Стремежът към съвършенство означава неподвижност ♥ Уейн ДАЙЪР
Максимализъм
Защо е належащо всичко да вършиме най-добре? Някой написа ли ви точки? Забележката на Уинстън Чърчил за максимализма демонстрира какъв брой демобилизиращ може да бъде непрестанният блян към триумф: „ Максимата „ неефикасно е всичко с изключение на съвършенството “ може да значи ПАРАЛИЗА. “
Човек може да се самопарализира с максималистични тези от рода на „ Направи всичко допустимо “. Вие можете да очертаете някои значими сфери в живота си, където същински желаете да извършите всичко, което е по силите ви. Стремежът ви да бъдете идеален и добър в множеството действия обаче е спънка за интензивността. Не позволявайте максимализмът да ви притиска към „ страничната линия “ и да ви лишава от приятни занимания. Опитайте да измененията „ Направи всичко допустимо “ в обикновеното „ Направи го “.
Стремежът към съвършенство значи устойчивост. Ако сте си сложили оптимално високи стандарти, в никакъв случай нищо няма да се опитате да извършите и няма да постигнете доста, защото съвършенството е разбиране, което не важи за човешките същества.
Ако имате деца, не пораждайте у тях сходна парализа и ненавист, като настоявате да вършат всичко по допустимо най-хубавия метод. Вместо това разговаряйте с тях, с цел да разберете кои занимания им доставят най-голямо наслаждение, и ги насърчавайте да поставят усилия в тези области. Що се отнася до други действия обаче, доста по-важно е да се занимават с тях, в сравнение с да означават огромни триумфи. Научете ги да играят волейбол, а не да стоят в профил и да повтарят „ Не ме бива за нищо “. Насърчавайте ги да карат ски, да пеят, да рисуват, да танцуват или да вършат каквото и да е друго, тъй като го желаят, а не да заобикалят нещо единствено тъй като не умеят да го вършат. Децата не трябва да бъдат учени да се съревновават, да се мъчат или даже да реализират триумфи. Вместо това пробвайте се да култивирате самоуважение, горделивост и удовлетворение от дейностите, които индивидът смята за значими.
До детето елементарно може да доближи нездравословното обръщение, че цената, която има в своите очи, е равна на неуспехите му. Впоследствие то ще стартира да заобикаля дейностите, в които няма триумф. Още по-опасно е да не усвои привички, свързани с ниско самочувствие, със блян към утвърждение, с възприятие на виновност и всички форми на държание, свързани със слабите места и съпътстващи самоотхвърлянето.
Ако слагате знак за тъждество сред своята полезност и неуспехите и триумфите си, неизбежно ще имате възприятието, че нищо не струвате. Помислете за Томас Едисон. Ако самооценката му се беше влияла от неуспеха му в дадена задача, след първия си несполучлив опит той щеше да изгуби религия в себе си, да разгласи, че се е провалил, и да спре опитите си да даде светлина на света. Неуспехът може да даде добър урок, да послужи като тласък за по-нататъшна работа и проучване. Може да се преглежда даже като триумф, в случай че сочи пътя към нови открития. Ето какво написа по този въпрос Кенет Боулдинг (съвременен американски икономист и публицист): „ Напоследък ревизирах някои национални мъдрости. Една от модифицираните от мен поговорки гласи: „ Няма по-голям крах от триумфа “, защото не научаваме нищо от него. Учим се само от неуспеха. Успехът единствено затвърждава суеверията ни. “
Помислете над тези думи. Без неуспеха не можем нищо да научим и все пак сме се научили да ценим триумфа като единствения допустим стандарт. Склонни сме да отбягваме всички действия, които могат да ни донесат крах. Опасението от неуспех съставлява огромна част от страха от неизвестността. Всичко, което не сочи сигурен триумф, би трябвало да се отбягва. А страхът от провал значи боязън и от незнайното, и от неодобрението, което човек може да провокира, когато не прави всичко допустимо.
Избрано от: „ Вашите слаби места “, Уейн Дайър, Изд. „ Кибеа “, 2011 година
Снимка:
