Малко и откъслечни са данните, които достигат до нас за

Малко и откъслечни са данните, които доближават до нас за великите империи на Изтока. В учебниците по история съвсем не се споделя за тях, даже и да са оказали значително значение върху историята на България.

Пример за това е Великият тюркски хаганат, обединявал степите от Черно море до Тихия океан на изток. Империята, която подчинила всички номадски нации, живеещи на тази територия, се управлявал от рода Ашина. Династията е придобила именит статут измежду народите в Централна Азия. Срещу нея античните българи водили десетки войни в продължение на десетилетия.

Ашина били от племето на гоктюрките (небесните тюрки). Първото споменаване за тях в историческите летописи се появява при започване на 6 век, когато лидерът им Бумън каган атакува Китай. След гибелта на Бумън през 552 година неговите наследници Мукан каган и Истеми хан не престават династията, образувайки голямата си степна империя. Във втората половина на 6 век мощта ѝ доближава своя връх. Всички се опасяват от владетеля на Ашина, а налог му заплащат императорът на Китай, шахът на Персия и византийският василевс.

След разпадането на страната на гоктюрките клонът на рода Ашина не изчезва. Неговите членове откриват надзор над хазарите и доста други нации. Според редица откриватели в продължение на десетилетия потомците на Ашина образуват самобитна аристокрация, чиито представители ръководят поредност страни в степната зона на Евразия. За тях стартира да се приказва като за владетелите на стотици империи.

Според някои гоктюркски и хазарски сведения представителите на рода Ашина придобили заветен статут, непосредствен до обожествяване, в религията на степните номади от този интервал. Всеки от тях можел да отиде където пожелае, да вземе каквото желае и думите им били закон.

Два са главните конфликта на античните българи, водени от рода Дуло, с рода Ашина. Бъългарите въстават и разрушават войските на Ашина, превземайки западните земи на Тюркския хаганат, върху които образуват Стара велика България. Десетилетия по-късно Ашина още веднъж атакуват българите, като този път предвождат хазарите. Те побеждават българите, изтласквайки ги на запад, където Аспарух основава днешна България.

Интересен факт е, че обширно генетично проучване на гробниците на представители на рода Ашина открива, че неговите членове имали характерна разновидност. Всички имали извънредно редкия ген R-Z94. Днес този ген се среща само в Афганистан и България.

Мощта на Ашина завършва през 9 век с разгрома на Хазарския хаганат. Въпреки че траяли да играят известна политическа роля в идващите десетилетия, славата им постепенно заглъхнала даже и измежду до неотдавна подчинените от тях нации и Ашина изгубили смисъла си. Днес техни потомци живеят в Казахстан, Узбекистан и Западен Китай.