Наполеоновите войни
Макар да наподобява прекомерно необичайно за нашата актуалност, военната история още веднъж е на мода и хора като Наполеон са любимци на актуалния динамично живеещ човек. Разбира се, единствено на четящия човек, за който научните четива на военна тема нямат възраст. Затова тематиката за Наполеоновите войни е настояща още веднъж и зарежда интереса към военните тактики. В това отношение тези войни са доста забавен миг от международната военна история. Струва си Наполеоновите войни да бъдат прегледани по-подробно.
Същност на Наполеоновите войни и тяхната предистория
Guerres napoleoniennes е термин на френски, с който се отбелязва цяла поредност от военни спорове от времето, когато Франция се ръководи от Наполеон Бонапарт. Те идват като продължение на войните с революционен темперамент във Франция от 1782-1802 година.
Затова военните обединения, създавани против Франция вървят по номер, от 3 до 7. Три от тези 5 войни са извоювани от Наполеон, другите 2 от неговите съперници.
Още през 1789 година Франция е разтърсена от революционни събития. Започва Френската гражданска война, която цели разрушение на безспорната монархия. Крайната цел е конституционна монархия. Луи ХVІ губи всякаква известност и е пленник на жителите. Опитите му за бягство зад граница са осуетени. От чужбина са съпричастни със ориста на нещастния крал и Австрия и Прусия желаят въоръжена помощ за краля. През април 1792 година Франция афишира война на Австрия поради това и войната стартира. Образувана е коалиция против Франция.
Наполеонови войни - най-характерното за всяка от тях
Първата война - тя се води от 1792 до 1797 година, при което съдружниците влизат на френска територия, само че в борбата при Валми те губят. Затова военните дейности са изнесени на териториите на днешните Белгия и Люксембург. Някои борби са извоювани от французите, други от техните съперници. Франция губи Ница, завладяна от антифренската коалиция е и Савоя, която е част от Сардинското кралство.
Якобинците взимат властта във Франция през 1793 година и афишират обща готовност, при което френската войска събира под знамената си 1 милион индивида, с което става най-многобройната в Европа. Армията разполага и с надарени водачи, а това предопределя нейните победи.
По това време се появява Наполеон, който е единствено на 24 години, когато се отличава в обсадата на Тулон и става шеф на артилерията. На идната година е към този момент военачалник и е лидер на армията в Италия. През 1796 година той слага края на войната след победа над австрийци и пиемонтци.
Войната на втората коалиция - тя се води от 1798 до 1802 година е и диктувана главно от военачалник Бонапарт. Той изважда Австрия от войната и принуждава Англия да отстъпи и да подпише Амиенския контракт, който е напълно в интерес на Франция. През това време Бонапарт е станал от военачалник, доживотен консул, а през 1802 година и император.
Новото съответствие на силите и новосъздаденото състояние в Европа не се харесва на старите монархии. Те желаят връщане на остарялото статукво. Наполеон от своя страна се стреми към безусловно надмощие на Франция на Стария континент.
Войната на третата коалиция - неизбежността на новата война към този момент е реалност. Формалният мотив за нейното експлоадиране е отвод на Англия на върне остров Малта на рицарите йоанити. Французите събират край Булон войска, подготвена за навлизане, както и голям брой военни кораби.
Испания застава на страната на Франция във войната. Англия основава антифренска коалиция с Австрия и Русия.
В борбата при Трафалгар обаче адмирал Нелсън печели цялостна победа против френско-испанския флот.
Въпреки това Наполеон не се отчайва и съумява да разедини и да победи една по една австрийската и съветската армии в борбата при Аустерлиц в края на 1805 година. Това е най-големият успех на Наполеон, наименуван борбата на тримата императори. Тук се демонстрира пред всички военният талант на Наполеон. В днешна Братислава е подписан кротичък контракт, поставил завършек на войната.
Войната на четвъртата коалиция - тя се води в продължение на 1 година, от 1806 до 1807 година. Наполеон към този момент е стопанин на централна Европа и взема решение да приключи 840-годишното битие на Свещената римска империя. Това се случва през август 1806 година, когато Австрия става независимо кралство, а дружно с това се основава и васалното кралство Рейнска конфедерация. Прусия е отстранена с един удар и тя стартира да се готви за война. Наполеон не се бави и потегля против тях. В няколко борби ги разрушава и влиза в Берлин.
Създадена е по този начин наречената Континентална обсада - затваряне на всички пристанища на континента, с цел да се сковава Англия. Тя обаче не се съблюдава, тъй като другите европейски страни също страдат от неналичието на артикули.
През 1807 година Наполеон се придвижва към източните елементи на Прусия, където се среща с съветската войска на Александър І и я разгромява. Прусия търпи цялостно оскърбление, губи половината си земи и население, заплаща репарации, а руснаците се изтеглят към своите земи.
Войната на петата коалиция е предшествана от недобре обмислен ход на Наполеон, който взема решение да в профил Бурбонската династия в Испания и да сложи брат си за испански крал, с цел да разчита на помощ от испанската войска. Това води до мощно въстание в страната, прераснало в същинска война. От нея се възползват англичаните. Наполеон търпи първото си огромно проваляне при Асперн-Еслинг. Наполеон обаче събира 200-хилядна войска и нанася съкрушително проваляне на австрийската войска, което оставя Англия още веднъж сама против Франция. Това е интервал на цялостно френско владичество.
Войната на шестата коалиция - тази Наполеонова война е отговор на късото цялостно френско владичество. Наполеон взема решение да се оправи с казуса Русия през 1812 -1814 година. Армията му навлиза в Русия. Това е началото на Руския поход, който би трябвало да се трансформира в успех за Наполеон.
Генерал Кутузов обаче се отдръпва, без да даде уверено стълкновение. Започва партизанска война и тактичност на изгорената земя. Битката на Бородино пред столицата Москва е извоювана от Наполеон, само че влизайки в нея французите намират зарязан от популацията си мъртъв град, в който избухва пожар на идващия ден и го изпепелява изцяло.
Наполеоновите войски нямат хранителни запаси, пробват се да пробият към земи, които не са опожарени, само че търпят крах.
Отстъплението е неизбежно, само че тежко, тъй като французите са нападани от руснаците и губят към 300 хиляди индивида.
Империята на Наполеон обаче е изправена пред всеобщо въстание. Наполеон не се отхвърля. Опитва се да възвърне позициите си и стига до решителна борба при Лайпциг през есента на 1813 година. Принуден е обаче да отстъпи. Тогава стартира нашествието на съдружниците във Франция.
На 11 април идната година Наполеон абдикира. Изпратен е на изгнание на остров Елба, а Луи ХVІІІ, брат на екзекутирания крал Луи ХVІІ е подложен на престола.
Войната на шестата коалиция - тази Наполеонова война е провокирана още веднъж от дейностите на Наполеон, който съумява да избяга от Елба и се завръща във Франция. Той още веднъж взима властта, възвръща императорската си купа и стартират известните 100 дни на Наполеон.
Той основава близо 200-хилядна войска, само че съдружниците също се активизират и изпращат свои сили против него. В борбата при Ватерло Наполеон е дефинитивно победен и абдикира за повторно. Изпратен е на изгнание на остров Света Елена, където умира през 1821 година.
Това поставя завършек на Наполеоновите войни и френските апетити към владичество над Европа.
