Мальовица в сърцето на планинския спорт
Мальовишкият дял се е открил като привлекателен център за туристи. Делът предлага тренировки и образования на катерачи, алпинисти, скиори и други Мястото предлага всевъзможен тип направления - от най-трудните аплийски изкачвания в България до пътеки за начинаещи.
Отворете която и да е планинска група в обществените мрежи. Надникнете в някоя организация, която предлага походи във високата планина. Посъветвайте се с другар, който постоянно обикаля по горските пътеки. Връх Мальовица с неговата височина 2729 м ще е едно от първите неща, които ще видите или чуете. Ще последват десетки фотоси на към този момент посетили я туристи, атрактивни фрагменти от хора, които ви приканват да се включите в идващия преход, или просто историята на някой прочут, който ще ви каже " иди и виж ".
Това напълно не е инцидентно. Мальовишкият дял в Рила (върховете Малка и Голяма Мальовица, Орловец, Злия зъб, Двуглав, определяният за най-трудния в България връх Иглата, Ловница, Купените и други и намиращите се към тях езера) е едно от най-красивите и най-посещавани места, що се отнася до планински туризъм в България. Делът е в самия завършек на София-област, като част от него е даже оттатък - в Кюстендил. По маршрута от Централната планинска школа през хижа " Мальовица " до върха минават стотици български и задгранични туристи всеки уикенд през лятото и надалеч не по-малко през зимата.
Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Това обаче е единствено върхът на айсберга, който се намира на час и половина път с кола от центъра на София. Мальовишкият дял трайно се е открил като място за почивка през уикенда, само че и също като място, на което планинските водачи организират на практика занятия, катерачи и алпинисти изпитват уменията си, а извънпистовите ски и сноуборд запалянковци се спускат по улеите и терените за рискови спускания.
Върхът и хижата, ситуирана на 1960 метра надморска височина, с изключение на всичко останало са част от интернационалния туристически маршрут Е4, който превежда опитни туристи и занимание планинари от Черни връх във Витоша през Рила и Пирин до Гоцев връх в Славянка.
Или другояче казано - мястото е едно от съкровищата на Рила, а с това напълно оневинен е ползата към него - даже и от недоброжелатели.
" Люлката на българския алпинизъм "
Реклама
Годината е 1938. През миналите близо четири десетилетия от началото на века и изключително интензивно в последните няколко години преди този момент десетки български и задгранични (словенски, немски, италиански, френски и австрийски) алпинисти вършат несполучливи опити да се изкачат по североизточния скат на Мальовица. Успяват да покорят не повече от 60 метра от скалата, която е висока към 200 метра, като някои от опиталите се даже дефинират скалата като " непобедима ".
Фотограф: Надежда Чипева
На 23 август 1938 година след два дни и една нощ българските алпинисти Коста Саваджиев и Георги Стоименов стигат до горе. " Мальовица " беше победена! ", написа в своите разкази Саваджиев. След 44 часа на скалите той и Стоименов реализират първото нанагорнище на тази отвесна стена и прокарват " класическия " маршрут, който и до през днешния ден се употребява за тази цел. В идващите 20 години обаче северната стена на Мальовица остава непокорена в зимни условия, макар че в този интервал редица други върхове от дълго време са подали под натиска на упоритите алпинисти. Едва на 17 март 1957 година доцент Сандю Бешев и Георги Атанасов съумяват. " Бяхме създали първото зимно нанагорнище на признака на българския алпинизъм - северната стена на връх Мальовица. На другия ден аз щях да навърша 23 години ", написа доцент Бешев в своите записки.
Така северната стена на Мальовица се трансформира в знак на българския алпинизъм и напълно закономерно става фантазия на всеки, който смята себе си за планинар, и през днешния ден нейното нанагорнище е наложителна стъпка за този, който е избрал пътя нагоре.
Нейно величество Мальовица
" Освен всевъзможен вид катерене - спортно, алпийско, боулдър и ледено катерене, долината предлага прелестни условия за ски туринг и планински туризъм. Тук е и една от дребното виа ферати (железен път по канара с обезпечаване по въже - бел. ред.) в България, която е и най-дългата. Често се виждат и хора, практикуващи все по-популярния спорт на планинското тичане ", изяснява Алеко Държиков от Школата по алпинизъм и катерене.
Отворете която и да е планинска група в обществените мрежи. Надникнете в някоя организация, която предлага походи във високата планина. Посъветвайте се с другар, който постоянно обикаля по горските пътеки. Връх Мальовица с неговата височина 2729 м ще е едно от първите неща, които ще видите или чуете. Ще последват десетки фотоси на към този момент посетили я туристи, атрактивни фрагменти от хора, които ви приканват да се включите в идващия преход, или просто историята на някой прочут, който ще ви каже " иди и виж ".
Това напълно не е инцидентно. Мальовишкият дял в Рила (върховете Малка и Голяма Мальовица, Орловец, Злия зъб, Двуглав, определяният за най-трудния в България връх Иглата, Ловница, Купените и други и намиращите се към тях езера) е едно от най-красивите и най-посещавани места, що се отнася до планински туризъм в България. Делът е в самия завършек на София-област, като част от него е даже оттатък - в Кюстендил. По маршрута от Централната планинска школа през хижа " Мальовица " до върха минават стотици български и задгранични туристи всеки уикенд през лятото и надалеч не по-малко през зимата.
Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Това обаче е единствено върхът на айсберга, който се намира на час и половина път с кола от центъра на София. Мальовишкият дял трайно се е открил като място за почивка през уикенда, само че и също като място, на което планинските водачи организират на практика занятия, катерачи и алпинисти изпитват уменията си, а извънпистовите ски и сноуборд запалянковци се спускат по улеите и терените за рискови спускания.
Върхът и хижата, ситуирана на 1960 метра надморска височина, с изключение на всичко останало са част от интернационалния туристически маршрут Е4, който превежда опитни туристи и занимание планинари от Черни връх във Витоша през Рила и Пирин до Гоцев връх в Славянка.
Или другояче казано - мястото е едно от съкровищата на Рила, а с това напълно оневинен е ползата към него - даже и от недоброжелатели.
" Люлката на българския алпинизъм "
Реклама
Годината е 1938. През миналите близо четири десетилетия от началото на века и изключително интензивно в последните няколко години преди този момент десетки български и задгранични (словенски, немски, италиански, френски и австрийски) алпинисти вършат несполучливи опити да се изкачат по североизточния скат на Мальовица. Успяват да покорят не повече от 60 метра от скалата, която е висока към 200 метра, като някои от опиталите се даже дефинират скалата като " непобедима ".
Фотограф: Надежда Чипева
На 23 август 1938 година след два дни и една нощ българските алпинисти Коста Саваджиев и Георги Стоименов стигат до горе. " Мальовица " беше победена! ", написа в своите разкази Саваджиев. След 44 часа на скалите той и Стоименов реализират първото нанагорнище на тази отвесна стена и прокарват " класическия " маршрут, който и до през днешния ден се употребява за тази цел. В идващите 20 години обаче северната стена на Мальовица остава непокорена в зимни условия, макар че в този интервал редица други върхове от дълго време са подали под натиска на упоритите алпинисти. Едва на 17 март 1957 година доцент Сандю Бешев и Георги Атанасов съумяват. " Бяхме създали първото зимно нанагорнище на признака на българския алпинизъм - северната стена на връх Мальовица. На другия ден аз щях да навърша 23 години ", написа доцент Бешев в своите записки.
Така северната стена на Мальовица се трансформира в знак на българския алпинизъм и напълно закономерно става фантазия на всеки, който смята себе си за планинар, и през днешния ден нейното нанагорнище е наложителна стъпка за този, който е избрал пътя нагоре.
Нейно величество Мальовица
" Освен всевъзможен вид катерене - спортно, алпийско, боулдър и ледено катерене, долината предлага прелестни условия за ски туринг и планински туризъм. Тук е и една от дребното виа ферати (железен път по канара с обезпечаване по въже - бел. ред.) в България, която е и най-дългата. Често се виждат и хора, практикуващи все по-популярния спорт на планинското тичане ", изяснява Алеко Държиков от Школата по алпинизъм и катерене.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ