Лошо настроение - лошо мислене Притеснявам се за сина си.

Лошо въодушевление - неприятно мислене

„ Притеснявам се за сина си. Тъкмо стартира да играе в университетския футболен тим. Няма по какъв начин да не се нарани - рано или късно. Направо си късам нервите, когато го виждам да играе. Спрях да отивам на мачовете. Сигурна съм, че е извънредно отчаян от отсъствието ми, само че просто не мога да го понеса. “

Жената, направила това изявление, минава през терапия, с цел да се отърве от тревогата си. Тя осъзнава, че терзанията ѝ пречат да живее живота, който постоянно е желала. Стигне ли се обаче до някакво просто решение - да вземем за пример дали да гледа по какъв начин синът ѝ играе футбол, - мозъкът ѝ неотложно потъва в мисли за някаква злополука. Място за избор няма - паниката е победила над разсъдъка.

Както към този момент видяхме, терзанието е главният провинен мозъкът ни да блокира при всевъзможни задания. То, несъмнено, в прочут смисъл е потребна реакция, единствено че тази реакция се е отклонила от правия път и е предиздвикала мозъка да се приготвя прекомерно усърдно за идната заплаха. Тези „ отигравания “ на заплахата оказват разрушително влияние върху познавателните процеси, когато станат рутинни и заемат цялото внимание, защото го приковават в една точка и не му разрешават да се концентрира върху нещо друго.

Тревожността подкопава интелекта. При тежки задания, които изискват цялостна готовност на интелекта (и освен това под напрежение), Каквато да вземем за пример е работата на ръководителите на въздушното придвижване, високите равнища на хронична тревога са съвсем сигурен симптом, че индивидът в последна сметка ще се провали на някой от изпитите. При тревожните хора има по-голям риск от неуспех, даже и на тестванията за просветеност резултатите им да са по-добри. До този извод стига едно изследване измежду 1790 студенти, учащи се за потребностите на РВД. Тревожността саботира всеки тип академично показване: 126 разнообразни проучвания с повече от 36 000 участници разкриват, че колкото по-склонен към тревога е един човек, толкоз по-зле се оправя, без значение по какъв начин тъкмо се мери резултатът - напряко посредством оценките, посредством междинната им стойност или посредством проби за достижения. (Bettina Seipp, " Anxiety and Academic Performance: A Meta-Analysis ” Anxiety Research 4,1,1991).

Когато на склонни към тревога хора бъде сложена когнитивна задача, да вземем за пример да подредят предмети с не изключително ясни отличителни характерности в две разнообразни категории, като в същото време описват какво минава през мозъка им, процесът на взимане на решение се натъква най-много на стената на негативните мисли - „ няма да се оправя “, „ не съм добър в такива проби “ и прочие Когато експериментаторът изиска от контролната група, формирана от „ спокойни обекти “, да стартира да се тревожи преднамерено, способността на участниците да разрешат същия проблем спада трагично. Когато пък тревожните участници на собствен ред получат петнадесетминутно „ следено разпределяне “ (което понижава равнището на тревожност), решаването на задачата внезапно се трансформира в детска игра.

„ Изпитната тресчица “ е изследвана научно за пръв път през шестдесетте години от Ричард Алпърт, който ми призна, че ползата му се пробудил поради един чудноват контрастност: като студент постоянно се представял зле на изпитите поради нервността си, до момента в който негов сътрудник, Ралф Хейбър, твърдял, че напрежението преди изпита даже му оказва помощ да се оправя по-добре. Изследването, което провели дружно, посочило, че има два типа тревожни студенти: такива, при които терзанието утежнява университетските резултати, и такива, които са в положение да се показват добре макар напрежението - а може би и точно с помощта на него. Иронията при изпитната тресчица е, че същото това терзание дали ще се оправиш добре, което може да стимулира студенти като Хейбър да учат крепко, с цел да се приготвят за изпита, проваля напъните на останалите. При хора с прекомерно високо равнище на тревога - какъвто е и самият Алпърт - терзанията пречат на ясната мисъл и на паметта, нужни за заучаване на материала, а по време на самия изпит замъгляват и разсъдъка, без който няма по какъв начин студентът да се оправи добре.

Обемът на терзанията, които хората споделят по време на изпит, директно дефинира какъв брой неприятен ще бъде резултатът от него. Умствените запаси, нужни за дадена когнитивна задача (в случая това е притеснението), просто се заемат от ресурсите за култивиране на друга информация. Ако ни мъчи терзанието, че ще се провалим на изпита, разполагаме с по-малко внимание, което да отделим на отговорите. Тревогите ни се трансформират в самоосъществяващи се пророчества и ни тласкат таман към злополуката, която предсказват.

Хора, които умеят да обуздават страстите си, могат да употребяват паниката в очакване на съответното събитие (реч, изпит...), с цел да намерят мотивацията да се приготвят добре за него - а затова и с цел да се оправят добре. Класическата психическа литература разказва връзката сред паника и постижения, в това число и умствени качества, посредством графика с формата на обърнато U. На върха на графиката е оптималното съответствие сред тревога и достижения - най-малко нерви и отлични достижения. Твърде леката паника (първата половина на графиката) води до незаинтересованост или до слаба мотивация за това да се напънем и да успеем, а прекомерно мощната (втората половина на графиката) саботира всеки опит да създадем каквото и да е.

Състоянието на леко вдъхновение, известно с техническия термин хипомания, е оптимално за писатели и други създатели при задания, които изискват непрестанен работен развой, въображение и ексцентрична мисъл. То се разполага съвсем на върха на графиката. Стигне ли се обаче до там тази еуфория да излезе отвън надзор и да се трансформира в фикс идея, какъвто е казусът с внезапните промени на настроението при хора, страдащи от маниакално-депресивно разстройство, вълнението внезапно блокира способността ни да мислим поредно и да пишем добре, даже и концепциите да текат като водопад - придвижването им към този момент е толкоз бързо, че нито една от тях не може да бъде уловена задоволително устойчиво, с цел да се трансформира в някакъв приключен артикул.

Докато трае, положителното въодушевление укрепва способността ни да мислим гъвкаво и комплицирано, а затова и да намираме по-лесно решения на проблемите, без значение дали са интелектуални или междуличностни. Това допуска, че един от методите да помогнем на някого да си проправи път към решението на даден проблем е да му разкажем някой анекдот. Смехът, сходно на въодушевлението, оказва помощ на хората да мислят по-нашироко и по-асоциативно, както и да виждат връзки, които другояче биха им убегнали - умеене, значимо освен за творчеството, само че и за разпознаването на сложни взаимоотношения и за предвиждането на следствията от обещано решение.

Ползите за интелекта от това да се посмеем добре личат най-добре, когато е належащо да разгадаем проблем, предполагащ креативен метод. Едно проучване открива, че хора, които преди малко са гледали комедийни гегове по малкия екран, се оправят по-добре със задача, която психолозите постоянно употребяват, с цел да тестват изобретателното. На участниците се дават свещ, кибрит и кутия с кабърчета. Задачата е свещта да се закрепи за коркова повърхнина по този начин, че да гори, без да капе восък по пода. Повечето хора изпадат в по този начин наречената „ функционална вдървеност “ и стартират да мислят по какъв начин да употребяват предметите по най- стандартния метод. Само че за тези от участниците, които таман са гледали смешките, изключително спрямо контролни групи, гледали филм за математиката или принудени да вършат физически извършения, има по-голяма възможност да осъзнаят, че кутийката с кабърчета може да бъде употребена и по друг метод, и по този начин да стигнат до креативно решение: да закрепят кутийката за корка и да я употребяват като свещник.

Дори леки промени на настроението могат да променят коренно мисленето. Когато хора в положително въодушевление би трябвало да вършат проекти или да взимат решения, техните усещания са изкривени по този начин, че мисленето им става по-обхватно и позитивно. Това се дължи ненапълно на обстоятелството, че паметта зависи от положението ни: когато сме в положително въодушевление, сме склонни да си припомняме повече позитивни събития. Докато претегляме причините „ за “ и „ срещу “ обещано деяние и в същото време изпитваме някакво наслаждение, паметта ни дава само данни, които накланят хода на мислите ни единствено в позитивна посока и по този начин ни подтиква да се впускаме да вземем за пример в рисковани случки.

По същия метод неприятното въодушевление изкривява паметта в негативна посока и ни кара да взимаме страхливи или най-малко прекомерно внимателни решения. Разюзданите страсти пречат на интелекта. Ние постоянно можем да обуздаем тези страсти. Това е най-важното ни прочувствено умеене, защото то проправя пътя на всички други типове просветеност. Помислете си единствено за изгодите от вярата и оптимизма, както и за тези извисяващи духа моменти, в които хората надминават себе си.

От: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, превод Петьо Ангелов, изд. „ Изток-Запад “, 2011 година
Картина: DALL-E