Мъж-феномен чува още неизречени думи
Мъж провокира интереса на учени от целия свят с неповторимата си дарба да чува думи, които към момента не са били изречени. Мъжът, чието име не се загатва, е обект на изследвания, защото към този момент този феномен е неповторим за планетата ни.
Всичко почнало, когато мъжът забелязал, че обликът на предаването, което гледал по малкия екран, не съответствува със звука. Тъй като това от време на време се случва, той споделил това с щерка си, само че за своя изненада разкрил, че придвижванията на устните й също не съответстват с думите, които изрича.
Според експерти този феномен почнал при мъжа след интервенция на сърцето. Той едвам бил избавен от перикардит – това е мощно инфектиране на обвивката на сърцето.
След като почнали изследванията на феномена, в който се трансформирал мъжът след възобновяване си от интервенцията, станало ясно, че той чува думите, преди да са казани.
Мозъкът му бил отчасти повреден, само че експертите не свързват това увреждане с възпалението на сърдечната обвивка. Мъжът с феноменални качества има проблеми в региона на мозъка, която разпределя времето и придвижването.
Мъжът споделил, че му е доста необичайно освен да чува думите на хората, преди да са ги изрекли, само че също по този начин да чува и личните си думи, преди устните му да са се задвижили.
Специалистите употребяват опцията да проучат посредством феноменалния мъж метода, по който мозъкът свързва чутото и видяното от хората.
Всичко се дължи на разликата на скоростта на звука и на светлината. Когато слушаме и гледаме по какъв начин някой беседва, възприемаме с друга скорост звука и придвижванията на устните му.
И все пак, откакто те попаднат в суперкомпютъра, който съставлява човешкият мозък, те по някакъв метод се смесват. Затова човек възприема говора и чува думите, които се изричат от събеседника му, като едно цяло.
При мъжа, който чува думите, преди те да бъдат казани, възприемането на зрителните раздразнения е доста по-бързо и мощно от слуховите.
Изследователите са съумели да доближат до невероятния извод, че за мозъка едни и същи неща, които се случват в едно и също време, могат да бъдат като протичащи се в друго време. Както и противоположното, поради което елементарния човек счита, че звукът и придвижването на устните са с една и съща скорост.
Мъжът с феноменалните умения към този момент се е приспособил към новия си метод на живот и даже е разкрил, че не възприема своя глас като гласа на някой различен. Според откривателите тази негова дарба няма да му попречи да води обикновено битие.
