Махалото на Фуко
Махалото на Фуко съставлява релативно огромна маса, окачена на дълга ос, инсталирана, тъй че перпендикулярната ѝ низина на люшкане не е лимитирана в избрана посока и в действителност тя се върти по отношение на земната повърхнина.
През 1851 година френският физик Жан-Бернар-Леон Фуко сглобява и показва обществено в Париж първите махала от този вид. Едно от тях се състои от 28-килограмова желязна топка, окачена навътре в купола на Пантеона посредством стоманена тел, която е дълга 67 метра. След като се освободи, нейната низина на вибриране стартира да се върти със скорост от към 11 градуса в час.
След 8 часа махалото е под прав ъгъл по отношение на първичната посока и му лишава почти 32 часа, с цел да приключи обиколката си. Тъй като свободно окаченото махало не трансформира посоката на своето вибриране (след като започне), това явно се дължи на личното ротационно придвижване на планетата.
Въртенето на махалото на Фуко е първата лабораторна проява на въртенето на Земята към оста си.
Въртенето на Земята е от значително значение за живота. Нощ и ден, мрачевина и светлина, изстудяване и стопляне - всички тези феномени са резултат от въртящата се Земя. Въртенето на Земята способства за придвижването на океанските и ветровите течения, които, от своя страна, въздействат на климата, времето, производството на храна и всекидневието ни.
Докато махало на Фуко се люлее напред-назад в низина, Земята се върти под него, тъй че сред тях съществува релативно придвижване. Защо наподобява, че то се движи в кръг? Видимата смяна в посоката на люшкане на махалото е обвързвана с вероятността на наблюдаващия. Тъй като никаква мощ не работи, с цел да промени посоката на люшкане, тя не се трансформира. Вместо това подът, наблюдаващият и земната повърхнина се въртят под махалото.
Махалото на Фуко постоянно се върти по посока на часовниковата стрелка в северното полукълбо със скорост, която става по-бавна, когато местоположението на махалото се доближава до екватора. Скоростта на въртене зависи от географската широчина. На екватора, 0° географска широчина, махало на Фуко не се върти. В южното полукълбо въртенето е назад на часовниковата стрелка.
Скоростта на въртене на махалото на Фуко може да се дефинира математически като равна на скоростта на въртене на Земята, умножена на синуса на броя на градусите на географската широчина.
Махалото на Фуко като теоретичен способ се ползва необятно в науката, в доста разнообразни области. Много емпирични науки употребяват математически принадлежности, взаимствани от теорията на вероятностите и статистиката.
Днес махалата на Фуко са известни експонати в научните музеи и университети по целия свят.
