаят, е " Вагнер " да завоюва още една опора в района. Но в този момент, когато държавното управление на Нигер също беше свалено от военните, американските и френските отговори внезапно се разминават, което дава комфорт на новите управници . Военната хунта изиска помощта на " Вагнер ", с цел да предотврати опасността от интервенция, само че наподобява желае, най-малко към този момент, да разреши на Съединени американски щати да продължат да ръководят бази за дронове в страната.

Може би най-голямата изненада беше известието наскоро на БРИКС, че шест страни - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, ще станат пълноправни членове до началото на идната година. Независимо от изявленията преди срещата, Китай не си прави илюзии, че страни като Саудитска Арабия и ОАЕ ще се причислят към него в един безкористен антизападен блок. Сметките на Китай са по-тънки.

Присъединяването към БРИКС усилва свободата на деяние на страните - да вземем за пример посредством увеличение на достъпа до различни източници на финансиране или, в последна сметка, даване на опция на щатския $ за търговия, вложения и запаси. Свят, в който страните са свободни да изследват други благоприятни условия, обслужва ползите на Китай надалеч по-добре, в сравнение с би могъл в миналото по-тесен, по-лоялен прокитайски съюз.

Картината, която се обрисува, е на свят, в който суперсилите нямат задоволително икономическо, военно или идеологическо въздействие, с цел да принудят останалия свят - по-специално все по-уверените " междинни сили ", да изберат страна . Противно на това, което може да наподобява на мнозина, не на последно място в Съединени американски щати, новата студена война, наподобява, се основава не на остарялата логичност на поляризацията, а на новата логичност на фрагментацията. Съдейки по растежа на БРИКС, няма дефицит на страни, които намират тази нова логичност за привлекателна.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР