Д-р Стефан Райчев: Бюджетът е опит да се угоди на всички, но...
Лятна актуализация на бюджета е неприятен сигнал за вложителите
Асоциацията на строителите бизнесмени чака през 2022 година повишаване на жилищата със 17%
В обозримо бъдеще не се чака смяна на лихвените проценти от банките
- Превръща ли се в мираж влизането на България в еврозоната с подобен недостиг и висока инфлация, които са надалеч от Маастрихтските критерии?
- Всичко почива на вярата, че инфлацията е краткотрайно събитие и още тази година ще се успокои. В момента тя е обвързвана с коронавирус пандемията и цените на горивата. Надеждите са, че идната година ще успеем да се върнем на нива, които са естествени. Но това е доста под въпрос. Понеже всички страни в еврозоната имат висока инфлация и висок недостиг, това ще даде опция да влезем с едни индикатори, които са под въпрос. А има доста фактори, които въздействат на инфлацията и тя по никакъв метод не демонстрира, че се успокоява. От една страна - това е казусът, обвързван с цените на силата. От друга страна - рецесията в Украйна, а от трета - Зелената политика на Европейския съюз, които не демонстрират никакви признаци на смяна.
- Д-р Райчев, Николай Василев продължава да е огромният критик на новото държавно управление. Той твърди, че дефицитът в новия бюджет ще стигне 8%, а а финансовият министър Асен Василев е заложил 3%. Откъде идва тази разлика?
- Не знам по какъв начин Николай Василев е пресметнал тези 8%, само че по принцип не е надалеч от действителната обстановка. Асен Василев показва 3% недостиг, само че без коронавирус ограниченията. С тях той ясно споделя, че ще премине 4-5 и даже се приказва за 6%. Все отново като министър на финансите той се пробва да показа обстановката в по-добър тип, с цел да успокои обществото. Така дава някакъв позитивен сигнал, че новото държавно управление се заема със сериозните проблеми, които се натрупаха последните години. Поставил е нещата в някакви граници, които няма по какъв начин да излязат в стойности, които да са проблематични за България - става въпрос за плануваното влизане в еврозоната, за чисто потребителското ползване и държанието на компаниите за това какво да чакат. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал ясно уточни след Тристранния съвет, че би трябвало да се възнамеряват една фискална политика и ограничения, които са извънредно необятни, с цел да може да се подкрепи стопанската система в коронавирус рецесията. Проблемът е, че нямаме информация какъв брой време още ще продължат тези ограничения и какво става с инфлацията и силата. Това са едни големи разноски, планувани отсега нататък, които подклаждат инфлацията. В същото време не се знае дали ще има нужда от тях за подобен дълъг интервал. Асен Василев загатва, че бюджетът въпреки всичко ще претърпи една актуализация през лятото, което не е добре. Това изпраща едни сигнали до потребителите и до задграничните вложители, че ние нямаме сигурност.
- Актуализацията през лятото като че ли робува на логиката, че би трябвало да си вържем гащите за една неприятна година. Така ли е?
- Такава е логиката. А в това време данните от страните по света демонстрират, че има цялостно възобновяване отпреди ковидната 2020 година. Цените на парцелите у нас даже доближават и надвишават нивата от 2008 година Пазарът на труда бележи динамичност с извънредно ниски стойности, които са най-ниските за последните 10-15 години. Безработицата доближава до под 5%. В избрани демографски структури като при хората с висше обучение тя стига и до под 3% - т.е. стопанската система демонстрира едно доста положително възобновяване. И не приказваме единствено за българската, а изобщо за европейската и международната стопанска система. В Съединени американски щати се приказва, че би трябвало да се намерения за някакво ограничаване от позиция на паричната и фискалната политика, тъй като има заплаха да прегрее стопанската система. Има знаци за образуването на избрани балони в избрани браншове като да вземем за пример строителния. По никакъв метод не се вижда да има отрицателни сигнали - спад в търсенето и понижаване на цените. Дори тъкмо противоположното - Националната асоциация на строителите бизнесмени разгласи, че през 2022 се чака 17% повишаване на жилищата у нас. Предлагането не може да насмогне търсенето в огромните градове. През 2022-ра се събират големи строителни планове, които надвишават като мащаб всичко, което в последните години се строеше. В градове като Пловдив и София се възнамеряват комплекси с по 50 здания. И макар тези сигнали, държавното управление възнамерява актуализация по средата на годината! Миналата година, която бе с доста избори и докара до турбуленции - потеглиха нагоре пенсии и заплати в бюджетния бранш. Това подтиква една фискална политика „ Да си вържем гащите “ не тъй като стопанската система демонстрира, че има потребност от нея, а от позиция на това, че се събира едно държавно управление, което едва-едва се образува след три избора и другите партии в него желаят да се харесат на популацията и да изкарат повече време. Затова залага на ограничения, които се харесват на гласоподавателите.
- Кабинетът афишира мощни леви ограничения - подкрепяне на популацията и бизнеса за скъпите ток и газ, и в това време споделят, че задачата им е стопанска система на растежа. Възможно ли е да се съчетаят двете философии?
- Сложно е да се отговори на този въпрос, тъй като обстановката би трябвало да е прогнозируема. Тогава би трябвало да се направи проект за фискална политика за идващите две години, която да покаже по какъв начин това да се възвърне, а не да се сътвори една дългова серпантина за идващите генерации. Като нямаме такава обстановка, ние единствено даваме с вярата това да се върне. Асен Василев демонстрира една фискална политика, която показва решения за растежа. Той споделя, че задачата му е с този бюджет да се реализира трайна смяна в икономическото развиване на страната, като се осъществят трите целта - повишаване на финансовите вложения, вложения в хората и средства за обществена правдивост. А в същото време се усилват всички разноски за обществено подкрепяне, за опазване на здравето - над 8 милиарда, минималната работна заплата се чака да се вдигне на на 710 лв., оптималният застрахователен предел се усилва, чака се финансовите вложения да се усилят с 5,8%, а растежът на Брутният вътрешен продукт ще гони съвсем 5%. Това е тъкмо политиката, при която даваме на всички места, и най-после тези хвърлени за 3 години 16 милиарда да съумеят да се върнат в едно по-хубаво време. Кога ще пристигна по-хубавото време - това е към този момент риск.
- Имаме доста невисок върховен дълг. Това не е ли опция без терзание да генерираме нов?
-Точно по този начин. Само по себе си, вземането на дълг не е проблематично, тъй като то е просто взимане на налични средства в този момент, с цел да ги инвестираш в стопанската система, която след това да може да ги възвърне. Проблемът е да можем вярно да артикулираме къде да бъдат изпратени тези пари и дали това са нужните пари. И дали не заиграваме прекомерно доста в желанието си да се харесаме на всички и по този начин да увеличим дълга до равнище, което след това мъчно може да се върне. А и чакаме след 2 години да бъдем в еврозоната.
- Доколко инфлацията у нас е подвластна от обстановката в Евросъюза?
- Инфлацията у нас значително е импорт от Европейски Съюз. Месец за месец се гледа обстановката с омикрон - отсам идват ограниченията, свързани с фискалната политика. Според данните от Национален статистически институт чакаме тази година инфлацията за продуктите от първа нужда да доближи двуцифрени цифри. Към декември 2021-ва инфлацията на самун и зърнени култури е 15%. Очакването, че тя ще се възстановява още тази година, е една религия, която е доста под въпрос, тъй като на всички места се следи извънредно увеличение на инфлационните процеси и по никакъв метод не виждаме намаляването им и сигнал, че ще спадат. Надяваме се нормализирането на обстановка с коронавирус пандемията да докара до някакви позитивни резултати - те да не помпят толкоз инфлацията. Въпреки позитивните стойности в нашето развиване, нашето държавно управление - както и множеството страни, се опасява да ограничи ограниченията за възобновяване на икономическата интензивност с концепцията да не се получи нова 2008 година.
- Има ли изгледи банките да продължат политиката на ниските лихвени проценти?
Въпреки че Федералният запас в Съединени американски щати алармира, че би трябвало да се премине към смяна в лихвените проценти (предполага се, че това ще стане през март - б. р.), към момента Европейски Съюз и главните банки на Англия по никакъв метод не дават сигнали към подобен процес на събитията. Това значи, че най-малко в обозримо бъдеще няма да има повишение на процентите. На тях им е ясно, че е доста мъчно с увеличението на лихвените проценти да понижат инфлацията. Ефектът ще е в по-дългосрочен проект, а инфлацията е сега. Увеличаването на лихвените проценти ще докара проблеми на пазара с парцели. Затова най-малко в обозримо бъдеще не се чака смяна на лихвените проценти.
Главен помощник доктор Стефан Райчев е учител в катедра „ Икономически науки “ в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Научните му ползи са свързани с държавните политики, регулациите, бедността и неравенството.
Асоциацията на строителите бизнесмени чака през 2022 година повишаване на жилищата със 17%
В обозримо бъдеще не се чака смяна на лихвените проценти от банките
- Превръща ли се в мираж влизането на България в еврозоната с подобен недостиг и висока инфлация, които са надалеч от Маастрихтските критерии?
- Всичко почива на вярата, че инфлацията е краткотрайно събитие и още тази година ще се успокои. В момента тя е обвързвана с коронавирус пандемията и цените на горивата. Надеждите са, че идната година ще успеем да се върнем на нива, които са естествени. Но това е доста под въпрос. Понеже всички страни в еврозоната имат висока инфлация и висок недостиг, това ще даде опция да влезем с едни индикатори, които са под въпрос. А има доста фактори, които въздействат на инфлацията и тя по никакъв метод не демонстрира, че се успокоява. От една страна - това е казусът, обвързван с цените на силата. От друга страна - рецесията в Украйна, а от трета - Зелената политика на Европейския съюз, които не демонстрират никакви признаци на смяна.
- Д-р Райчев, Николай Василев продължава да е огромният критик на новото държавно управление. Той твърди, че дефицитът в новия бюджет ще стигне 8%, а а финансовият министър Асен Василев е заложил 3%. Откъде идва тази разлика?
- Не знам по какъв начин Николай Василев е пресметнал тези 8%, само че по принцип не е надалеч от действителната обстановка. Асен Василев показва 3% недостиг, само че без коронавирус ограниченията. С тях той ясно споделя, че ще премине 4-5 и даже се приказва за 6%. Все отново като министър на финансите той се пробва да показа обстановката в по-добър тип, с цел да успокои обществото. Така дава някакъв позитивен сигнал, че новото държавно управление се заема със сериозните проблеми, които се натрупаха последните години. Поставил е нещата в някакви граници, които няма по какъв начин да излязат в стойности, които да са проблематични за България - става въпрос за плануваното влизане в еврозоната, за чисто потребителското ползване и държанието на компаниите за това какво да чакат. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал ясно уточни след Тристранния съвет, че би трябвало да се възнамеряват една фискална политика и ограничения, които са извънредно необятни, с цел да може да се подкрепи стопанската система в коронавирус рецесията. Проблемът е, че нямаме информация какъв брой време още ще продължат тези ограничения и какво става с инфлацията и силата. Това са едни големи разноски, планувани отсега нататък, които подклаждат инфлацията. В същото време не се знае дали ще има нужда от тях за подобен дълъг интервал. Асен Василев загатва, че бюджетът въпреки всичко ще претърпи една актуализация през лятото, което не е добре. Това изпраща едни сигнали до потребителите и до задграничните вложители, че ние нямаме сигурност.
- Актуализацията през лятото като че ли робува на логиката, че би трябвало да си вържем гащите за една неприятна година. Така ли е?
- Такава е логиката. А в това време данните от страните по света демонстрират, че има цялостно възобновяване отпреди ковидната 2020 година. Цените на парцелите у нас даже доближават и надвишават нивата от 2008 година Пазарът на труда бележи динамичност с извънредно ниски стойности, които са най-ниските за последните 10-15 години. Безработицата доближава до под 5%. В избрани демографски структури като при хората с висше обучение тя стига и до под 3% - т.е. стопанската система демонстрира едно доста положително възобновяване. И не приказваме единствено за българската, а изобщо за европейската и международната стопанска система. В Съединени американски щати се приказва, че би трябвало да се намерения за някакво ограничаване от позиция на паричната и фискалната политика, тъй като има заплаха да прегрее стопанската система. Има знаци за образуването на избрани балони в избрани браншове като да вземем за пример строителния. По никакъв метод не се вижда да има отрицателни сигнали - спад в търсенето и понижаване на цените. Дори тъкмо противоположното - Националната асоциация на строителите бизнесмени разгласи, че през 2022 се чака 17% повишаване на жилищата у нас. Предлагането не може да насмогне търсенето в огромните градове. През 2022-ра се събират големи строителни планове, които надвишават като мащаб всичко, което в последните години се строеше. В градове като Пловдив и София се възнамеряват комплекси с по 50 здания. И макар тези сигнали, държавното управление възнамерява актуализация по средата на годината! Миналата година, която бе с доста избори и докара до турбуленции - потеглиха нагоре пенсии и заплати в бюджетния бранш. Това подтиква една фискална политика „ Да си вържем гащите “ не тъй като стопанската система демонстрира, че има потребност от нея, а от позиция на това, че се събира едно държавно управление, което едва-едва се образува след три избора и другите партии в него желаят да се харесат на популацията и да изкарат повече време. Затова залага на ограничения, които се харесват на гласоподавателите.
- Кабинетът афишира мощни леви ограничения - подкрепяне на популацията и бизнеса за скъпите ток и газ, и в това време споделят, че задачата им е стопанска система на растежа. Възможно ли е да се съчетаят двете философии?
- Сложно е да се отговори на този въпрос, тъй като обстановката би трябвало да е прогнозируема. Тогава би трябвало да се направи проект за фискална политика за идващите две години, която да покаже по какъв начин това да се възвърне, а не да се сътвори една дългова серпантина за идващите генерации. Като нямаме такава обстановка, ние единствено даваме с вярата това да се върне. Асен Василев демонстрира една фискална политика, която показва решения за растежа. Той споделя, че задачата му е с този бюджет да се реализира трайна смяна в икономическото развиване на страната, като се осъществят трите целта - повишаване на финансовите вложения, вложения в хората и средства за обществена правдивост. А в същото време се усилват всички разноски за обществено подкрепяне, за опазване на здравето - над 8 милиарда, минималната работна заплата се чака да се вдигне на на 710 лв., оптималният застрахователен предел се усилва, чака се финансовите вложения да се усилят с 5,8%, а растежът на Брутният вътрешен продукт ще гони съвсем 5%. Това е тъкмо политиката, при която даваме на всички места, и най-после тези хвърлени за 3 години 16 милиарда да съумеят да се върнат в едно по-хубаво време. Кога ще пристигна по-хубавото време - това е към този момент риск.
- Имаме доста невисок върховен дълг. Това не е ли опция без терзание да генерираме нов?
-Точно по този начин. Само по себе си, вземането на дълг не е проблематично, тъй като то е просто взимане на налични средства в този момент, с цел да ги инвестираш в стопанската система, която след това да може да ги възвърне. Проблемът е да можем вярно да артикулираме къде да бъдат изпратени тези пари и дали това са нужните пари. И дали не заиграваме прекомерно доста в желанието си да се харесаме на всички и по този начин да увеличим дълга до равнище, което след това мъчно може да се върне. А и чакаме след 2 години да бъдем в еврозоната.
- Доколко инфлацията у нас е подвластна от обстановката в Евросъюза?
- Инфлацията у нас значително е импорт от Европейски Съюз. Месец за месец се гледа обстановката с омикрон - отсам идват ограниченията, свързани с фискалната политика. Според данните от Национален статистически институт чакаме тази година инфлацията за продуктите от първа нужда да доближи двуцифрени цифри. Към декември 2021-ва инфлацията на самун и зърнени култури е 15%. Очакването, че тя ще се възстановява още тази година, е една религия, която е доста под въпрос, тъй като на всички места се следи извънредно увеличение на инфлационните процеси и по никакъв метод не виждаме намаляването им и сигнал, че ще спадат. Надяваме се нормализирането на обстановка с коронавирус пандемията да докара до някакви позитивни резултати - те да не помпят толкоз инфлацията. Въпреки позитивните стойности в нашето развиване, нашето държавно управление - както и множеството страни, се опасява да ограничи ограниченията за възобновяване на икономическата интензивност с концепцията да не се получи нова 2008 година.
- Има ли изгледи банките да продължат политиката на ниските лихвени проценти?
Въпреки че Федералният запас в Съединени американски щати алармира, че би трябвало да се премине към смяна в лихвените проценти (предполага се, че това ще стане през март - б. р.), към момента Европейски Съюз и главните банки на Англия по никакъв метод не дават сигнали към подобен процес на събитията. Това значи, че най-малко в обозримо бъдеще няма да има повишение на процентите. На тях им е ясно, че е доста мъчно с увеличението на лихвените проценти да понижат инфлацията. Ефектът ще е в по-дългосрочен проект, а инфлацията е сега. Увеличаването на лихвените проценти ще докара проблеми на пазара с парцели. Затова най-малко в обозримо бъдеще не се чака смяна на лихвените проценти.
Главен помощник доктор Стефан Райчев е учител в катедра „ Икономически науки “ в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Научните му ползи са свързани с държавните политики, регулациите, бедността и неравенството.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ