Марк Аврелий - живот и управление
Марк Аврелий е римски император, който ръководи сред 161 и 180 г.
Ранен живот на Марк Аврелий
Роден през 121 г в Рим, той е прочут с философските си ползи и е един от най-уважаваните управници на Римската империя. Роден е в заможно аристократично семейство, изучавал е латински и гръцки и се е увличал по стоицизма като философско течение.
Марк Аврелий се е отличавал като сериозен, образован и работлив и по тази причина бил видян от тогавашния император Адриан. Той кара избрания за негов правоприемник Антоний Пий да осинови младежа и да го дефинира за собствен правоприемник.
Така и става. Така Марк Аврелий попада измежду дворцовия живот и стартира да се учи на ръководство и политика.
През 140 г той става водач на Сената и задълбочава своите познания за политиката и философията, учи и право. Превръща се в мощен властник, който подкрепя ръководството на Антоний и му оказва неоценима поддръжка.
През 145 г се дами за дъщерята на императора - Фаустина, с която имат доста деца.
Управление на Марк Аврелий
През 161 г Антоний умира и Марк Аврелий става император. Той упорства неговия осиновен брат да ръководи дружно с него под името Луций Аврелий.
Управлението на двамата императори е белязано от войни и бедствия. Още първоначално те стартират война с Партското царство за надзор върху Изтока, който печелят с помощта на положителните пълководци в армията си.
Завръщайки се в Рим, бойците донасят незнайна болест. Тя върлува в продължение на години и убива част от популацията.
Към края на 60-те години на 2 век двамата братя стартират война с немските племена, които са пресекли Дунав и атакуват римски градове. По време на тази война Луций умира и оставя брат си самичък да се оправи с нашествениците.
По време на ръководството на Марк Аврелий не липсват и вътрешни спорове.
През 175 г Авидий Касий, римски сенатор и действен пълководец на 3-те галски легион, се афишира за император след слух за гибелта на Марк Аврелий.
Тъй като слухът се оказва погрешен, Марк Аврелий се принуждава да замине на Изток, където е Авидий, с цел да се бие с узурпатора. До борба по този начин и не се стига, тъй като Авидий Касий е погубен от един от личните си бойци.
През 177 г Аврелий още веднъж се бие с германците. По време на боевете афишира сина си Комод за собствен правоприемник и ръководи взаимно с него до гибелта си през 180 г.
Марк Аврелий е един от Петте положителни императори дружно с Нерва, Траян, Адриан и Антонин Пий. Те са образец за положително ръководство, макар че са осиновени и не са кръвни наследници на трона.
Марк се дами за Фаустина. Двойката има първата си щерка Домиция Фаустина през 147. година След нея имаше най-малко тринадесет деца, в това число две двойки близнаци. Фаустина е доста плодородна, за жалост, множеството деца, които тя ражда, умират по време на ранна детска възраст.
Като един от петимата положителни императори, Марк Аврелий безспорно е бил един от най-хубавите владетели по време на славата на Римската империя. Въпреки че се разпадна много зле след гибелта му, той си обезпечи завещание, което до момента е хвалено.
Мъдрости от Марк Аврелий
Един от философите, повлиял най-вече на мисленето ни, е Марк Аврелий. Той е един от последните положителни императори на Рим - който откровено се грижи за благосъстоянието на подчинените си.
Марк Аврелий е живял във време, когато гибелта е била преобладаваща - и хаосът е бил на всички места. Той написва справочник (за себе си), който в този момент знаем като Медитации. Не знаем сигурно дали е имал желание да го разгласява на обществеността. Той може би го написва за себе си - с цел да се оправи със личните си вътрешни демони.
Въпреки че той написа тези думи преди към 2000 години - неговите прозрения към момента имат мощна тежест и през днешния ден.
Как можем да използван неговата стоическа философия към нашето всекидневие? По-долу има някои прозрения, които можете да приложите в личния си живот:
Ето житейски уроци от Марк Аврелий
1. Не губете това, което остава от живота ви, в спекулации за съседите си. Всичко, което ви отвлича вниманието от верността към Владетеля във вас, значи загуба на опция за друга задача. - Марк Аврелий
Имаме лимитирано време на земята. Защо да губим скъпата си сила, притеснявайки се за нашите съседи? Защо ни е грижа какво вършат и какво мислят за нас?
Това, което би трябвало да създадем, е да се съсредоточим върху нашата задача. Каква е нашата задача? Каквото и да е нашето предопределение на земята - без значение дали това значи да сътворяваме изкуство, да даваме благоприятни условия на другите или да бъдем любящ родител.
Със обществените медии ние сме пристрастени към това, което вършат другите. Губим умствената си сила, като завиждаме на другите. Сравняваме се с тях - усещаме се разочаровани, че не сме толкоз сполучливи, колкото нашите връстници. Гледаме другите с изискани коли, изискани камери и изискани къщи.
Ами в случай че прекараме целия си живот, игнорирайки това, което другите вършат - и се фокусирахме единствено върху себе си? Не мислите ли, че щяхме да сме по-щастливи.
2. Реалността се образува от вашето мнение
Няма „ справедлива “ действителност на никое място - ние оформяме нашата лична действителност. Например можете да бъдете милиардер с всички материални притежания, които желаете, и въпреки всичко да се чувствате като „ неуспех “ (може да се сравните с други милиардери, които са даже по-богати от вас).
Може да сте небогати и да живеете в безпаричен квартал, само че може да сте извънредно щастливи - тъй като сърцето ви е цялостно с благодарности.
Марк Аврелий споделя: Животът е единствено това, което го смятате.
Той също по този начин ни припомня: Животът е мнение.
Винаги, когато става въпрос за нещо в живота ни, това зависи от нашето лично мнение за себе си. Ние считаме кое е положително и неприятно в живота ни.
Ние формираме личното си усещане за света с нашите мисли. Не съществува външна „ действителност “ отвън нашите усещания.
Практическият метод, по който можете да приложите този метод на мислене в живота си, е следният: вижте всичко в позитивна светлина .
Например, да кажем, че някой приказва за вас нелепости в лицето ви. Вместо да се чувствате разочаровани, можете да си кажете:Радвам се, че някой приказва нелепости за мен, това значи, че не съм отегчителен - и върша нещо забавно.
Освен това, когато хората ни наскърбяват, пробват се да ни навредят или ни подлагат на критика - не обидата ни вреди. Нашата интерпретация на това, което споделят, ни боли. Марк Аврелий ни споделя:
Ако не виждам на това нещо като на зло, не съм засегнат.
Ако останем слепи и глухи за непознатите обиди, по какъв начин тогава те ще ни наранят?
3. Марк Аврелий също ни споделя: Отхвърлете възприятието си за пострадване и самото пострадване изчезва.
Всяко „ пострадване “, което получаваме в живота, е единствено наше мнение.
Една метафора, която обичаме, е следната: представете си, че сте в лодка посред езеро. Мъгляво и мрачно е като в неприятен сън. Изведнъж ви удря друга лодка и си блъскате главата. Вие сте ядосани и разочаровани и желаете да прокълнете другия човек, който преди малко се е натъкнал на вас. Но тогава, когато мъглата се размие, разбирате, че другата лодка е била празна. Сега към този момент не се чувствате ядосани, тъй като осъзнавате, че другата лодка е празна. Осъзнайте, че всички останали, които се пробват да ни навредят, са просто празна лодка.
4. Смъртта чука на вратата ви
Много хора не помнят фразата: “memento mori ” - помнете, скоро ще бъдете мъртви.
Когато знаем, че гибелта е близо, не си губим времето. Не губим скъпото си свободно време за гледане на телевизия или други форми на пасивно развлечение. Ние бързаме да вършим това, за което сме жадни, и работим, което е значимо за нас. Прекарваме повече време с околните си и изпускаме непотребните хора и дейности от живота си.
Напомняйки си за гибелта, ние се фокусираме.
Помислете за всички хора, които научават, че имат рак или някаква друга болест. След като открият това, те изоставят всички гадости, които не обичат да вършат в живота - и се концентрират единствено върху това, което е значимо за тях.
Като не забравяме всекидневно за гибелта, няма да загубим и капка от времето си.
