Ефектите от изкуствения интелект върху икономиката: далеч по-скромни от очакваното
Какви ще са изгодите от изкуствения разсъдък за икономическия напредък? Вероятно големи, поради светкавичното развиване и видимо безграничните благоприятни условия на технологията? Не и съгласно проучването „ “, оповестено от Националното бюро за стопански проучвания.
Според изчисленията на създателя му Дарон Аджемоглу, изкуственият разсъдък (ИИ) се чака да докара до в допълнение нарастване в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години от към едвам 1%. Основната причина е лимитираният допир до технологията на доста действия в стопанската система. Какви в резюме са главните хрумвания, допускания и резултати, показани от Аджемоглу в проучването му.
За да се оценят количествено резултатите върху стопанската система от използването на изкуствен интелект, първо е нужно да се разбере по какъв метод технологията въздейства на индустриалния развой. В проучването си, Аджемоглу се концентрира най-вече над следните измерения на тази връзка:
Автоматизация – с помощта на ИИ, дадени задачи в стопанската система биха могли да се правят автоматизирано, което икономисва разноски от труд. Като образци създателят показва задания като сформиране на елементарни текстове, превод, систематизиране на данни.Увеличаване на продуктивността на труда – при по-сложни индустриални процеси, изкуственият разсъдък би могъл да оказва помощ на трудещия се да бъде по-продуктивен по разнообразни способи. Например, той може да автоматизира някои по-рутинни задания в процеса, позволявайки на работещия да отдели повече внимание на други. Така работещият не просто прави повече работа, само че се и специализира по-тясно, с което активността му става по-продуктивна. Освен това ИИ може да усили продуктивността на капитала (например, посредством по-ефективен и елементарен за потребление софтуер), което в допълнение разрешава на трудещия се да създаде повече за единица време.
Важно е да се означи, че проучването прави разграничаване сред така наречен елементарни и комплицирани действия, което е значимо за последвалите калкулации, защото първите биват доста по-сериозно повлияни от навлизането на изкуствен интелект. Като елементарни се класифицират дейностите, при които има ясна и надеждна мярка за реализиран резултат и относително елементарна връзка сред деяние и резултат. Сложни задания са всички останали. Например сваряването на яйце е елементарна задача, защото успешността на резултата е забележима (яйцето е или задоволително сварено, или сурово), а самото деяние е формирано от обикновени стъпки с ясна поредност.
Тези условия разрешават на изкуствен интелект сполучливо да следва указания и да извърши дадена задача, само че когато те не са налични, образованието на ИИ е надалеч по-сложно. Първо, резултатът рядко е еднопосочен и зависи от характерен подтекст, надлежно е мъчно да се изясни на ИИ към какво тъкмо се стреми. Второ, процесите до достигането на резултата са сложни и зависещи от разнообразни фактори. Като образец за сходен вид задача създателят показва диагностицирането на повода зад признак като кашлица и предписването на съответното лекуване. За да извърши тази задача, лекарят би трябвало да се запознае със характерните здравословни фактори, касаещи пациента, и да направи самостоятелна оценка. Тъй като действието зависи от голям брой условности и не е поредно, доста е мъчно да се сътвори ясна база данни, на която изкуствен интелект да се тренира да прави прецизни диагнози.
Според Аджемоглу разграничението е значимо, така предстоящият растеж в продуктивността под въздействието на ИИ се чака да е надалеч по-силно застъпен при простите действия, което би трябвало да се регистрира при прогнозирането на икономическите изгоди от технологията.
За да стигне до количествена оценка за спомагателния растеж в Брутният вътрешен продукт, с помощта на ИИ, създателят употребява следната формула:
Допълнителен растеж в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години = (увеличения в общата факторна производителност[2] за идващите 10 години) + (дял на капитала от БВП)*(ръст в капитала под въздействието на ИИ).
За облекчение на сметките, Аджемоглу позволява, че нарастването в капитала ще е съразмерно на растежа в продуктивността с помощта на ИИ. Така уравнението се променя до:
Допълнителен растеж в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години =( нараствания в общата факторна продуктивност за идващите 10 години)/(1 – дял на капитала от БВП)
За да се стигне до съответен резултат обаче е нужно да се пресметна с какъв брой изкуственият разсъдък се чака да увеличи общата факторна продуктивност (ОФП) на стопанската система за идващите години, като Аджемоглу опира до следното пресмятане:
Увеличения в ОФП = (дял на дейностите, повлияни от ИИ, за идващите 10 години)*(спестени индустриални разноски, с помощта на ИИ)
Използвайки резултатите от други научни проучвания свързани с резултатите за продуктивността от изкуствения разсъдък, Аджемоглу позволява следните стойности за основните променливи в сметката:
Делът на дейностите в стопанската система, повлияни от ИИ, е оценен на 4,6%. Тази стойност е получена на база резултатите на Елунду и сътрудници (2023), съгласно което делът на работните места в стопанската система с допир до ИИ е 20%, а от тях 23% подлежат на преференциална автоматизация с ИИ (т.е., изгодите от такава инвестиция са по-високи от разноските по нея). Съответно, делът на дейностите, за които ИИ може да усили продуктивността, е творбата на двете – 4,6%. Ако разделим тези действия на елементарни и комплицирани, 3,3% от Брутният вътрешен продукт се падат на простите, а 1,3% – на комплицираните.Осреднявайки резултатите от Ной и Жанг (2023) и Бринйолфсон (2023), Аджемоглу позволява 27% по-ниски разноски на труд, с помощта на спомагателната работливост от потреблението на ИИ. Методологията на двете проучвания включва осъществяването на разнообразни работни задания от две групи – една, която употребява ИИ, и една, която работи общоприетоо, като се мери какъв брой по-бързо първата група прави задача. Важното допускане от Аджемоглу тук е, че 27% по-бързо осъществена задача се интерпретира като 27% по-ниски разноски за труд.На база данни от Бюрото за стопански разбори, Аджемоглу приема, че 53,5% от работещите имат допир до ИИ в работата си.
Така предстоящото нарастване в продуктивността, обвързвано с ИИ, се равнява на 0,66%, а спомагателното нарастване в Брутният вътрешен продукт се равнява на 1,16% в границите на 10 години. Резултатът е изненадващо невисок, изключително поради смелите упования за опциите, които изкуственият разсъдък би трябвало да даде на света, като главната причина е относително лимитираният дял в стопанската система на дейностите, при които ИИ се чака да има положителен резултат върху продуктивността. Дори при по-оптимистични допускания за спестените трудови разноски от ИИ от 36% (базирани и на проучването на Пенг и сътрудници (2023)), предстоящият спомагателен растеж в продуктивността за идващите 10 години е 0,89%, а за Брутният вътрешен продукт – към 1,56%.
Всъщност Аджемоглу е песимистичен дали базовите му калкулации не са даже повишени заради три аргументи. Първо, все още малцина компании влагат във включването на ИИ в активността си и в случай че тази наклонност се резервира, резултатът от технологията ще остане стеснен. Второ, сметките на създателя не включват съпътстващите разноски, свързани с възприемането на технологията, т.е. действителните спестени индустриални разноски евентуално биха били по-ниски от позволеното. Трето, в това пресмятане не е регистрирано, че дадена част от обсъжданите действия се класифицират като комплицирани и при тях изгодите от ИИ са по-ограничени. Взимайки този фактор поради, създателят пресмята спомагателен резултат върху продуктивността от едвам 0,53% и спомагателен растеж в Брутният вътрешен продукт от 0,93% за идващите 10 години.
В допълнение на въпроса за резултата от ИИ върху икономическия напредък, Аджемоглу предвижда какво би било въздействието от технологията върху икономическото неравноправие. За задачата създателят преглежда 500 разнообразни демографски групи, извършващи дадени стопански действия, които се разграничават по характерности като обучение, възрастова група, пол и етнос. Интересно наблюдаване е, че обособените просветителни групи не се разграничават доста по до момента им с стопански действия, които биха могли да бъдат повлияни от ИИ, дали посредством автоматизация или по-висока трудова продуктивност. Това води и до относително близки планувани изгоди в продуктивността (и надлежно във възнагражденията) измежду другите равнища на обучение. Следователно се чака ИИ да не ускори доста икономическото неравноправие, за разлика от предходни софтуерни талази. Изследването обаче демонстрира, че изгодите в продуктивността се чака да са по-скоро съсредоточени при мъжете, а при дамите с ниско обучение даже се предвижда лек спад във възнагражденията (поради резултат на изместване, обвързван с автоматизацията), т.е. ИИ евентуално ще утежни неравенството сред половете в идващите 10 години.
Големият извод от проучването на Аджемоглу е, че в идващите 10 години не се чака изкуственият разсъдък да промени доста траекторията на Брутният вътрешен продукт. Основната причина за това е прогнозата, че евентуално малко компании ще застъпят технологията интензивно в активността си. Очакваните резултати върху неравенството също са ниски, тъй като другите демографски групи имат доста подобен достъп до технологията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според изчисленията на създателя му Дарон Аджемоглу, изкуственият разсъдък (ИИ) се чака да докара до в допълнение нарастване в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години от към едвам 1%. Основната причина е лимитираният допир до технологията на доста действия в стопанската система. Какви в резюме са главните хрумвания, допускания и резултати, показани от Аджемоглу в проучването му.
За да се оценят количествено резултатите върху стопанската система от използването на изкуствен интелект, първо е нужно да се разбере по какъв метод технологията въздейства на индустриалния развой. В проучването си, Аджемоглу се концентрира най-вече над следните измерения на тази връзка:
Автоматизация – с помощта на ИИ, дадени задачи в стопанската система биха могли да се правят автоматизирано, което икономисва разноски от труд. Като образци създателят показва задания като сформиране на елементарни текстове, превод, систематизиране на данни.Увеличаване на продуктивността на труда – при по-сложни индустриални процеси, изкуственият разсъдък би могъл да оказва помощ на трудещия се да бъде по-продуктивен по разнообразни способи. Например, той може да автоматизира някои по-рутинни задания в процеса, позволявайки на работещия да отдели повече внимание на други. Така работещият не просто прави повече работа, само че се и специализира по-тясно, с което активността му става по-продуктивна. Освен това ИИ може да усили продуктивността на капитала (например, посредством по-ефективен и елементарен за потребление софтуер), което в допълнение разрешава на трудещия се да създаде повече за единица време.
Важно е да се означи, че проучването прави разграничаване сред така наречен елементарни и комплицирани действия, което е значимо за последвалите калкулации, защото първите биват доста по-сериозно повлияни от навлизането на изкуствен интелект. Като елементарни се класифицират дейностите, при които има ясна и надеждна мярка за реализиран резултат и относително елементарна връзка сред деяние и резултат. Сложни задания са всички останали. Например сваряването на яйце е елементарна задача, защото успешността на резултата е забележима (яйцето е или задоволително сварено, или сурово), а самото деяние е формирано от обикновени стъпки с ясна поредност.
Тези условия разрешават на изкуствен интелект сполучливо да следва указания и да извърши дадена задача, само че когато те не са налични, образованието на ИИ е надалеч по-сложно. Първо, резултатът рядко е еднопосочен и зависи от характерен подтекст, надлежно е мъчно да се изясни на ИИ към какво тъкмо се стреми. Второ, процесите до достигането на резултата са сложни и зависещи от разнообразни фактори. Като образец за сходен вид задача създателят показва диагностицирането на повода зад признак като кашлица и предписването на съответното лекуване. За да извърши тази задача, лекарят би трябвало да се запознае със характерните здравословни фактори, касаещи пациента, и да направи самостоятелна оценка. Тъй като действието зависи от голям брой условности и не е поредно, доста е мъчно да се сътвори ясна база данни, на която изкуствен интелект да се тренира да прави прецизни диагнози.
Според Аджемоглу разграничението е значимо, така предстоящият растеж в продуктивността под въздействието на ИИ се чака да е надалеч по-силно застъпен при простите действия, което би трябвало да се регистрира при прогнозирането на икономическите изгоди от технологията.
За да стигне до количествена оценка за спомагателния растеж в Брутният вътрешен продукт, с помощта на ИИ, създателят употребява следната формула:
Допълнителен растеж в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години = (увеличения в общата факторна производителност[2] за идващите 10 години) + (дял на капитала от БВП)*(ръст в капитала под въздействието на ИИ).
За облекчение на сметките, Аджемоглу позволява, че нарастването в капитала ще е съразмерно на растежа в продуктивността с помощта на ИИ. Така уравнението се променя до:
Допълнителен растеж в Брутният вътрешен продукт за идващите 10 години =( нараствания в общата факторна продуктивност за идващите 10 години)/(1 – дял на капитала от БВП)
За да се стигне до съответен резултат обаче е нужно да се пресметна с какъв брой изкуственият разсъдък се чака да увеличи общата факторна продуктивност (ОФП) на стопанската система за идващите години, като Аджемоглу опира до следното пресмятане:
Увеличения в ОФП = (дял на дейностите, повлияни от ИИ, за идващите 10 години)*(спестени индустриални разноски, с помощта на ИИ)
Използвайки резултатите от други научни проучвания свързани с резултатите за продуктивността от изкуствения разсъдък, Аджемоглу позволява следните стойности за основните променливи в сметката:
Делът на дейностите в стопанската система, повлияни от ИИ, е оценен на 4,6%. Тази стойност е получена на база резултатите на Елунду и сътрудници (2023), съгласно което делът на работните места в стопанската система с допир до ИИ е 20%, а от тях 23% подлежат на преференциална автоматизация с ИИ (т.е., изгодите от такава инвестиция са по-високи от разноските по нея). Съответно, делът на дейностите, за които ИИ може да усили продуктивността, е творбата на двете – 4,6%. Ако разделим тези действия на елементарни и комплицирани, 3,3% от Брутният вътрешен продукт се падат на простите, а 1,3% – на комплицираните.Осреднявайки резултатите от Ной и Жанг (2023) и Бринйолфсон (2023), Аджемоглу позволява 27% по-ниски разноски на труд, с помощта на спомагателната работливост от потреблението на ИИ. Методологията на двете проучвания включва осъществяването на разнообразни работни задания от две групи – една, която употребява ИИ, и една, която работи общоприетоо, като се мери какъв брой по-бързо първата група прави задача. Важното допускане от Аджемоглу тук е, че 27% по-бързо осъществена задача се интерпретира като 27% по-ниски разноски за труд.На база данни от Бюрото за стопански разбори, Аджемоглу приема, че 53,5% от работещите имат допир до ИИ в работата си.
Така предстоящото нарастване в продуктивността, обвързвано с ИИ, се равнява на 0,66%, а спомагателното нарастване в Брутният вътрешен продукт се равнява на 1,16% в границите на 10 години. Резултатът е изненадващо невисок, изключително поради смелите упования за опциите, които изкуственият разсъдък би трябвало да даде на света, като главната причина е относително лимитираният дял в стопанската система на дейностите, при които ИИ се чака да има положителен резултат върху продуктивността. Дори при по-оптимистични допускания за спестените трудови разноски от ИИ от 36% (базирани и на проучването на Пенг и сътрудници (2023)), предстоящият спомагателен растеж в продуктивността за идващите 10 години е 0,89%, а за Брутният вътрешен продукт – към 1,56%.
Всъщност Аджемоглу е песимистичен дали базовите му калкулации не са даже повишени заради три аргументи. Първо, все още малцина компании влагат във включването на ИИ в активността си и в случай че тази наклонност се резервира, резултатът от технологията ще остане стеснен. Второ, сметките на създателя не включват съпътстващите разноски, свързани с възприемането на технологията, т.е. действителните спестени индустриални разноски евентуално биха били по-ниски от позволеното. Трето, в това пресмятане не е регистрирано, че дадена част от обсъжданите действия се класифицират като комплицирани и при тях изгодите от ИИ са по-ограничени. Взимайки този фактор поради, създателят пресмята спомагателен резултат върху продуктивността от едвам 0,53% и спомагателен растеж в Брутният вътрешен продукт от 0,93% за идващите 10 години.
В допълнение на въпроса за резултата от ИИ върху икономическия напредък, Аджемоглу предвижда какво би било въздействието от технологията върху икономическото неравноправие. За задачата създателят преглежда 500 разнообразни демографски групи, извършващи дадени стопански действия, които се разграничават по характерности като обучение, възрастова група, пол и етнос. Интересно наблюдаване е, че обособените просветителни групи не се разграничават доста по до момента им с стопански действия, които биха могли да бъдат повлияни от ИИ, дали посредством автоматизация или по-висока трудова продуктивност. Това води и до относително близки планувани изгоди в продуктивността (и надлежно във възнагражденията) измежду другите равнища на обучение. Следователно се чака ИИ да не ускори доста икономическото неравноправие, за разлика от предходни софтуерни талази. Изследването обаче демонстрира, че изгодите в продуктивността се чака да са по-скоро съсредоточени при мъжете, а при дамите с ниско обучение даже се предвижда лек спад във възнагражденията (поради резултат на изместване, обвързван с автоматизацията), т.е. ИИ евентуално ще утежни неравенството сред половете в идващите 10 години.
Големият извод от проучването на Аджемоглу е, че в идващите 10 години не се чака изкуственият разсъдък да промени доста траекторията на Брутният вътрешен продукт. Основната причина за това е прогнозата, че евентуално малко компании ще застъпят технологията интензивно в активността си. Очакваните резултати върху неравенството също са ниски, тъй като другите демографски групи имат доста подобен достъп до технологията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ