Лоугънбери /Loganberry/ е плод, получен от кръстоската от малина и

Лоугънбери /Loganberry/ е плод, получен от кръстоската от малина и тип къпина. Растението и плодът наподобяват повече на къпина, в сравнение с малина. Цветовете му са виненочервени, а самият плод елементарно се отделя от стеблото, както и при къпините. На усет той прилича малина, само че е по-сочен и с по-отчетливи нотки.

Интересен факт е, че до основаването на лоугънбери се е стигнало по случайност през 1883 година За първи път кръстоската е осъществена от американския юрист и експерт по градинарство Джейм Лоуган, който дава и името на новото растение.

Лоугънберитата могат да бъдат употребявани свежи, без особено отнасяне, или да бъдат употребявани за сокове или сладка, пайове, сладкиш шарлота, плодови сиропи или виновност. Във Англия, да вземем за пример свежите или консервирани лоугънберита постоянно се прибавят към обичайния английски шери сладкиш със сметана и плодове, а сокът им (или сиропът) към вино Шери.

Дребните плодове са идеални за свежи летни плодови салати.

В западен Ню Йорк са доста известни напитките с усет на лоугънбери. Това се отнася и за елементи от Онтарио. Напитка от лоугънбери, наподобяваща плодов пунш, е доста употребявана и елементарно може да бъде открита в локалните магазини.

Плодът се отглежда в огромни количества най-вече в Съединени американски щати, по-конкретно в Орегон и Вашингтон. Растението е култивирано и в Англия и Тасмания. То се назовава в резюме още и лоуган.

Плодовете са доста потребни за здравето поради високото им наличие на витамини C, А и Е. Лоугънбъри е добър източник на флавоноиди и есенциални мастни киселини.

Растението елементарно може да се отглежда в двора, уместно е да се засажда край стени и огради. Дава плод през месеците май, юни и юли.

Един шубрак лоугънбери доближава височина към 2 метра и може да ражда плодове 15 години. Обичат слънчеви места и добре дренирани почви.