Махайте се, крещи православен свещеник на входа на съда в

Гърция: да си построиш имение в природен парк

" Махайте се ”, крещи православен духовник на входа на съда в Йоанина, Северна Гърция. Той се пробва да защищити от публицистите кмета на дребното селце Папинго - Атанасиос Бицос. Много от жителите на Папинго също са тук, с цел да участват на делото против гигантския строителен план на милиардера Антонис Лемос, който би трябвало да бъде осъществен в непосредствена непосредственост до селото. Неговите жители обаче са уверени, че разрешителни за градежа няма.

Папинго е считано за едно от най-красивите села в Гърция и неотдавна е част от международното културно завещание на ЮНЕСКО. Това самопризнание върви и със отговорности - всяка външна интервенция, която ще се отрази на достоверността на селото, е неразрешена. Около селото има и голям естествен парк.

За съперниците на проекта е ясно едно - големият комплекс на Антонис Лемос явно ще бъде в предпазена зона. Това значи, че нито строителството на постройките, нито на пътища до мястото са законни. Нужните позволения са получени съгласно нова карта, съгласно която естественият парк към този момент е с други граници.

Корекция или уголемение?

Ресторантьорът Спирос Цуманис е удовлетворен от развитията в Папинго. Тъкмо тъй като селото е запазило обичайния си тип, хората към този момент не могат да се устоят от земеделие. “Имаме единствено туризма ”, оплаква се той. Това е от особена значимост през последните години, а нужната инфраструктурна смяна не е настъпила. Спирос държи сполучлив ресторант в селото с брат си Костас. Двамата желаят да усилят потенциала на кухнята, само че не могат, тъй като съгласно сегашния градоустройствен проект тъкмо след тяхната къща стартира естественият резерват.

С машинация ли корабният магнат Антонис Лемос се е сдобил разрешителното за градежа на новото си имение?Снимка: Florian Schmitz/DW

“Според проекта цялата ни къща се води отвън селото. Но ние не сме строили нелегално - имаме позволение ”, изяснява Цуманис. В такова състояние са и други къщи в това село, както и в други обитаеми места в Гърция. Много градоустройствени проекти са неточни, а разрешителните за строителство постоянно се вземат решение самостоятелно. Сега доста общини в Гърция са изправени пред задачата да цифровизират и дефинитивно да дефинират границите си. Това би било от изгода за доста хора, в това число за братята Спирос и Костас. Поддръжниците на строителния план приказват за " поправяне на границите на селото " - не за разширение. Това е по този начин най-много по юридически аргументи, защото за разширението ще е нужен декрет от локалната власт.

Разрешителни през задната врата?

Никос Христодулу, притежател на кафене в Папинго, е уверен: осъщественото от управляващите поправяне на границите на селото е опит да се усили застроената повърхност - през задната врата. " Всичко това е подбудено от персонални ползи. Има хора, които чакат персонални облаги, и такива, които не виждат никакви изгоди в това ", споделя Христодулу. Той подлага на критика на първо място неналичието на бистрота от страна на селската администрация: " В такива дребни обитаеми места селската общественост би трябвало да се събира и да гласоподава такива решения. " Но това по този начин и не се случва.

В разгара на пандемията кметът на селото Атанасиос Бицос е решил всичко скрито. Едва когато багерите почнали работа, хората разбрали за плана. Случаят в Папинго е алегоричен за цялостен комплекс от проблеми в Гърция: непрозрачното държание на управляващите, съмненията за преференциално отнасяне на богати вложители и десетилетия на административни провали. Никос Христодулу не има вяра, че строителството въобще щеше да стартира, в случай че селската общественост беше взела участие в процеса на взимане на решения.

Върховн5ят съд на Гърция ще взема решение легален или не е градежът на милиардера Антонис Лемос Снимка: DW

Конфликт с управляващите

Кметът на селото Атанасиос Бицос отхвърля да беседва персонално с Дъждовни води. Каза единствено малко по телефона: " Тези организации желаят да ни изгонят от домовете ни ”. Под това той има поради екологичните организации, които поддържат митинга против строителния план и новите граници на селото. Отговорният орган в Йоанина удостоверява документално пред Дъждовни води, че са получени нужните разрешителни за градеж. Границите вече са били избрани с публично решение през 1990 година. С други думи, границите не са били изменени за строителните позволения, което значи, че няма да е належащо публично решение на регионалния шеф.

Държавната организация за запазване на околната среда OFYPEKA не е съгласна с тази оценка и в писмо от 15.09.2023 година уведомява органа, че строителната площадка явно се намира отвън локалните граници. Гръцкият Върховен съд към този момент се занимава със случая. Най-висшият юридически орган на страната би трябвало да обясни дали градежът е легален или не.

Структурни проблеми

Адвокатът Панайотис Галанис специализира в региона на екологичното право и градоустройството - две области, които, както в тази ситуация с Папинго, постоянно се сблъскват в гръцкото всекидневие. Той споделя пред Дъждовни води, че Гърция има систематичен проблем, когато става въпрос за противозаконни или случайни строителни планове. Това се отнася освен до юрисдикцията, само че и до към момента преобладаващата просвета, в която опазването на околната среда съвсем не намира място. Вместо да се узаконяват случайни здания след това, както се е случвало още веднъж и още веднъж в предишното, би трябвало да се обясняват такива строителни планове, преди те да бъдат осъществени.

" От 2017 година насам незаконното строителство се контролира по-строго, само че на практика все още няма действителен резултат от това или то лишава прекалено много време ", споделя Галанис. Освен това доста хора нямат доверие в страната и нейните институции. Нерядко се стига до спор сред опазването на околната среда и интереса към огромни вложения. " В множеството случаи, изключително по време на рецесията, Върховният съд демонстрира в решенията си користолюбие в интерес на икономическото възобновяване ", споделя Галанис. Той приканва юристите и строителните инженери да бъдат по-добре подготвени, с цел да се заобикалят сходни спорове в бъдеще.