Езеро във Венецуела - магнит за гръмотевиците
Макар и учените да настояват, че светкавиците не се стоварват два пъти на едно и също място, това не важи за езерото Маракайо във Венецуела. Всяка година над дребния воден басейн, ситуиран в подножието на Андите, се стоварват по 1.2 милиона гръмотевици.
Уникалният естествен феномен се трансформирал от десетилетия в магнит освен за наелектризирания яд на природата, а и за милиони туристи от целия свят.
В региона, в който се намира езерото, тече една от най-големите реки в латиноамериканската страна – Кататумбо, която се влива в езерото Маракайо (Маракайбо). Има стихии през 260 дни в годината.
Местни учени с акуратност са пресметнали, че при всяка разразила се буря почти по 28 светкавици в минута се стоварват върху водната повърхнина. Бурите, вилнеещи над езерото, са толкоз мощни, че могат да бъдат видени на разстояние от 400 километра.
Няколко са теориите за аргументите, заради които регионът на езерото Маракайо се е трансформирал в същински кипящ казан от стихии.
Едната е, че мощните ветрове, които фучат към езерото, оказват помощ за образуване на облаци, когато ветровете се срещнат над Андите. Други пък залагат на мочурищата, които освобождават газ метан. Топографията на региона е неповторима.
Според най-разпространената доктрина вилнеещият бяс на природата се дължи на разположението на езерото. Водният басейн е обкръжен от планини, които улавят горещите ветрове. Тези горещи ветрове се сблъскват със студените си събратя, които се спускат от Андите.
Учените считат, че точно взаимоотношението сред топлите и студените въздушни течения образува гръмотевични стихии, които създават по 28 светкавици всяка минута.
Според експертите отделяната при този феномен сила е толкоз огромна, че може да зареди осветлението в цяла Латинска Америка.
Самите стихии са един от знаците на Венецуела. Светкавицата участва в химна на щата Сулиа, в който влиза регионът към езерото на гръмотевиците Маракайо.
