Еднополовата любов в древна Месопотамия
Мъжката проституция е била един от най-доходоносните бизнеси в Древна Месопотамия.
Това са земите, ситуирани сред реките Тигър и Ефрат. На север граничила с планините на Армения, на юг Месопотамия е доближава Персийския залив. На запад - Сирийската степ, а на изток планинските възвишения на Западен Иран. Там пораждат едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия.
Месопотамското общество имало цяла класа професионални мъжки проститутки. Наричали ги, ассину, кулу’у и кургарру.
Повечето от тях били младежи. Едно от отговорностите им било проеблечени в женски облекла да вземат участие в еротични церемонии в цест на богинята на любовта и секса Ищар.
Мъжките проститутки в Месопотамия поддържали и искрено женски външен тип. Можело да бъдат разпознати по вретената, знаци на женския труд, които носели със себе си.
Някои от тях даже носели женски имена.
Проституцията измежду мъжете се приемала двойнствено от месопотамците. Въпреки че изпълнявали своята роля в античното общество, мъжките жрици на любовта били презирани.
В античните текстове се разказва по какъв начин Ерешкигал (шумерска и вавилонска богиня, владетелка на подземният свят и сестра на Ищар) проклина двуполовия господ Асушу-намир и всички немуподобни на тъпо съществувание, злополучия и живот в утайката на обществото.
Мъжете в Месопотамия били последователи и на еднополовата обич, сочат античните текстовe. И сътрудниците не се подбирали. Връзките били сред равни по публичен сан, с професионални продажница или пък с плебеи, принадлежащ на семейството.
Връзката сред мъжете била освен това от брака в общество, където половете били строго разграничени в своя частен живот и верността на бойното поле била витален детайл от другарството.
Докато за съществуването на мъжка обич в месопотамската литература доказателства има доста, за лесбийството съвсем няма какво да се каже.
В стотиците открити и дешифрирани от 19 век насам клинописни текстове хомосексуалните връзки сред дами са упоменати единствено един път.
За това има две аргументи: книжниците, съчинили и записали клинописните таблички, били мъже, а и животът на дамите бил частен и непознат като проблем за мъжкото общество.
