Българските владетели: Цар Петър I
Малко преди гибелта си, цар Симеон показва Петър като собствен правоприемник. По традиция властта се предавала на най-големия наследник, който бил Михаил, само че владетелят решил друго.
Въпреки взетото решение, цар Симеон осъзнавал, че Петър не разполага с опита и качествата да се оправи с отговорността, с която е претрупан. Поради това назначил болярина Георги Сурсувул като ментор на Петър.
Първото достижение в ръководството на Петър I бил подписаният през 927 година 30-годишен кротичък контракт с империята, отпред на която по това време стоял Роман I Лакапин. Двете страни се договорили за замяна на военнопленници. Освен това империята се задължила да заплаща годишен налог на Българската страна.
С експлицитни клаузи в контракта империята признала Петър I за цар, а българската черква - за патриаршия. Това станало, като на владетеля му било обещано правото да носи купата василевс, чийто български еквивалент била купата цар. Чрез този контракт страната ни застанала паралелно до най-големите през Средновековието – Франкската и Византийската империя.
Паралелно с това българският архиепископ получил публично самопризнание за патриаршеското си достолепие. За да се скрепи контракта, през същата година цар Петър I сключил династичен брак с внучката на Роман Лакапин – Мария, по-късно прекръстена на Ирина.
Заедно с идването му на власт обаче почнали и непримирими междуособици сред болярите, постоянно прерастващи във военни спорове. Причината била, че част от тях желали да продължат с военната атака, която следвал цар Симеон. Другите двама синове на умрелия държател – Иван и Михаил също се бунтували. Това, дружно с появяването на богомилството, свидетелства за нестабилната вътрешнополитическа обстановка в страната. А това пречело на икономическото развиване и на сигурността на държавната власт.
Освен неустойчивостта, към вътрешнополитическите проблеми на цар Петър I се прибавили и външнополитически неуспехи. През 30-те години на 10 век опустошителните набези на маджарите съществено засегнали северозападните територии. В същото време сръбският княз Чеслав съумял да избяга от Преслав и възстановил Сръбската страна.
От североизток пък печенегите правили нападения над българските земи. Поради неспособността на цар Петър I да се оправи с заплахата от маджарите, той потърсил помощ от Византия. Тя обаче му била отказана, а гибелта на кралица Ирина в допълнение обтегнала връзките сред българи и византиийци.
Царят се видял заставен да възобнови контракта с империята. По новото съглашение обаче се налагало синовете му да заминат като заложници в Константинопол.
Поради непрестанните опити на маджарите да превземат и плячкосват, цар Петър I потърсил помощ при немския държател Отон I. Той обаче също отказал.
За справяне с казуса през 965 година бил подписан контракт с унгарците, съгласно който те имали правото да минават свободно през българските земи и да грабят от Византийската империя. Спрямо това съглашение връзките сред Преслав и Константинопол се усложнили неимоверно.
Тогавашният император Никифор II Фока единствено търсел мотив да стартира война с българите. Той съумял да превземе град Тарс. В чест на успеха бил проведен гуляй в столицата. Точно тогава обаче пристигнали български пратеници, пристигнали за годишния налог, който империята била задължена да заплаща. Никифор II се разгневил и ги изгонил.
Скоро по-късно императорът нахлул с войските си в Тракия. Към българския цар било отправено предложение да се възстановят положителните връзки, само че единствено в случай че се разтрогне контракта с маджарите. След отхвърли на цар Петър I, Константинопол се свързал с владетеля на Киевска Рус – княз Светослав и го подтикнал да нападне българската страна.
През 968г. голяма съветска армия нахлува в Добруджа. Тя разрушава българската войска, а Светослав поставя ръка на голям брой замъци. Малко по-късно през същата година обаче Киевска Рус била нападната от печенегите и князът бил заставен да се върне.
През 969г. Светослав разрушава печенегите и още веднъж се връща на българска земя. Когато научил за идването му, цар Петър I получил удар и починал. Изворите прецизират, че малко преди гибелта си той се отдръпнал от престола и приел отшелнически обет.
