Линда е 45-годишна майка на две дъщери. Семейството ѝ живее

Линда е 45-годишна майка на две дъщери. Семейството ѝ живее в малко село в Норвегия, а брачният партньор ѝ прекарва по месец в морето, следван от месец у дома. За да се грижи за фамилията и къщата с градина, до момента в който той отсъства, Линда постоянно отваря вратите на дома си за така наречен работещи посетители - доброволци. Най-често това са пътуващи младежи, които желаят да опознаят страната. По време на престоя си, обичайно няколко седмици, доброволците живеят и се хранят в дома ѝ, оказват помощ с поддръжката на къщата, двора и градината. В свободното време се забавляват със фамилията, играят с децата, а домакинята им провежда къси екскурзии до локални забележителности, градчета и други



Начинът на живот на Линда и фамилията ѝ не наподобява необикновен в Норвегия. Той е израз освен на гостолюбие, само че и на дългогодишните обичаи за доброволчество в скандинавската страна. Норвегия е водач в Европа в това отношение. 60% от популацията взе участие в така наречен dugnag един път годишно. 78% от популацията е член на най-малко една от 100-те хиляди доброволчески организации, а близо половината популацията е член на най-малко две организации. Дейностите им се простират от помощ в селското стопанство, запазване на околната среда, грижа за животни, помощ на деца с уроците, участия в креативен планове, помощ за хора със зависимости. Така доброволческата активност е значим дирек за норвежкото общество – хиляди дребни групи и общности способстват за благосъстоянието и подобряването на изискванията на живот, като добавената стойност на техния труд се прави оценка на десетки милиарди норвежки крони годишно.

Макар и много по-скромно в процентно изражение, България също има дългогодишни обичаи в доброволчеството - както през организации като БЧК, " Каритас ", УНИЦЕФ, като и с доброволни ad hoc действия при бедствия, произшествия и рецесии. По данни на " Евробарометър: 12% от популацията на страната взе участие в доброволчески действия, което ни слага на предпоследно място в Европейски Съюз.

Известно е, че присъединяване в доброволчески начинания има благоприятен резултат освен върху общността и груповия дух, а и върху личността. В доста страни, като да вземем за пример Съединени американски щати, тези действия носят актив в резюметата за кандидатстване за работа и банкет в университет. А осведомителни акции насочват вниманието върху обстоятелството, че доброволчеството оказва помощ на деятелите за тяхното личностно развиване, битката със напрежението и тревогата, увеличение на увереността, покачва чувството за благополучие и смисъл.

Какво още липсва у нас, с цел да се помогне на тази действия? Според някои, макар интензивността на гражданския бранш, неналичието на закон за доброволчеството остава някои проблеми нерешени. Според други тази активност би трябвало да се предизвиква от детска възраст, с цел да се възпита у младите генерации. Роля играе и стандартът на живот - колкото по-висок е той, толкоз повече време и запаси може да отдели човек в интерес на обществото. 

Нужен ли е закон за доброволчеството?

Специалистите не дават обединен отговор. Може би по-голям е въпросът какво би решил един подобен закон. Последният план бе импортиран през 2016 година от кабинета на Бойко Борисов, само че той по този начин и не мина в пленарната зала. В него имаше позитивни стъпки - като например се уреждаше статутът на организациите, които могат да се занимават с тази активност. Въвеждаше се концепцията за указател с доброволци по действия. Правеше се разлика сред краткотрайно (до 30 дни) и дълготрайно доброволчество. Като че ли най-конкретната стъпка бе наложителната застраховка - за живота и здравето на доброволците и против несъзнателно нанесени от тях щети/вреди. Такава застраховка, прочее, се изисква и по настоящата за доброволните формирования при бедствия и изключителни обстановки.

Спорно е до каква степен закон в подобен тип би съдействал за по-пълноценната доброволческа активност. Тя може да се предизвиква сполучливо и без строга законодателна рамка, в случай че е залегнала като държавна политика. Това може да се случи - когато доброволчеството се предизвиква още в учебно заведение (например с клубовете по интереси), и като се организират акции за изгодите и опциите.

Какво въпреки всичко би могъл да уреди подобен закон

Практиката по света демонстрира, че тази активност не е мощно контролирана. Има обаче някои проблеми, които могат да се уредят законово. Такива са застраховките за доброволците и по какъв начин се оправдават отсъствия от работа при помощ в незабавни обстановки. Могат да се основат регистри с доброволци допълнително сфери - като обаче те не натоварват ненужно с административни условия. Може да се намерения и за узаконяване на този труд - документите могат да послужат като удостоверение при кандидатстване за работа или в университет, където могат да бъдат прегледани като бонус на претендента. Интересен е и въпросът с корпоративното доброволчество - в случай че то е такова, т.е. служебно, е добре да се реши дали то не би трябвало да е в работно време, а не каквато е честата процедура - в почивните дни на чиновниците.

Тихомира Методиева - Тихича: от първо лице



Снимки: Личен списък

Сигурно я познавате - тя е на първа линия при всяко огромно злополучие - горски пожар, наводняване, при посрещането на бежанците от Украйна. Тихомира се занимава с доброволчество над 10 години. Започва през 2012-а, когато се възпламенява Бистришкото бранище.

" Нищо персонално не ме стимулира да го върша. Просто считам, че всички би трябвало да вършим това ", дава отговор тя малко на въпроса за какво е толкоз отдадена на доброволческата работа. Обикновено се занимава по няколко дела едновременно. Сега да вземем за пример, като се изключи че продължава да спомага на бежанци, оказва помощ в акция в помощ на деветокласник от Монтана, отглеждан от 86-годишната си баба. Тя е доктор и към момента работи на три места, с цел да отгледа детето.

Как съумява да е толкоз дейна?  " С цената на няколко часа сън. Не е доста здравословно, само че ми дава успокоение ", споделя Тихомира. Тя е член на Националната асоциация на доброволците, която сплотява екипи за спешно и планинско избавяне и общински доброволчески формирования, основани по Закона за отбрана при бедствия.

Според Тихомира хората са склонни да се включат в доброволчески акции, само че доста от тях бързо прегарят. Разказва за двете най-големи акции през 2022 година - при наводненията в Карловско и посрещането на бежанците от войната.

" Има хора, с които се виждаме при всяко злополучие. Но в Карловско видях и доста непознати хора, което доста ме зарадва. Тръгнах натам непосредствено от концерт в Античния спектакъл в Пловдив - дружно с екип на Аварийно избавяне. Отидохме първо в с. Трилистник. "

В потърпевшите от наводнения села ринат тиня, оказват помощ за изнасяне на покъщнината. Никой с изключение на доброволците и локалните хора не се заема с това.



При бедствието в Мизия, 2014 година

" Чудя се къде беше Пожарната, за какво не ги изпратиха. Не бяха нито там, нито в Дуранкулак, където посрещахме рейсове с бежанци и варяхме чай цяла нощ ", споделя тя. Съвсем друга е обстановката в Румънския град Сучава, на границата с Украйна. " Там ги посрещаха пожарникари, Червеният кръст, Червеният полумесец, НПО-та. Изобщо - посреща те една сигурност. Пожарникарски рейсове изтеглиха хората и по този начин предотвратяваха трафика на хора. А от нашата страна на границата - нищо. Само доброволци. Ние обаче нямаме ресурсите на една държавна конструкция ", споделя Тихомира. Според нея държавната администрация тук взема решение всичко на парче и постоянно проблемите се разглеждат не изцяло, а съгласно това дали някой прочут или авторитетен човек ще се застъпи. " Толкова неуместно ", възкликва Тихича.

Според нея даже дребни стъпки могат да оказват помощ работата на доброволците. Например всеки кмет да има в кабинета си ясна директива в няколко елементарни стъпки по какъв начин да работи при злополучие. Сега всяка община е длъжна да има доброволческо формирования за тези случаи, само че постоянно там са записани фиктивно секретарки и хигиенистки. " Мъртвите души " би трябвало да се махнат от описите, а полагащата им се екипировка, платена с налозите ни, да отиде при тези, които в действителност вземат участие в акции, продължава тя. Според нея би трябвало да отпаднат и възнагражденията, които в този момент за % от минималната заплата съгласно броя отработени дни - тези хонорари постоянно се употребяват за отчитане на краткотрайната претовареност. Тя приканва и да се върнат дежурствата на доброволците в пожарните, което е потребно за образованието им.

" Безумно значима е идеята и за хеликоптерите за планинско избавяне. Аз желая моите налози да отидат за това, а не за лимузини за служители ", прибавя Тихича.

Наталия Иванова от Time Heroes: Хората реагират бързо, когато им предложиш метод да оказват помощ



Наталия Иванова Снимка: OFFNews

В платформата Time Heroes са регистрирани над 91 000 доброволци. Тя сплотява дела, в които всеки може да се включи. 

" Кризите активизират доброволци, които даже не преглеждат тази активност като доброволчество. Просто това е естествена потребност да отидеш и да окажеш помощ. Първо идва човешкият ентусиазъм да подадеш ръка, разяснява наблюденията си Наталия Иванова, изп. шеф на фондацията, ръководеща платформата. - Както беше и с войната - внезапно хората прекратена всекидневната си активност и отидоха във Варна, започнаха да вземат наряди и да оказват помощ. "

В по-спокойно време, по думите ѝ, най-често българите са склонни да оказват помощ на уязвими хора - възрастни самотни хора в селата и деца в институции. " Когато предложиш елементарен метод да оказват помощ, хората бързо и естествено реагират. Голяма поддръжка събират и акции за екология и околна среда. Забелязала съм, че с цел да активизира, идеята би трябвало да е доста ясна - да се каже по какъв начин това деяние, в случай че не бъде подхванато, тези хора няма да получат помощ от никого ", добавя тя.

Наталия напомня, че доста организации се занимават с действия, които заместват страната. Например фондации, които срещат деца от дребни обитаеми места в небогати региони с благоприятни условия за професионално развиване отвън тези региони. Или пък самодейността „ Подарете книга “, която среща доброволци с деца в институции. Или Фондация за обществена смяна и включване, която обезпечава преходни жилища за младежи над 18 година от институции, до момента в който си стъпят на краката и стартират да работят. " Понякога това е културен конфликт – правят се действия, които са отговорност на страната. В едни по-развити страни гражданският бранш се отпътува с други неща – с темите за човешките права да вземем за пример. Ние в действителност заместваме огромни дефицити ", разяснява тя.

Какво мисли за потребността от закон за доброволчеството? " Тази тематика е като парещ картоф. Има неща, които би трябвало да се уредят, изключително за работещите, които желаят да са доброволци в спешни обстановки. За подобен случай неотдавна описа в изявление ръководителят на БЧК – уволнен човек, помагал при наводненията в Карловско. До момента има единствено публичен консенсус, че доброволчеството е значимо. Но в случай че се прави подобен закон, се тормозя, че няма да бъдат изслушани добре организациите. " Според нея е допустимо законовата рамка да затрудни присъединяване, вместо да го улесни - например в случай че се появят административни условия към доброволеца, да попълня документи и прочие

Наталия споделя, че е мъчно да се дефинира профилът на хората, които най-често се включват в акции. " Бих споделила, че човек, който се усеща добре, само че съм виждала и човек в потребност да оказва помощ на човек в потребност. Този акт оказва помощ и на самия теб. "

Според нея акциите за доброволчество измежду учениците набират известност и са изключително потребни за възпитаването на полезности у младежите. "

" Расте едно положително потомство. Те безусловно са родени с тази споделена информация за проблемите, пред които е изправено човечеството ", споделя тя. И обобщава, че страната би трябвало да се вслушва в гражданския бранш, тъй като той е съумял да сътвори механизми там, където тя не е съумяла.

„ Този документ е основан с финансовата поддръжка на Фонд Активни жители България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Офф медия “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни жители България. “