В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан - СЪМЪРСЕТ МОЪМ
Любовта умира. Най-великата покруса на живота не е в това, че умират хора, а в това, че те стопират да обичат.
Мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкоз, че си желал постоянно да я гледаш, и внезапно да схванеш, че ти е все едно, в случай че не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.
Познавам похотта. Тя е естествена и здравословна. Любовта е болест.
Не знам какво е това, което кара някой да те обича, само че каквото и да е, то е единственото, което е от голяма важност – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с добрина, нито с благотворителност, нито с каквото и да било.
Ако искаш мъжете да са положителни с теб, би трябвало да се държиш непоносимо с тях; отнасяш ли се както би трябвало, те ще те накарат да си платиш за това.
Главният минус на дамите е пристрастеността им да разискват персоналните си проблеми с всеки, който е склонен да ги слуша.
С течение на годините ще разберете, че първото изискване, с цел да бъде този свят едно търпимо място за живеене, е да признаете неизбежния нарцисизъм на хората. Вие желаете от хората мъжество – това е неуместно. Значи вие желаете те да жертват желанията си поради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече състрадание и любов.
Хората повече от всичко обичат да поставят етикети, което един път вечно ги освобождава от нуждата да мислят.
Лицемерието е най-трудният и изтощителен недостатък от всички, на които човек се поддава. Той изисква непрекъсната зоркост и рядка целенасоченост.
Винаги ме е удивявало за какво хората се стремят толкоз към запознанство със популярни персони. Престижът, който завоювате, откакто съобщите на своите другари, че познавате някои известни персони, потвърждава само това, че самият вие сте прекомерно незначителен.
Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, с изключение на най-хубавото, доста постоянно го получаваш.
Съмърсет Моъм е британски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.
Остава сирак на десетгодишна възраст, откакто майка му умира от туберкулоза, а две години по-късно татко му умира от рак. Заминава да живее в Англия при чичо си, който е духовник в дребен град. Учи в Кралското учебно заведение в Кентърбъри. По това време стартира да заеква.
На 16-годишна възраст Моъм отхвърля да продължи образованието си в Кралското учебно заведение, тъй като желае да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език в университета.
Именно там Съмърсет Моъм стартира да написа скрито разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по гледище на чичо си, с цел да учи медицина, само че посещава здравното учебно заведение на лондонската болница Св. Томас без предпочитание.
След пет години се дипломира, само че не работи като доктор, а се отдава напълно на писането.
