Европейската централна банка ще заеме изчаквателна позиция, прогнозират експерти
Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разгласи по-късно през днешния ден решението си за водещите лихви след двудневно съвещание, като анализатори и пазарни участници дефинират на към 90 % вероятността лихвите да бъдат оставени без смяна след покачването, оповестено през юни, съобщи Българска телеграфна агенция.
ЕЦБ към този момент остава единствената огромна западна централна банка, която стартира стягане на паричната политика, откакто спорът в Близкия изток предизвика скок в цените на силата и следващи ускорение на инфлацията.
След юнското съвещание лихвата по депозитното облекчение (която банките получават, когато подават средства овърнайт при ЕЦБ), лихвата по главните интервенции по рефинансиране (по която банките заемат средства от ЕЦБ за период от една седмица) е на равнище от 2,25 %, лихвата по рефинансирането – на 2,40 %, а тази по пределното кредитно облекчение (плащана от банките при овърнайт заемане на средства от ЕЦБ с даване на обезпечение) - 2,65 %, като и трите ставки бяха вдигнати със стъпка от 25 базисни пункта.
Решението бе оповестено, откакто данните демонстрираха ускорение на инфлацията в еврозоната до 3,2 % през май, тласкано главно от повишаването на силата.
За юни обаче данните на Евростат сочат закъснение на инфлационния ритъм до 2,8 %, като базовата инфлация, която изключва мощно променливи категории като силата и храните, е на ниво 2,4 %, отстъпвайки от равнището от 2,5 %, регистрирано през май, и доближавайки се още веднъж до целевата инфлация на ЕЦБ от 2 на 100.
От 11 юни, когато бе предходното съвещание, несигурността още веднъж се ускори поради възобновяването на ударите от страна на Съединени американски щати и Иран, разгорещената изразителност и повторното блокиране на Ормузкия пролив, който има основно значение за достъпа на нефт, газ и други първични материали от Близкия изток до международния пазар.
След началото на новата ескалация цените на петрола още веднъж вървят нагоре, въпреки към този момент да остават доста под оптималните стойности, достигнати през април и май, когато скочиха над 120 $ за барел.
Въпреки че по-високите цени на силата през идните месеци биха могли да доведат до ускорение на главната инфлация, към този момент не се регистрират обилни вторични резултати (прехвърляне на нарасналите цени на суровините от фирмите към потребителите, които в отговор да стартират да упорстват за по-високи заплати), които биха могли да подхранят инфлационните процеси, отбелязва основният икономист на „ Баренберг “ (Berenberg) Феликс Шмит.
„ Има доста аргументи, заради които ЕЦБ да изчака през юни. До съвещанието през септември управителният съвет ще може да реагира на основата на нови прогнози за инфлацията и икономическия напредък, като до тогава ще има инфлационни данни за още два месеца – юли и август “, показва Улрике Кастенс, старши икономист в интернационалната компания за ръководство на активи Де Ве Ес (DWS).
Без нови прогнози за инфлацията и растежа е малко евентуално ЕЦБ да предприеме дейности, предвижда и Карстен Бжески, световен началник на подразделението за макроикономически прогнози на банка Ай Ен Джи (ING).
Въпреки това новото повишаване на петрола дава съображение да се чака най-малко още едно повишение на водещата рента тази година и някои от членовете на управителния съвет биха могли да окажат напън това да бъде подхванато по-скоро, като пазарът прави оценка на 85 % вероятността на първото съвещание след лятната почивка ЕЦБ да вдигне ставките с 0,25 процентни пункта.
ЕЦБ стартира цикъл на повдигане на ставките през юли 2022 година, увеличавайки депозитната рента от -0,50 на на 100 до 4 на 100 при 10 поредни покачвания. От септември 2023 година франкфуртската институция намали лихвите осем пъти, сваляйки главния бенчмарк до 2 %, преди да пристъпи към ново покачване предишния месец.
Въпреки повишаването през последните две седмици фючърсните петролни пазари дават сигнали за вероятен нов спад, което надлежно би понижило резултата от цените на силата върху инфлацията, показва Кастенс.
Кастенс чака общата инфлация да се върне към 2 % през втората половина на идната година, като е допустимо даже да бъде малко под това равнище. Междувременно главната инфлация евентуално ще остане малко по-висока, основно заради инфлацията в бранша на услугите, съгласно специалиста на Де Ве Ес.
В изявлението си на форума на ЕЦБ в Синтра преди няколко седмици президентът на ЕЦБ Кристин Лагард акцентира, че изменението на лихвения % през юни не е било „ превантивно покачване “, а отговор на действителен инфлационен проблем. Тя означи, че съгласно прогнозите на ЕЦБ инфлацията ще се върне към целевото равнище от 2 % едвам в края на 2027 година и то единствено в случай че паричната политика бъде в допълнение затегната.
Лагард също по този начин отхвърли да поеме предварителни задължения по отношение на курса на политиката, като съобщи, че „ насоките за бъдещата политика не са в проектите “ и че решенията ще продължат да се вземат на всяко съвещание поотделно, ръководени от постъпващите стопански данни.
Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати остави референтния си лихвен % без смяна в диапазона 3,50–3,75 % през юни, на първото съвещание с Кевин Уорш отпред, макар че неговият „ ястребов “ звук разтревожи пазарите.
„ Банк ъв Ингланд “ (Bank of England) също остави главния си лихвен % неизменен на 3,75 % със 7 към 2 гласа, до момента в който Японската централна банка (Bank of Japan) увеличи главния си лихвен % до 1,0 % – най-високото равнище за последните 31 години, в опит да ограничи поевтиняването на йената и засилващия се инфлационен напън.
