Влияят ли слънчевите изригвания на фотоволтаиците?
Магнитните стихии в последните седмици породиха " северно зарево " в небесата, само че по какъв начин се отразява на слънчевия потенциал?
В идващите месеци предстоят още по-интензивни слънчеви изригвания и геомагнитни стихии, затова и “северни сияния ”; покачват ли те потенциала на слънчевите електроцентрали? (снимка: CC0 Public Domain)
Мощните магнитни стихии през май 2024 година бяха част от индикациите за възходящата интензивност на слънцето, което наближава пика на своя 11-годишен цикъл. Подобни събития могат да нарушат действието на спътниците към Земята и на информационните и електрическите мрежи на планетата. Но по какъв начин се отразяват те на работата на фотоволтаичните електроцентрали?
Прогнозирането на слънчевите изригвания и геомагнитните стихии е предизвикателство. Съществуващите технологии имат непълен триумф заради непрекъснато изменящото се магнитно поле на Слънцето, което затруднява определянето на точното местонахождение и интензивността на изригването.
Но организации като Националната администрация за океаните и атмосферата в Съединени американски щати и Европейската галактическа организация в Европейски Съюз си сътрудничат, с цел да следят слънчевата интензивност и да изготвят прогнози въз основа на по-раншни наблюдения и данни в действително време. И това ни оказва помощ да се подготвим за евентуални въздействия.
Макар че слънчевите изригвания са сложни за тъкмо прогнозиране, ние въпреки всичко знаем, че актуалният безоблачен цикъл би трябвало да доближи своя най-много през 2025 година А това значи, че ни предстоят още по-интензивни слънчеви изригвания и геомагнитни стихии – през идващите месеци и години.
Когато става дума за фотоволтаината промишленост, мощните слънчеви изригвания и евентуалните им въздействия са забавен въпрос. Магнитните стихии биха могли да повлияят на работата на електропреносните мрежи, на GPS технологиите, а може даже да трансформират количеството електрическа енергия, което фотоволтаиците генерират от слънчевите лъчи?
Имат ли влияние слънчевите изригвания върху производството на фотоволтаична сила?Отговорът е да, само че напълно едва, споделят експерти от Solcast.
още по темата
Пикът на слънчевия цикъл може да усилва междинното годишно околоземно излъчване към Земята, само че с доста малко количество. Околоземното излъчване се отнася до интензитета на слънчевата светлина, достигаща до горните пластове на атмосферата на Земята. По създание това е количеството слънчева сила, която бихме получили, в случай че нямаше никаква атмосфера.
Въпросната стойност постоянно се показва като „ слънчевата константа “, за която обичайно се приема, че е на междинна стойност от към 1361 W/m². Това действително не е напълно непрекъсната стойност, защото орбитата на Земята към Слънцето не е напълно кръгла, а е леко елипсовидна. Това значи, че дистанцията сред Земята и Слънцето варира в течение на годината.
Когато Земята е по-близо до Слънцето (перихелий през януари), околоземното излъчване може да доближи към 1410 W/m². Обратно, когато Земята е най-отдалечена от Слънцето (афелий през юли), лъчението понижава до към 1320 W/m². Тази разновидност съставлява почти 3,5% съмнение в интензитета на слънчевата светлина, достигаща горната част на атмосферата.
Флуктуациите при слънчеви изригвания са моделирани в цялостния модел на слънчевото излъчване, употребен от другите организации за разбор на слънчеви запаси, което демонстрира, че за интензивността на фотоволтаичните централи действително значение има в действителност цялостният безоблачен цикъл с присъщото за него излъчване.
Крайният резултат демонстрира нарастване на околоземното излъчване (и затова лъчението, което получаваме на земята) от единствено към 1 ват на квадратен метър (т.е. единствено към една десета от процент) приблизително за една година!
Нищожният размер на този резултат, дружно със спорадичния темперамент на изригванията, значи, че има незначително малко смисъл в опитите въобще да се включва въпросният резултат в изчисленията за моделиране на слънчевата радиация, заключават експертите.
В идващите месеци предстоят още по-интензивни слънчеви изригвания и геомагнитни стихии, затова и “северни сияния ”; покачват ли те потенциала на слънчевите електроцентрали? (снимка: CC0 Public Domain)
Мощните магнитни стихии през май 2024 година бяха част от индикациите за възходящата интензивност на слънцето, което наближава пика на своя 11-годишен цикъл. Подобни събития могат да нарушат действието на спътниците към Земята и на информационните и електрическите мрежи на планетата. Но по какъв начин се отразяват те на работата на фотоволтаичните електроцентрали?
Прогнозирането на слънчевите изригвания и геомагнитните стихии е предизвикателство. Съществуващите технологии имат непълен триумф заради непрекъснато изменящото се магнитно поле на Слънцето, което затруднява определянето на точното местонахождение и интензивността на изригването.
Но организации като Националната администрация за океаните и атмосферата в Съединени американски щати и Европейската галактическа организация в Европейски Съюз си сътрудничат, с цел да следят слънчевата интензивност и да изготвят прогнози въз основа на по-раншни наблюдения и данни в действително време. И това ни оказва помощ да се подготвим за евентуални въздействия.
Макар че слънчевите изригвания са сложни за тъкмо прогнозиране, ние въпреки всичко знаем, че актуалният безоблачен цикъл би трябвало да доближи своя най-много през 2025 година А това значи, че ни предстоят още по-интензивни слънчеви изригвания и геомагнитни стихии – през идващите месеци и години.
Когато става дума за фотоволтаината промишленост, мощните слънчеви изригвания и евентуалните им въздействия са забавен въпрос. Магнитните стихии биха могли да повлияят на работата на електропреносните мрежи, на GPS технологиите, а може даже да трансформират количеството електрическа енергия, което фотоволтаиците генерират от слънчевите лъчи?
Имат ли влияние слънчевите изригвания върху производството на фотоволтаична сила?Отговорът е да, само че напълно едва, споделят експерти от Solcast.
още по темата
Пикът на слънчевия цикъл може да усилва междинното годишно околоземно излъчване към Земята, само че с доста малко количество. Околоземното излъчване се отнася до интензитета на слънчевата светлина, достигаща до горните пластове на атмосферата на Земята. По създание това е количеството слънчева сила, която бихме получили, в случай че нямаше никаква атмосфера.
Въпросната стойност постоянно се показва като „ слънчевата константа “, за която обичайно се приема, че е на междинна стойност от към 1361 W/m². Това действително не е напълно непрекъсната стойност, защото орбитата на Земята към Слънцето не е напълно кръгла, а е леко елипсовидна. Това значи, че дистанцията сред Земята и Слънцето варира в течение на годината.
Когато Земята е по-близо до Слънцето (перихелий през януари), околоземното излъчване може да доближи към 1410 W/m². Обратно, когато Земята е най-отдалечена от Слънцето (афелий през юли), лъчението понижава до към 1320 W/m². Тази разновидност съставлява почти 3,5% съмнение в интензитета на слънчевата светлина, достигаща горната част на атмосферата.
Флуктуациите при слънчеви изригвания са моделирани в цялостния модел на слънчевото излъчване, употребен от другите организации за разбор на слънчеви запаси, което демонстрира, че за интензивността на фотоволтаичните централи действително значение има в действителност цялостният безоблачен цикъл с присъщото за него излъчване.
Крайният резултат демонстрира нарастване на околоземното излъчване (и затова лъчението, което получаваме на земята) от единствено към 1 ват на квадратен метър (т.е. единствено към една десета от процент) приблизително за една година!
Нищожният размер на този резултат, дружно със спорадичния темперамент на изригванията, значи, че има незначително малко смисъл в опитите въобще да се включва въпросният резултат в изчисленията за моделиране на слънчевата радиация, заключават експертите.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ