Човек е най-щастлив, когато обича и е обичан
Любовта не е безкрайно благополучие тъкмо тъй като е сред живи хора
Волно или несъзнателно, обичаният човек може да нанесе доста по-дълбока рана от оня, който няма значение за вас.
Всъщност болката е тестване за любовта. Ако я почувствате и осъзнаете, че можете да я простите-безусловно или при избрани условия, значи в действителност обичате колегата си. Имате куража да се борите за него и за връзката си.
Въпросът е дали той има същия кураж и изобщо какво схваща под обич. Разминаването дали неотменна част от нея са полезности като честност и почитание да вземем за пример може да значи, че болката ще бъде непрекъснато наличие. Тогава не е мощ, а уязвимост да се борите за тази обич.
Любов и връзка обаче не са синоними. И връзка не е синоним на благополучие. Дори да сте сами, в никакъв случай няма да се чувствате толкоз самотни, колкото в случай че сте двойка с някого, който не обичате или не ви обича. Не си заслужава да живеете в превземка.
Митът за любовта като нужда в огромна степен се дължи на обществото. В него е признато, че дамите и мъжете основават фамилии. Ако някой е отвън тази норма, нещо не му е наред. Животът би трябвало да наподобява по избран метод и минава по-лесно без етикети като „ остаряла мома “, „ парясница “, „ самотна майка “.
Но в случай че не се чувствате добре с индивида до себе си и сте с него единствено тъй като животът би трябвало да наподобява по избран метод, си налагате огромно наказване. В нещастната връзка страда най-важният – вие. Затова осъзнайте личната си полезност и никак да не ви пука за обществото.
Сама по себе си любовта не извиква наложително предпочитание за основаване на потомство. Нито пък единствено по себе си желанието за дете е доказателство за любовта. Много по-сложно е.
Двамата сътрудници могат мощно да се обичат, само че по най-различни аргументи да не се усещат подготвени да се грижат за дете. Обратното – заложеният инстинкт за продължение на рода и цъкащият биологичен часовник на дамата може да дават подправени сигнали, че е влюбена и този мъж би трябвало да бъде бащата.
Прието е децата да се назовават „ плод на любовта „, само че в действителност те нито я усилват, нито я понижават. Когато станат родители, сътрудници към този момент основават различен тип връзка между тях. Понеже изпитват признателност един към различен за прелестното си дете и се усещат виновни за него, скрепяват обичта си на ново равнище, в случай че са имали естетика като двойка. Но в случай че не са имали, грижите за детето могат да се трансфорат в мотив за спорове. То не понижава любовта, а изважда на показ недоимъците в нея.
Затова е голяма неточност връзката да се избавя посредством бебе. Продължението на рода не удължава любовта даже родителите да останат дружно.
Макар постоянно да се сочи като причина за разлъка, неналичието на дете сама по себе си също не понижава любовта. Двама сътрудници остават дружно, тъй като се обичат и през разум не им минава да опитат с някой различен да основат биологичен „ плод “. Или не остават, тъй като във връзката им има някакви други дефицити, които е по-лесно да се маскират и да се обвинят репродуктивните проблеми.
