Непознатите гъби: Гъба Лисичка
Лисичка е забавно име за гъбка. Непозната е, както доста други гъби в България. Нейното латинско название е Clitocybe gibba, принадлежи към семейство Tricholomataceae - Есенни гъби. Позната е още под името фуниевидна орешарка, което се дължи на морфологичната ѝ форма.
Гуглата на фуниевидната орешарка в младо положение е изпъкнала и има ясно изразена гърбица. С придвижване на развиването гуглата приема фуниевидна форма с размери сред 5 и 10 сантиметра. Ръбът на гуглата изначало е подвит с радиални ребра, а по-късно става вълновиден, гуглата пожълтява с розов нюанс.
С остаряването на гъбата цветът се трансформира и минава през жълто-кафяво, червено-кафяво, а при дълготрайно засушаване избледнява. Пластинките на гъбата Лисичка са мощно низбягащи, гъсто ситуирани, необятни, оцветени в кремаво.
Пънчето е голо, а в основата му се виждат власинки. Пънчето към горния край е по-тънко и приема цвета на гуглата с размери 3-10х0.42-1 см. Еластично е с меко гъбеста вътрешност.
Месото на гъбата е бяло, в гуглата - много здрава, а в пънчето - изразено влакнесто със слаба приятна миризма и усет.
Снимка: University of Guelph Споровият прахуляк е бял, а спорите са с бадемовидна форма и размери 5-7.5х3-4 микрона, безцветни.
Гъбата е публикувана най-вече в широколистни и иглолистни гори, пораства нормално на групи, доста рядко единично. Фуниевидната орешарка се среща из цялата страна, необятно публикувана гъба в месеците от юни до ноември.
Интересното при гъбата Лисичка е, че тя се появява в огромно количество в интервали, когато другите гъби не се срещат.
Характерно е, че гъбата е ядлива, само че се дефинира със приблизително вкусови качества и не е употребена всеобщо, както други ядливи гъби в България. По-често срещана е нейната приложимост в Румъния, където гъбата е много по-ценена.
Подходяща е за консумация в свежо положение, а също по този начин се суши и е добра за консервиране.
