Лошата дума може да се чуе твърде често в днешно

Лошата дума може да се чуе прекомерно постоянно в днешно време. Отрицателните мнения по наш адрес са на всички места - по пътищата, в работата, при децата в учебно заведение. Критиките, обидите и подигравките ни ядосват и могат да ни изкарат от равновесие.

Но най-големите вреди идват от отрицателните думи, които са казани по наш адрес от някой непосредствен човек. Когато някой родител, сътрудник, другар или непосредствен човек успее да ни засегне или нарани, ние изпитваме същинска болежка и горест от този факт.



Ако едно дете вербално или физически се малтретира от родителите си, то става доста по-склонно към депресивни положения. Човек не обича да получава негативизъм, това го озлобява и трансформира, а резултатът е непрекъснато неприятно въодушевление и скептицизъм. Затова е значимо по какъв начин да възпитаваме децата си и да не им оставяме този отпечатък в съзнанието им. 

Любимите ни хора от време на време ни подлагат на критика, тъй като си мислят, че ни вършат услуга. Те го замаскират като доброжелателни препоръки, само че ние неведнъж не знаем по какъв начин да реагираме на това. Всичко това подкопава нашата самонадеяност и води до ниско самочувствие.



Най-болезнено от всичко остава сравнението. Много неправилно е да съпоставяме някого с различен, още повече когато се отнася за детето ни. Съвети от вида " Ангел се оправя по-добре от теб " не са по никакъв начин целесъобразни.

При любовните взаимоотношения никога не би трябвало да се вършат съпоставяне с някогашните.
Тези, които ни обичат, не би трябвало да насочват към нас отрицателни мнения, пренебрежение, насмешки, нездравословна рецензия и саркастични изречения. Привързаността изисква физическо, прочувствено и отзивчиво почитание. Без тези стълбове никоя връзка няма да бъде приемлива или щастлива.



Зад тези, които употребяват насилствена връзка и не виждат резултата от личните си думи, стои проблематична персона. Това, което би трябвало да вършим във всички случаи, е да реагираме и да пожелаваме почитание. Не тъй като те са наши татко, брат, другар или сътрудник, а тъй като не би трябвало да толерираме език, учреден на насмешки, подценяване и неуважение.