Частни, но все така нещастни: как се финансираха дотук клубните стадиони в България
Липсата на модерни огромни спортни зали, които да дават отговор на потребностите на националния тим по волейбол, докара до манията по строителството им - първо в София, а по-късно в Пловдив, Русе и Бургас. Тридесет години по-късно националният тим по футбол е в същата обстановка - стадион " Васил Левски " от години не дава отговор на условията на УЕФА за мачове от равнище " европейски и международни квалификации ". И футболът се изправи пред проблем, който беше явен от най-малко 20 години - няма съвременни игрища в духа на XXI век. Държавата съвсем напълно остави на клубовете и общините да се оправят със стадионите , множеството от които строени през 70-те години. Което не е проблем - кардинално е надалеч по-добре всеки от клубовете да финансира личното си развиване, вместо да разчитат на обществени пари. Оказа се обаче, че множеството от тях нямат нито пари, нито умения, нито кадърни мениджъри. Което разумно е очевидно по терените в страната.
Липсата на модерни огромни спортни зали, които да дават отговор на потребностите на националния тим по волейбол, докара до манията по строителството им - първо в София, а по-късно в Пловдив, Русе и Бургас. Тридесет години по-късно националният тим по футбол е в същата обстановка - стадион " Васил Левски " от години не дава отговор на условията на УЕФА за мачове от равнище " европейски и международни квалификации ". И футболът се изправи пред проблем, който беше явен от най-малко 20 години - няма съвременни игрища в духа на XXI век.
Държавата съвсем напълно остави на клубовете и общините да се оправят със стадионите , множеството от които строени през 70-те години. Което не е проблем - кардинално е надалеч по-добре всеки от клубовете да финансира личното си развиване, вместо да разчитат на обществени пари. Оказа се обаче, че множеството от тях нямат нито пари, нито умения, нито кадърни мениджъри. Което разумно е очевидно по терените в страната.
Доколкото се отделяха централизирано средства, те бяха малко, на парче, по благосклонност и в множеството случаи - по неотложност.
За три десетилетия разумно най-вече средства са отделени точно за националния стадион. При ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и състезателен министър Васил Иванов-Лучано стадион " Васил Левски " закупи сегашния си тип против голямата сума от 40 милиона лв.. Тогава стадионът беше главно наведен във тип, който да дава отговор на актуалните стандарти за сигурност и улеснение за публиката. Но най-малко от 10 години се приказва, че има потребност от нов ремонт за 20 милиона лв. или най-малко за 10 милиона лв. за наложителен ремонт, които с насъбраната инфлация евентуално още веднъж са 20 милиона лв..
Националният стадион претърпя ремонт за 40 млн. лева, само че има потребност от нов подобен Фотограф: Юлия Лазарова Реклама
В момента даже не е ясно дали този стадион има бъдеще при най-съвременните условия на УЕФА и ФИФА за осъществяване на интернационалните мачове. Липсата на козирка върху трибуните да вземем за пример от години основава и експлоатационни проблеми . При дъжд водата до едно време се оттичаше, само че снегът съумява да пробие през порите в цимента. Сега към този момент и при дъжд в залите под трибуните тече. Така че към днешна дата отвън градежа на козирка е нужен първо ремонт на трибуните.
Случаят с " Лудогорец "
Но националния стадион е въпреки всичко грижа на страната. Първият по-сериозен ангажимент отвън него пристигна при второто държавно управление на Бойко Борисов, което през 2014 година финансира с 5 милиона лв. първата нова естрада на настоящия " Хювефарма сцена ", кръстена " Козмин Моци ". Условието на притежателя на клуба Кирил Домусчиев беше страната да поеме 20% от нужните вложения, с цел да построи стадиона отначало. Той първо получи държавната поддръжка за трибуната, с която в последна сметка се сложи началото на цялостната реорганизация и през 2015 година " Моци " беше реалност. Изпълнението на останалата част от градежа мина през сериозните договаряния за концесия на стадиона с община Разград през 2016 година, когато Домусчиев даже заплаши да реалокира тима. В последна сметка против 10 хиляди лв. първична такса, 14 хиляди лв. концесионна такса на година и най-малко 18.5 милиона лв. вложения " Лудогорец " получи стадиона. А по-късно последователно приключи целия план, тъй че до преди дни това да беше единственият кадърен да приема националите стадион в България.
Как Созопол се снабди със стадион
Проблемът със стадионите едвам не провали европейското юношеско състезание преди осем години. То трябваше да се състои на осем стадиона в Бургас и Пловдив, само че заради цялостен провал на ремонтните действия и градежа на стадион " Христо Ботев " (след краха на КТБ) остана единствено с един център - Бургас, и мачове в Стара Загора, Сливен и Созопол. Вместо нужните 16 подготвителни бази бяха употребявани едвам няколко във и към Бургас, като за ремонта средствата пристигнаха главно от БФС и общината. Държавата отдели 1.1 милиона лв. като финансова помощ за организацията на шампионата, само че не се включи значително с подобряването на инфраструктурата. А след следствие на бТВ се оказа, че по-голямата част от средствата са отишли за наем на стадионите за задачите на шампионата. Стадионът в Созопол се оказа подобаващ избавителен пояс за част от мачовете от шампионата. Той беше открит в навечерието му, откакто бяха изразходвани 13 милиона лв. общински средства.
Лазурът на Бургас
И като приказваме за морето, една същинска класика в жанра е стадионът на " Нефтохимик ". В смутните времена до огромната приватизация при Иван Костов, когато държавните сдружения и банки бяха източвани сполучливо, беше издигнат първият съвременен стадион в България - този в квартал " Лазур " в Бургас. Средствата идваха от към момента държавната и работеща на систематична загуба по това време рафинерия " Нефтохим " през президента на футболния " Нефтохимик " Христо Порточанов, който контролираше целия развой по разходването на 2 милиарда деноминирани лв.. И стадион " Лазур " посрещаше мачове на националите, откакто през 1997 година бяха построени две трибуни с козирки, седалки, съвременно осветяване и инфраструктура по тогавашните стандарти на УЕФА. Пред две години Национална агенция за приходите стартира да продава обособени елементи от стадиона поради задължения на компанията, която го стопанисва.
Реклама По малко за всичкиПо времето на Бойко Борисов, при дъжда от европари, страната се включи в помощ на общините и клубовете за създаване на осветяване, с цел да могат да се играят мачове в тъмната част на деня. Периодично и със суми сред половин и един милион лв. помощ получиха стадионите в Стара Загора, Варна, Русе, Горна Оряховица и други
През 2011 година по персоналната повеля на премиера тогава Борисов държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток " обезпечи 1 милиона лв. за осветлението на стадион " Берое " в Стара Загора. По-късно съществуването на осветяване стана наложително условие към клубовете, в случай че желаят да играят домашен мачове от Първа лига. През 2016 година страната се ангажира да финансира с по още 1 милион лв. построяването на осветяване и ремонта на тревното покритие на три стадиона - в Русе, Горна Оряховица и стадион " Тича " във Варна. Година по-късно спортното министерство обезпечи половин милион лв. за осветяване на стадион " Ивайло " във Велико Търново, където трябваше да се играят мачовете на завърналия се в елита " Етър ".
По същата стратегия към този момент през 2019 година министерството на Красен Кралев обезпечи 2.5 милиона лв. за довършването на стадиона на " Арда " в Кърджали, където беше построена напълно нова осветителна система и беше сложено електронно табло.
Свързани публикации Надеждата на ЦСКА е да има нов стадион за 90 млн. лева през 2025 година 24 април 2023, 17:09 90 млн. лева по-късно: " Локомотив " и " Ботев " се връщат на стадионите си 6 април 2023, 16:56
Липсата на модерни огромни спортни зали, които да дават отговор на потребностите на националния тим по волейбол, докара до манията по строителството им - първо в София, а по-късно в Пловдив, Русе и Бургас. Тридесет години по-късно националният тим по футбол е в същата обстановка - стадион " Васил Левски " от години не дава отговор на условията на УЕФА за мачове от равнище " европейски и международни квалификации ". И футболът се изправи пред проблем, който беше явен от най-малко 20 години - няма съвременни игрища в духа на XXI век.
Държавата съвсем напълно остави на клубовете и общините да се оправят със стадионите , множеството от които строени през 70-те години. Което не е проблем - кардинално е надалеч по-добре всеки от клубовете да финансира личното си развиване, вместо да разчитат на обществени пари. Оказа се обаче, че множеството от тях нямат нито пари, нито умения, нито кадърни мениджъри. Което разумно е очевидно по терените в страната.
Доколкото се отделяха централизирано средства, те бяха малко, на парче, по благосклонност и в множеството случаи - по неотложност.
За три десетилетия разумно най-вече средства са отделени точно за националния стадион. При ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и състезателен министър Васил Иванов-Лучано стадион " Васил Левски " закупи сегашния си тип против голямата сума от 40 милиона лв.. Тогава стадионът беше главно наведен във тип, който да дава отговор на актуалните стандарти за сигурност и улеснение за публиката. Но най-малко от 10 години се приказва, че има потребност от нов ремонт за 20 милиона лв. или най-малко за 10 милиона лв. за наложителен ремонт, които с насъбраната инфлация евентуално още веднъж са 20 милиона лв..
Националният стадион претърпя ремонт за 40 млн. лева, само че има потребност от нов подобен Фотограф: Юлия Лазарова Реклама
В момента даже не е ясно дали този стадион има бъдеще при най-съвременните условия на УЕФА и ФИФА за осъществяване на интернационалните мачове. Липсата на козирка върху трибуните да вземем за пример от години основава и експлоатационни проблеми . При дъжд водата до едно време се оттичаше, само че снегът съумява да пробие през порите в цимента. Сега към този момент и при дъжд в залите под трибуните тече. Така че към днешна дата отвън градежа на козирка е нужен първо ремонт на трибуните.
Случаят с " Лудогорец "
Но националния стадион е въпреки всичко грижа на страната. Първият по-сериозен ангажимент отвън него пристигна при второто държавно управление на Бойко Борисов, което през 2014 година финансира с 5 милиона лв. първата нова естрада на настоящия " Хювефарма сцена ", кръстена " Козмин Моци ". Условието на притежателя на клуба Кирил Домусчиев беше страната да поеме 20% от нужните вложения, с цел да построи стадиона отначало. Той първо получи държавната поддръжка за трибуната, с която в последна сметка се сложи началото на цялостната реорганизация и през 2015 година " Моци " беше реалност. Изпълнението на останалата част от градежа мина през сериозните договаряния за концесия на стадиона с община Разград през 2016 година, когато Домусчиев даже заплаши да реалокира тима. В последна сметка против 10 хиляди лв. първична такса, 14 хиляди лв. концесионна такса на година и най-малко 18.5 милиона лв. вложения " Лудогорец " получи стадиона. А по-късно последователно приключи целия план, тъй че до преди дни това да беше единственият кадърен да приема националите стадион в България.
Как Созопол се снабди със стадион
Проблемът със стадионите едвам не провали европейското юношеско състезание преди осем години. То трябваше да се състои на осем стадиона в Бургас и Пловдив, само че заради цялостен провал на ремонтните действия и градежа на стадион " Христо Ботев " (след краха на КТБ) остана единствено с един център - Бургас, и мачове в Стара Загора, Сливен и Созопол. Вместо нужните 16 подготвителни бази бяха употребявани едвам няколко във и към Бургас, като за ремонта средствата пристигнаха главно от БФС и общината. Държавата отдели 1.1 милиона лв. като финансова помощ за организацията на шампионата, само че не се включи значително с подобряването на инфраструктурата. А след следствие на бТВ се оказа, че по-голямата част от средствата са отишли за наем на стадионите за задачите на шампионата. Стадионът в Созопол се оказа подобаващ избавителен пояс за част от мачовете от шампионата. Той беше открит в навечерието му, откакто бяха изразходвани 13 милиона лв. общински средства.
Лазурът на Бургас
И като приказваме за морето, една същинска класика в жанра е стадионът на " Нефтохимик ". В смутните времена до огромната приватизация при Иван Костов, когато държавните сдружения и банки бяха източвани сполучливо, беше издигнат първият съвременен стадион в България - този в квартал " Лазур " в Бургас. Средствата идваха от към момента държавната и работеща на систематична загуба по това време рафинерия " Нефтохим " през президента на футболния " Нефтохимик " Христо Порточанов, който контролираше целия развой по разходването на 2 милиарда деноминирани лв.. И стадион " Лазур " посрещаше мачове на националите, откакто през 1997 година бяха построени две трибуни с козирки, седалки, съвременно осветяване и инфраструктура по тогавашните стандарти на УЕФА. Пред две години Национална агенция за приходите стартира да продава обособени елементи от стадиона поради задължения на компанията, която го стопанисва.
Реклама По малко за всичкиПо времето на Бойко Борисов, при дъжда от европари, страната се включи в помощ на общините и клубовете за създаване на осветяване, с цел да могат да се играят мачове в тъмната част на деня. Периодично и със суми сред половин и един милион лв. помощ получиха стадионите в Стара Загора, Варна, Русе, Горна Оряховица и други
През 2011 година по персоналната повеля на премиера тогава Борисов държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток " обезпечи 1 милиона лв. за осветлението на стадион " Берое " в Стара Загора. По-късно съществуването на осветяване стана наложително условие към клубовете, в случай че желаят да играят домашен мачове от Първа лига. През 2016 година страната се ангажира да финансира с по още 1 милион лв. построяването на осветяване и ремонта на тревното покритие на три стадиона - в Русе, Горна Оряховица и стадион " Тича " във Варна. Година по-късно спортното министерство обезпечи половин милион лв. за осветяване на стадион " Ивайло " във Велико Търново, където трябваше да се играят мачовете на завърналия се в елита " Етър ".
По същата стратегия към този момент през 2019 година министерството на Красен Кралев обезпечи 2.5 милиона лв. за довършването на стадиона на " Арда " в Кърджали, където беше построена напълно нова осветителна система и беше сложено електронно табло.
Свързани публикации Надеждата на ЦСКА е да има нов стадион за 90 млн. лева през 2025 година 24 април 2023, 17:09 90 млн. лева по-късно: " Локомотив " и " Ботев " се връщат на стадионите си 6 април 2023, 16:56
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ