Отказал се от богатство като на Ротшилд и искал да стане монах
Лудвиг Витгенщайн е един от най-големите философи на XX век
Той е роден във Виена в едно от най-богатите фамилии, само че се отхвърля от наследството си и работи най-различни специалности, с цел да си набира средства и да набере витален опит и знания в областите, в които ще стане фамозен.
Лудвиг Витгенщайн (1889 - 1951) е австрийско-британски мъдрец със забележителни достижения в региона на логиката, философията на математиката, на съзнанието и на езика. Това е високо интелектуално достижение, с което името му ще остане вечно измежду най-просветените мозъци на човешката цивилизация.
Първо приключва машинно инженерство в Берлин и Манчестър, а по-късно - философия в Кеймбриджкия университет.
На 50 става професор по философия в същия университет, само че до тогава извървява сложен житейски път - работил е като начален преподавател, проектант, помощник-градинар в манастир и санитар в болница по време на Втората международна война.
Лудвиг Витгенщайн ок. 1910 година
Любопитното е, че приживе разгласява единствено един от трудовете си - " Логико-философски етюд " (1921), по-известен като " Трактата ". Освен него са излизали една негова публикация, една критика и един детски речник. Само толкоз. Повечето писания на Витгенщайн са издадени едвам след гибелта му от съставители, употребявали негови ръкописи и бележки.
Публикуваните през 1953 година " Философски проучвания " се правят оценка като една от най-значимите книги по модерна философия. Това задава въпроса: Защо Витгенщайн не е разгласил трудовете си?
За някои модерни философи това е " странна невзискателност ", като се има поради, че всеки академик желае да покаже на света откритията си и да " запечата " името си за бъдещето. Витгенщайн, противоположното, предпочитал сянката и бил подобен и в персоналния си живот. Пазел го в загадка, не основава семейство и не оставя потомство. Причините са от друг - метафизичен и съкровен темперамент.
Философът Бъртранд Ръсел дефинира Витгенщайн като " най-съвършения образец на талант в обичайния смисъл ". Описва го като пламенна, задълбочена и преобладаваща персона. Философът е представител на така наречен Аналитична философия - школа от актуалната Западна философия.
Лудвиг Витгенщайн с братята и сестрите си / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)
Малко обстоятелства за фамилията, от което произлиза: Родът Витгенщайн идва от Вестфалия. Прадядото на философа - Моше Майер бил евреин и шеф на поземлени владения на локалните графове Витгенщайн. В един миг приема тяхната фамилия. Развива сполучлива търговия с вълна и произвеждане на мебели и забогатява. С жена му Фани имали 11 деца, едно от които е Карл Витгенщайн (1847 - 1913), бащата на Лудвиг.
Бащата на Лудвиг Витгенщайн - Карл Витгенщайн (1847 – 1913)
Карл Витгенщайн получил инженерно обучение и основал стоманодобивно дружество, което с времето става огромен участник в австрийския металургичен картел. В края на 80-те години на 19 век умножава благосъстоянието на татко си и става един от най-богатите хора в Европа, втори по благосъстояние в Австро-Унгария след локалните роднини на Ротшилд.
Фактът, че роденият в благоденствие предстоящ мъдрец Лудвиг Витгенщайн се отхвърля от благосъстоянието, изглеждал същинска полуда в очите на мнозина. Какви са аргументите? - Вероятно е желал да потвърди самичък на себе си, че благосъстоянието няма стойност, в случай че не носи задоволство. Биографите му подозират и друга причина - че не е желал да сътвори потомство заради страховете от генетична обремененост - трима от братята му се самоубиват, самият той бил суициден.
Има и още една причина, която приживе на философа всички отбягвали да разясняват - че е бил хомосексуалност. Чак през 1973 година американският мъдрец Уилям У. Бартли пръв заговаря по тематиката, само че написаното от него провокира стихия от възмущение.
Образът на Витгенщайн е на високо авторитетна персона. На няколко пъти той прекъсва академичната си активност, с цел да се отдаде на някаква високохуманна активност. Първия път, с цел да отиде на фронта на Първата международна война. Там се показал като самоуверен офицер и бил награден с медал за смелост.
Военната брошура на Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)
От фронта се връща като воин, само че вместо да се откри в столицата измежду елита, става начален преподавател в едно отдалечено австрийско село. След време преподава и на други места в отдалечени региони на Австрия. Като преподавател Витгенщайн бил за учебна промяна, посредством която да се подтиква естественото любознание на децата и самостоятелното им мислене, а не да се натъртва на запаметяването. В оня интервал Витгенщайн сформира правописен и правоговорен речник.
Въпреки напредничавите си теории, учителят Витгенщайн прибягвал и до телесни санкции и затова си спечелил врагове измежду родителите на осъдените деца. В един миг изпаднал в меланхолия от неналичието на поддръжка за възпитателните му способи и сметнал, че се е провалил като преподавател.
Започнал работа като асистент градинар в един католически манастир край Виена, като обмислял опцията да стане духовник към ордена, само че другари го отказали от това негово желание. По време на Втората международна война героят от Първата международна Лудвиг Витгенщайн станал санитар в лондонска болница.
Марка в памет на австрийския мъдрец Лудвиг Витгензайн / Снимка: iStock
Както се вижда, дейностите му постоянно наподобяват поведенчески ексцентризъм и авантюризъм, до момента в който той в действителност приемал всяка своя житейска роля без поза, изцяло отговорно и безрезервно. Когато другар го попитал, за какъв в действителност се счита, пробвайки толкоз доста специалности, той дал отговор без планиране: " Винаги съм бил мъдрец, тъй като това е работата, която ми носи задоволство ".
Като множеството философи, и Витгенщайн има няколко интервала на съзряване. Ранният мъдрец се занимавал с логичност, а късният съвсем отричал написаното до тогава. Витгенщайн към този момент не харесвал " Трактата " и почнал да подлага на критика някои свои остарели схващания. Но колкото и спорно да наподобява всичко това от дистанцията на времето, Витгенщайн е приет и скъп като един от най-значимите философи на съвремието ни, с принос и в публичните науки, и в хуманитаристиката.
Самият мъдрец не придавал особена значимост на известността си, само че страдал от подозрението, че философските му тези не са вярно разбрани от учениците му. Притеснявал се, че затова могат да бъдат деформирани от тях. В същото време бил оптимист за бъдещето - вярвал, че ще пристигна време, в което ще бъде оценен от идващите генерации философи.
Лудвиг Витгенщайн бил интелектуалец с необятни знания в доста сфери на живота, включително и на изкуствата. Още в дома на татко си Карл той имал опцията да поддържа връзка с едни от най-големите звезди на своето време. Гости в дома на Витгенщайн били композиторите Йоханес Брамс и Густав Малер. Родителите на Лудвиг Витгенщайн били великодушни меценати на хора на изкуството. Това възпитало в него и братята и сестрите му отношение към културата и хората, отдадени на нея.
Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921).
Когато през 1913 година бащата на Витгенщайн умира и той наследява доста положение, част от него философът подарява анонимно на австрийски художници и писатели, измежду които били Райнер Мария Рилке и Георг Тракл. След това се отдръпнал в отдалечена планинска хижа в Скьолден, Норвегия, с цел да работи в усамотение. До мястото можело да се стигне единствено на кон. По личните му думи, това бил най-продуктивният интервал в живота му.
От братята и сестрите му оцеляват до зрелост трите му сестри и един от братята му - Паул, който бил доста сполучлив пианист, само че изгубва дясната си ръка на фронта на Първата международна война. За другите трима братя към този момент споменахме, че се самоубиват. Любопитна детайлност от младите години на Лудвиг Витгенщайн е фактът, че в прогимназията в Линц той бил съученик с Адолф Хитлер, само че няма сведения двамата да са били близки, макар че ги виждаме на групова фотография от ученическите им години.
Избрана част от обща фотография от ученическите години на Лудвиг Витгенщайн и Хитлер / Снимка: iStock
Много забележителни обстоятелства има в живота на този човек. Докато следвал за инженер, Лудвиг Витгенщайн проектирал самолетно витло с дребни реактивни мотори, което издържало с триумф теста. Имал необикновен интерес към математиката и съгласно биографите му точно откакто прочел " Принципи на математиката " на Бъртранд Ръсел, решил да следва в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където да му преподава Ръсел. Именно в колежа Витгенщайн стартира да работи върху основите на логиката и математическата логичност.
Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921)
Когато избухва Първата международна война, Виитгенщайн живеел изцяло изолирано и нямало по какъв начин да бъде открит, с цел да го активизират на фронта. Но той по лично разбиране се включва като доброволец в армията на Австро-Унгария, като в началото служи на транспортен съд, а по-късно в артилерийска работилница. През 1916 година бил изпратен в артилерийски полк на съветския фронт, където получава няколко медала за смелост.
През цялото време на войната Витгенщайн съхранявал тетрадки със свои размисли, както и дневници. Макар че бил кръстен в католическата религия, Витгенщайн не бил набожен. Именно в армията, по думите му " станал християнин ".
Много е забавна историята на неговото произведение " Трактата ". През 1918 година, когато Първата международна война е към края си, Витгенщайн бил пратен в Италия и там го пленяват. Сред движимостите му италианците разкрили ръкопис на немски език със заглавието " Logische-Philosophische Abhandlung ", който по-късно се трансформира в " Трактата ".
Витгенщайн претърпява огромно отчаяние от преподавателя си Ръсел, който написва увод към труда му и съгласно него, показал " цялостно недоумение " на теорията му. Издателите, които показали интерес към книгата пък били почитатели точно на Ръсел и ссклонни да я издадат точно поради неговия увод. Така компликациите по издаването стават доста. Най-накрая през 1921 година " Трактата " излиза на бял свят с помощта на едно немско природонаучно списание.
Ще се изненадате, само че Витгенщайн, индивидът който през целия си живот търси " теоремата на битието " и минава през доста персонални и професионални метаморфози, е проектирал и къща в напредничав жанр. Строежът й го избавил в един от депресивните му интервали. А знаете ли коя е тази къща? - Същата, която през 1975 година е добита от Народна република България и от този момент насам в нея се обитава Българският културен център във Виена.
10 август 2023 година Къщата на Витгенщайн: във Виена, Австрия, взаимно проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн и архитекта Пол Енгелман през 1928 година / Снимка: iStock
Покрай градежа на тази къща Витгенщайн се сближил с членове на образувания по това време Виенски кръг, и това е съдбовно събитие, тъй като точно този клуб възражда интереса му към философията. През 1929 година Витгенщайн се завръща в Кеймбридж. Въпреки славата си, обаче, философът нямал тапия, т.е. нужния ценз да заеме преподавателска служба, и по тази причина още веднъж се записал да следва като " напреднал студент ". Представя " Трактата " като своя докторска дисертация и бива назначен за учител в Тринити Колидж.
Сигурно се питате, какъв е бил по политически възгледи този забавен човек. Бил е ляв, въпреки че типично в стила си, се противопоставял на марксическата концепция. Наричал себе си " болшевик по душа ". През 1934 година даже обмислял да емигрира в Съветския съюз. Започнал да учи съветски. През 1935 година отпътува за Ленинград и Москва. Предлагат му преподавателска работа в Съюз на съветските социалистически републики, само че той не се съгласил. След 3-месечен престой се завръща в Австрия, а година по-късно отпътува за Норвегия и там работи върху " Философски проучвания ".
От 1939 година оглавява катедрата по философия в Кеймбридж, а малко по-късно получава английско поданство. Както към този момент споменахме, напуща университета, с цел да работи в болница по време на войната, след което още веднъж се завръща в Кеймбридж и продължава да преподава там до 1947 година, когато се отдръпва, с цел да се занимава единствено с писане.
По-голямата част от късните му творби са написани в еда провинция на Ирландия. През 1949 година е диагностициран с рак на простатата. Последните си години прекарва в пътувания сред Виена, Съединените щати, Оксфорд и Кеймбридж.
Гробът на Витгенщайн в Кеймбридж
Лудвиг Витгенщайн умира на 29 април 1951 година в Кеймбридж на 62-годишна възраст. Последните му думи били: " Кажете им, че живях щастливо ". Философът бил извънредно затулен и загадъчен по отношение на своя съкровен живот и това е закономерно условие за тесногръд страни като Австрия и Англия. За персоналния му живот се знае малко, само че е известно, че е имал сърдечни връзки с мъже, а също и с швейцарката Маргьорит Респингер, с която даже обмислял брак. Странностите са били нещо всекидневно за неговия темперамент.
Не бил фанатично набожен, само че един път споделя, че заочва деня си с молитвата " Отче наш ". " Това е най-удивителната молитва, която в миналото е била написана ", споделил Витгенщайн и прецизирал, че да бъдеш добър християнни не значи единствено да произнасяш молебствия, а да идващ образеца на Христос, с цел да стане по-поносимо страданието.
Лудвиг Витгенщайн - мисли Да преодолееш нещо не е въпрос на разсъдък, а на воля. Философията не е просто доктрина, тя би трябвало да е дейна. За някой, който знае прекалено много, е мъчно да не лъже. За което не може да се приказва, би трябвало да се мълчи. Светът е съвкупността от обстоятелства, а не от предмети. Ако хората не правеха нелепости, нищо интелигентно не би било измислено. Когато аргументите свършат, стартира убеждаването. Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш. Сигурно е вярно да се каже: съвестта е гласът на Бог. За същински вярващия човек няма нищо трагично.
Еми МАРИЯНСКА,
Той е роден във Виена в едно от най-богатите фамилии, само че се отхвърля от наследството си и работи най-различни специалности, с цел да си набира средства и да набере витален опит и знания в областите, в които ще стане фамозен.
Лудвиг Витгенщайн (1889 - 1951) е австрийско-британски мъдрец със забележителни достижения в региона на логиката, философията на математиката, на съзнанието и на езика. Това е високо интелектуално достижение, с което името му ще остане вечно измежду най-просветените мозъци на човешката цивилизация.
Първо приключва машинно инженерство в Берлин и Манчестър, а по-късно - философия в Кеймбриджкия университет.
На 50 става професор по философия в същия университет, само че до тогава извървява сложен житейски път - работил е като начален преподавател, проектант, помощник-градинар в манастир и санитар в болница по време на Втората международна война.
Лудвиг Витгенщайн ок. 1910 година Любопитното е, че приживе разгласява единствено един от трудовете си - " Логико-философски етюд " (1921), по-известен като " Трактата ". Освен него са излизали една негова публикация, една критика и един детски речник. Само толкоз. Повечето писания на Витгенщайн са издадени едвам след гибелта му от съставители, употребявали негови ръкописи и бележки.
Публикуваните през 1953 година " Философски проучвания " се правят оценка като една от най-значимите книги по модерна философия. Това задава въпроса: Защо Витгенщайн не е разгласил трудовете си?
За някои модерни философи това е " странна невзискателност ", като се има поради, че всеки академик желае да покаже на света откритията си и да " запечата " името си за бъдещето. Витгенщайн, противоположното, предпочитал сянката и бил подобен и в персоналния си живот. Пазел го в загадка, не основава семейство и не оставя потомство. Причините са от друг - метафизичен и съкровен темперамент.
Философът Бъртранд Ръсел дефинира Витгенщайн като " най-съвършения образец на талант в обичайния смисъл ". Описва го като пламенна, задълбочена и преобладаваща персона. Философът е представител на така наречен Аналитична философия - школа от актуалната Западна философия.
Лудвиг Витгенщайн с братята и сестрите си / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921) Малко обстоятелства за фамилията, от което произлиза: Родът Витгенщайн идва от Вестфалия. Прадядото на философа - Моше Майер бил евреин и шеф на поземлени владения на локалните графове Витгенщайн. В един миг приема тяхната фамилия. Развива сполучлива търговия с вълна и произвеждане на мебели и забогатява. С жена му Фани имали 11 деца, едно от които е Карл Витгенщайн (1847 - 1913), бащата на Лудвиг.
Бащата на Лудвиг Витгенщайн - Карл Витгенщайн (1847 – 1913) Карл Витгенщайн получил инженерно обучение и основал стоманодобивно дружество, което с времето става огромен участник в австрийския металургичен картел. В края на 80-те години на 19 век умножава благосъстоянието на татко си и става един от най-богатите хора в Европа, втори по благосъстояние в Австро-Унгария след локалните роднини на Ротшилд.
Фактът, че роденият в благоденствие предстоящ мъдрец Лудвиг Витгенщайн се отхвърля от благосъстоянието, изглеждал същинска полуда в очите на мнозина. Какви са аргументите? - Вероятно е желал да потвърди самичък на себе си, че благосъстоянието няма стойност, в случай че не носи задоволство. Биографите му подозират и друга причина - че не е желал да сътвори потомство заради страховете от генетична обремененост - трима от братята му се самоубиват, самият той бил суициден.
Има и още една причина, която приживе на философа всички отбягвали да разясняват - че е бил хомосексуалност. Чак през 1973 година американският мъдрец Уилям У. Бартли пръв заговаря по тематиката, само че написаното от него провокира стихия от възмущение.
Образът на Витгенщайн е на високо авторитетна персона. На няколко пъти той прекъсва академичната си активност, с цел да се отдаде на някаква високохуманна активност. Първия път, с цел да отиде на фронта на Първата международна война. Там се показал като самоуверен офицер и бил награден с медал за смелост.
Военната брошура на Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921) От фронта се връща като воин, само че вместо да се откри в столицата измежду елита, става начален преподавател в едно отдалечено австрийско село. След време преподава и на други места в отдалечени региони на Австрия. Като преподавател Витгенщайн бил за учебна промяна, посредством която да се подтиква естественото любознание на децата и самостоятелното им мислене, а не да се натъртва на запаметяването. В оня интервал Витгенщайн сформира правописен и правоговорен речник.
Въпреки напредничавите си теории, учителят Витгенщайн прибягвал и до телесни санкции и затова си спечелил врагове измежду родителите на осъдените деца. В един миг изпаднал в меланхолия от неналичието на поддръжка за възпитателните му способи и сметнал, че се е провалил като преподавател.
Започнал работа като асистент градинар в един католически манастир край Виена, като обмислял опцията да стане духовник към ордена, само че другари го отказали от това негово желание. По време на Втората международна война героят от Първата международна Лудвиг Витгенщайн станал санитар в лондонска болница.
Марка в памет на австрийския мъдрец Лудвиг Витгензайн / Снимка: iStock Както се вижда, дейностите му постоянно наподобяват поведенчески ексцентризъм и авантюризъм, до момента в който той в действителност приемал всяка своя житейска роля без поза, изцяло отговорно и безрезервно. Когато другар го попитал, за какъв в действителност се счита, пробвайки толкоз доста специалности, той дал отговор без планиране: " Винаги съм бил мъдрец, тъй като това е работата, която ми носи задоволство ".
Като множеството философи, и Витгенщайн има няколко интервала на съзряване. Ранният мъдрец се занимавал с логичност, а късният съвсем отричал написаното до тогава. Витгенщайн към този момент не харесвал " Трактата " и почнал да подлага на критика някои свои остарели схващания. Но колкото и спорно да наподобява всичко това от дистанцията на времето, Витгенщайн е приет и скъп като един от най-значимите философи на съвремието ни, с принос и в публичните науки, и в хуманитаристиката.
Самият мъдрец не придавал особена значимост на известността си, само че страдал от подозрението, че философските му тези не са вярно разбрани от учениците му. Притеснявал се, че затова могат да бъдат деформирани от тях. В същото време бил оптимист за бъдещето - вярвал, че ще пристигна време, в което ще бъде оценен от идващите генерации философи.
Лудвиг Витгенщайн бил интелектуалец с необятни знания в доста сфери на живота, включително и на изкуствата. Още в дома на татко си Карл той имал опцията да поддържа връзка с едни от най-големите звезди на своето време. Гости в дома на Витгенщайн били композиторите Йоханес Брамс и Густав Малер. Родителите на Лудвиг Витгенщайн били великодушни меценати на хора на изкуството. Това възпитало в него и братята и сестрите му отношение към културата и хората, отдадени на нея.
Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921). Когато през 1913 година бащата на Витгенщайн умира и той наследява доста положение, част от него философът подарява анонимно на австрийски художници и писатели, измежду които били Райнер Мария Рилке и Георг Тракл. След това се отдръпнал в отдалечена планинска хижа в Скьолден, Норвегия, с цел да работи в усамотение. До мястото можело да се стигне единствено на кон. По личните му думи, това бил най-продуктивният интервал в живота му.
От братята и сестрите му оцеляват до зрелост трите му сестри и един от братята му - Паул, който бил доста сполучлив пианист, само че изгубва дясната си ръка на фронта на Първата международна война. За другите трима братя към този момент споменахме, че се самоубиват. Любопитна детайлност от младите години на Лудвиг Витгенщайн е фактът, че в прогимназията в Линц той бил съученик с Адолф Хитлер, само че няма сведения двамата да са били близки, макар че ги виждаме на групова фотография от ученическите им години.
Избрана част от обща фотография от ученическите години на Лудвиг Витгенщайн и Хитлер / Снимка: iStock Много забележителни обстоятелства има в живота на този човек. Докато следвал за инженер, Лудвиг Витгенщайн проектирал самолетно витло с дребни реактивни мотори, което издържало с триумф теста. Имал необикновен интерес към математиката и съгласно биографите му точно откакто прочел " Принципи на математиката " на Бъртранд Ръсел, решил да следва в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където да му преподава Ръсел. Именно в колежа Витгенщайн стартира да работи върху основите на логиката и математическата логичност.
Лудвиг Витгенщайн / Източник: фейсбук страница Finis Austriae`s albums Ludwig Josef Johann Wittgenstein Rare foto del filosofo del Tractatus logico-philosophicus (1921) Когато избухва Първата международна война, Виитгенщайн живеел изцяло изолирано и нямало по какъв начин да бъде открит, с цел да го активизират на фронта. Но той по лично разбиране се включва като доброволец в армията на Австро-Унгария, като в началото служи на транспортен съд, а по-късно в артилерийска работилница. През 1916 година бил изпратен в артилерийски полк на съветския фронт, където получава няколко медала за смелост.
През цялото време на войната Витгенщайн съхранявал тетрадки със свои размисли, както и дневници. Макар че бил кръстен в католическата религия, Витгенщайн не бил набожен. Именно в армията, по думите му " станал християнин ".
Много е забавна историята на неговото произведение " Трактата ". През 1918 година, когато Първата международна война е към края си, Витгенщайн бил пратен в Италия и там го пленяват. Сред движимостите му италианците разкрили ръкопис на немски език със заглавието " Logische-Philosophische Abhandlung ", който по-късно се трансформира в " Трактата ".
Витгенщайн претърпява огромно отчаяние от преподавателя си Ръсел, който написва увод към труда му и съгласно него, показал " цялостно недоумение " на теорията му. Издателите, които показали интерес към книгата пък били почитатели точно на Ръсел и ссклонни да я издадат точно поради неговия увод. Така компликациите по издаването стават доста. Най-накрая през 1921 година " Трактата " излиза на бял свят с помощта на едно немско природонаучно списание.
Ще се изненадате, само че Витгенщайн, индивидът който през целия си живот търси " теоремата на битието " и минава през доста персонални и професионални метаморфози, е проектирал и къща в напредничав жанр. Строежът й го избавил в един от депресивните му интервали. А знаете ли коя е тази къща? - Същата, която през 1975 година е добита от Народна република България и от този момент насам в нея се обитава Българският културен център във Виена.
10 август 2023 година Къщата на Витгенщайн: във Виена, Австрия, взаимно проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн и архитекта Пол Енгелман през 1928 година / Снимка: iStock Покрай градежа на тази къща Витгенщайн се сближил с членове на образувания по това време Виенски кръг, и това е съдбовно събитие, тъй като точно този клуб възражда интереса му към философията. През 1929 година Витгенщайн се завръща в Кеймбридж. Въпреки славата си, обаче, философът нямал тапия, т.е. нужния ценз да заеме преподавателска служба, и по тази причина още веднъж се записал да следва като " напреднал студент ". Представя " Трактата " като своя докторска дисертация и бива назначен за учител в Тринити Колидж.
Сигурно се питате, какъв е бил по политически възгледи този забавен човек. Бил е ляв, въпреки че типично в стила си, се противопоставял на марксическата концепция. Наричал себе си " болшевик по душа ". През 1934 година даже обмислял да емигрира в Съветския съюз. Започнал да учи съветски. През 1935 година отпътува за Ленинград и Москва. Предлагат му преподавателска работа в Съюз на съветските социалистически републики, само че той не се съгласил. След 3-месечен престой се завръща в Австрия, а година по-късно отпътува за Норвегия и там работи върху " Философски проучвания ".
От 1939 година оглавява катедрата по философия в Кеймбридж, а малко по-късно получава английско поданство. Както към този момент споменахме, напуща университета, с цел да работи в болница по време на войната, след което още веднъж се завръща в Кеймбридж и продължава да преподава там до 1947 година, когато се отдръпва, с цел да се занимава единствено с писане.
По-голямата част от късните му творби са написани в еда провинция на Ирландия. През 1949 година е диагностициран с рак на простатата. Последните си години прекарва в пътувания сред Виена, Съединените щати, Оксфорд и Кеймбридж.
Гробът на Витгенщайн в Кеймбридж Лудвиг Витгенщайн умира на 29 април 1951 година в Кеймбридж на 62-годишна възраст. Последните му думи били: " Кажете им, че живях щастливо ". Философът бил извънредно затулен и загадъчен по отношение на своя съкровен живот и това е закономерно условие за тесногръд страни като Австрия и Англия. За персоналния му живот се знае малко, само че е известно, че е имал сърдечни връзки с мъже, а също и с швейцарката Маргьорит Респингер, с която даже обмислял брак. Странностите са били нещо всекидневно за неговия темперамент.
Не бил фанатично набожен, само че един път споделя, че заочва деня си с молитвата " Отче наш ". " Това е най-удивителната молитва, която в миналото е била написана ", споделил Витгенщайн и прецизирал, че да бъдеш добър християнни не значи единствено да произнасяш молебствия, а да идващ образеца на Христос, с цел да стане по-поносимо страданието.
Лудвиг Витгенщайн - мисли Да преодолееш нещо не е въпрос на разсъдък, а на воля. Философията не е просто доктрина, тя би трябвало да е дейна. За някой, който знае прекалено много, е мъчно да не лъже. За което не може да се приказва, би трябвало да се мълчи. Светът е съвкупността от обстоятелства, а не от предмети. Ако хората не правеха нелепости, нищо интелигентно не би било измислено. Когато аргументите свършат, стартира убеждаването. Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш. Сигурно е вярно да се каже: съвестта е гласът на Бог. За същински вярващия човек няма нищо трагично.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ