Липсата на сън води до самота
Малцина от нас знаят какво ще се случи, в случай че не спим задоволително: започваме да мислим по-некачествено, губим паметта си, скапваме настроението си, реагираме по-силно на психически стрес. И това не е всичко – откривателите от Университета „ Бъркли ” настояват, че самотата може да бъде резултат от липса на сън. Освен това, такава самотност може да се популяризира от човек на човек, като заразна болест.
В опита взели участие осемнадесет младежи, които или спали през нощта, както нормално, или оставали будни през цялата нощ. На идващия ден им бил изработен психически тест: те били доближени от избран човек и трябвало да го спрат на разстояние, което им било комфортно. Тестът се повтарял с видеоклип, в който индивидът също се приближавал към участника в опита само че видеото се гледало с апаратурата за магнитно-резонансна томография, с цел да се наблюдава по какъв начин в същото време работи мозъкът.
И в двата случая – и при същинския човек, който върви, и при видеозаписа – комфортното разстояние било по-голямо, в случай че участниците в опита не са спали през нощта. С други думи, неналичието на сън ги карала да държат другите хора на по-голямо разстояние. В мозъка на недоспалите по едно и също време с това се активизирала зоната, за която се счита, че проучва всички типове проблеми, идващи от други хора. А тази зона, която е виновна за обществените контакти, ставала по-малко дейна.
Може да се допусна, че всичко това ще бъде съпроводено от чувство за самотност: изтощеният мозък се затваря за връзка, възприемайки всички в близост като евентуална опасност. Наистина, когато откривателите поискали от към 140 други хора да си слагат няколко нощи специфични датчици, които наблюдават съня, се оказало, че тези, които спят малко, на идващия ден се усещат по-самотни от тези, които са спали добре.
И най-после, психолозите желали да схванат по какъв начин другите хора възприемат тези, които не са спали задоволително. Видеото с наспалите се и с ненаспалите се участници в опита посочило към хиляда фенове, които по-късно трябвало да преценяват до каква степен наспалите се и ненаспалите се наподобяват еднообразно и до каква степен те самите биха желали да си поддържат връзка с тях.
Оказало се, че в визиите на другите хора сънливият човек е по-самотен, и по-рядко биха желали да поддържат връзка с него, спрямо наспалия се. Така че, самотата на недоспалите се усилва и това изобщо не е изненадващо.
Но най-странното било в това, че тези от публиката, които гледали сънливи хора, също почнали да се усещат по-самотни – т.е. самотата от липса на сън се оказала нещо като заразна болест.
От друга страна, хората са обществени същества и могат да се ориентират в непознатото психическо положение и с помощта на емпатията да изпитват усеща като другите.
Що се отнася до самотата на тези, които не са имали задоволително сън, възприятието за безпокойствие и като цяло измененията в настроението, са свързани с неналичието на сън. Авторите на самото проучване споделят, че са взели поради вероятното влияние на безпокойството и са стигнали до заключението, че самотата се усилва даже и без да се вземат поради измененията в настроението.
По-късно психолозите поискали да се дефинира дали се трансформира връзката сред самотата и недоспиването с възрастта, тъй като в изследването били включени младежи на възраст от 18 до 24 години. Но по този начин или другояче, тези, които страдат от самотност, могат да бъдат посъветвани, като начало, да се наспиват добре.
