Любовницата започна да пише съобщения на жена му
Любовницата му беше два пъти по-млада от него. Историята е остаряла колкото света.
Съпругът има държанка, а брачната половинка схваща за измяната и гони неверника. Младата държанка също напуща живота му. Самото й наличие в фамилния живот на в миналото щастливата двойка и неприятните известия в персоналната й преписка със брачната половинка му, обаче, не могат да успокоят желанието на последната да си отмъсти.
Любомира още веднъж прочете известието от Юлия, някогашната (доколкото тя знае) държанка на брачна половинка си. Тя към този момент знаеше доста добре наличието му. Това беше откровена насмешка на младото момиче над нейната по-възрастна съперница. Тя загатваше елементи от жилището, за които можеше да знае единствено човек, посетил дома им.
Първият път, когато Любомира прочете известието, изпадна в нервност. По това време тя към този момент беше изгонила брачна половинка си от жилището, само че към момента не се беше успокоила.
Константин не беше нито хубав мъж, нито сполучлив предприемач. Затова изначало Любомира беше сюрпризирана, че някое момиче може да го хареса. Но обстоятелствата приказват сами за себе си: брачният партньор й изневерява и то повече от един месец.
Когато Любомира за първи път видя Юлия, тя изпита по едно и също време позор и същинско неразбиране. Разбира се, любовницата му беше съвсем 2 пъти по-млада, имаше обилни форми и тънка талия, устни след козметик, нокти с цвят на дъгата. Тя беше въплъщение на свежестта, само че в това време беше характерен артикул на своето потомство.
Тя беше разочарована, само че незабавно изпита възприятие на несръчност. Тя в никакъв случай няма да бъде като нея.
Бързо събра нещата му и ги изхвърли през вратата. Юлия приюти любовника си за известно време, само че след няколко седмици новосъздадената двойка бързо се раздели. И Константин беше заставен да си търси апартамент.
Приблизително по същото време Любомира стартира да получава известия от Юлия. Тя се подиграваше на самата Любомира, а от време на време и на Константин. Сякаш задачата й не беше любовна връзка с мъж, а унищожаването на нечие семейство. Любомира се опита да пренебрегва известията, до момента в който не добави Юлия в черния лист.
Предателите бяха отстранени от живота й. Но, тя към момента не можеше да се отърве от възприятието на яд. Искаше да си отмъсти за обидите и злорадството.
Вижте още: Роднините й похарчиха всичките пари
Приятелите на Любомира я поучаваха да не помни за това момиче. Да се занимава с заниманията си или да спортува. Че това момиче към момента се учи на законите на кармата и че Вселената ще й върне всичко.
Тя най-сетне разбра, че това е верният избор. Но обидните известия не й даваха успокоение.
Правилни препоръки ли дават приятелите на Любомира? Какъв е смисълът от обидните известия на Юлия? Струва ли си да стовари целия си яд върху любовницата?
