Пловдивчани забогатяхме с 27 лева за година
Линията на беднотия в област Пловдив се е нараснала с 27 лева През 2018 година е била 369 лева, а през 2017 година 342 лева Жените в района са по-бедни от мъжете, надлежно 23.4% и 20.2%, сочат данни на Националния статистически институт.
22 % от популацията на страната живее под прага на беднотия, а 10 % са работещите небогати, През 2018 година линията на беднотия за страната e 351.11 лева средномесечно на разположение от домакинство. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта.
Като цяло линията на беднотия за предходната година нараства по отношение на миналата в 16 области, по-съществено в областите Сливен (с 14.5%), Хасково (с 14.2%), Велико Търново (с 9.4%), Смолян (със 7.8%), Пловдив (със 7.7%), Видин и Търговище (по 7.5%).
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
През 2018 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Изчислено е, че рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта понисък от този при мъжете. Справка по-назад във времето демонстрира, че процентът на работещите небогати у нас се усилва. През 2014 година той е бил 9.3%, а през 2015 година, когато „ ни удари “ икономическата рецесия – 7.8%.
От статистиката регистрират, че просветителното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете и в семейства с двама възрастни под 65 години.
През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, които се числят към българската етническа група - 15.6%.
Една пета живеят в материални ограничения
През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения. Най-голям брой лица изпитват усложнения при навременното заплащане на разноските свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от популацията.
22 % от популацията на страната живее под прага на беднотия, а 10 % са работещите небогати, През 2018 година линията на беднотия за страната e 351.11 лева средномесечно на разположение от домакинство. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта.
Като цяло линията на беднотия за предходната година нараства по отношение на миналата в 16 области, по-съществено в областите Сливен (с 14.5%), Хасково (с 14.2%), Велико Търново (с 9.4%), Смолян (със 7.8%), Пловдив (със 7.7%), Видин и Търговище (по 7.5%).
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
През 2018 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Изчислено е, че рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта понисък от този при мъжете. Справка по-назад във времето демонстрира, че процентът на работещите небогати у нас се усилва. През 2014 година той е бил 9.3%, а през 2015 година, когато „ ни удари “ икономическата рецесия – 7.8%.
От статистиката регистрират, че просветителното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете и в семейства с двама възрастни под 65 години.
През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, които се числят към българската етническа група - 15.6%.
Една пета живеят в материални ограничения
През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения. Най-голям брой лица изпитват усложнения при навременното заплащане на разноските свързани с жилището (27.5%). Успоредно с това 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от популацията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ