Защо не трябва да държите спестяванията си в депозити
Лихвите по депозитите са рекордно ниски. Всъщност, мъчно ще откриете оферти от банките по-високи от 0,5%. Те са заринати с депозитен запас, което дружно с вероятностите ЕЦБ да не увеличи равнището на лихвите до идната година, не дава положителни шансове за скорошно покачване на лихвите по депозитите.
И все пак, българите не престават да държат рекордни средства на депозити в банките!
Започвам незабавно с това, за какво би трябвало да потърсите по-добра рентабилност за вашите спестявания от тази в размер на 0,5%.
Първо тъй като инфлацията е действителност... И ще става все по-сериозен фактор в бъдеще!
Помислете си и се пробвайте да се сетите единствено за три продукта, които са поевтинели през последните 12 месеца. В допълнение, погледнете към цените на парцелите и наемите и техния растеж през последната една година. А имотните разноски заемат към 30-40% от бюджета на междинния българин, дружно с разноските за храна и артикули от първа нужда.
Според статистиката ни, инфлацията през миналата година възлезе на 2.1%. Тя обаче демонстрира съществени признаци на ускоряване към идната граница от 3% в края на годината.
И оттук насетне инфлацията най-вероятно ще продължи да се покачва. И тук е главният проблем с лихвите по депозитите. Изоставайки зад равнището на инфлацията, на процедура, вашите спестявания се обезценяват, стоешком в депозити.
Депозит от 10 000 лв., при рента от 0,5%, ще ви носи 50 лв.. С приспадане на таксите по поддържана на сметката, то този приход е доста допустимо да се намали до 30 лв.!
А след една година и инфлация от 3% вашите средства дружно с " насъбраната рента " на процедура ще купуват по-малко количество артикули и услуги от това, което сте можели да си купите, когато сте правили депозита си.
Да кажем, че се уредите с рента по депозитите от 1%, ще са ви нужни 72 години, с цел да удвоите спестяванията си. При инфлация от 3% за същия интервал обаче, то вие ще сте изгубили над половината от цената на това което купуват парите Ви в този момент.
Казано по различен метод, доходността е от сериозно значение за това спестяванията ви да се покачват, с цел да разполагате с естествена за живот сума, когато се пенсионирате, както и да се отбраните от инфлацията. Ясно е, че такава рентабилност не можете да търсите в банковите депозити, най-предпочитания артикул от спестителите в България.
В какво, в случай че не в депозити?
Всъщност главният проблем на спестителите, съгласно мен, е не че харесват депозитите и тяхната рента, а са привличани от тяхната " сигурност " и това, че не могат да се престрашат към други капиталови други възможности. Например фондовите пазари им се костват прекомерно нереални и рискови. Това обаче не би трябвало да е по този начин и незабавно ще обясня за какво.
Фондовите пазари, освен не би трябвало да се преглеждат като нещо " неприятно ", само че на процедура са и " най-хубавият ви другар ". Историята сочи, че вложенията на фондовите пазари, са най-хубавите във връзка с доходността в дълготраен проект, както и най-хубавият бранител на спестяванията ви против инфлация.
Трябва да гледате обаче не към моментното показване на пазарите, а към дълготрайното. Защото в случай че следвате тактиката на " доларово или левово усредняване ", т.е. да не инвестирате всичко едновременно, а на части, то съвсем няма по какъв начин да сбъркате.
По този метод, даже и да уцелите теоретично най-лошия миг за вложения на пазарите, това няма да е съдбовно, тъй като ще продължите от време на време да насочвате средства към пазара, и по този метод да " осреднявате " цената. Например, да кажем сте вложили в щатски акции през 2008-ма година. В даден миг, сте щели да изгубите половината си пари. Ако инвестирате в най-хубавата година от всички, то най-вероятно сте можели да изкарате 40%.
Ако увеличите интервала - да вземем за пример 20 години, то към този момент стартирате да мислите дълготрайно. Оказва се, че когато мислите дълготрайно, без значение кой миг ще хванете инцидентно, ще откриете, че най-лошите 20 години са носили възвращаемост от близо 8% всяка година.
Най-добрите 20 години, които надали ще имате шанс да уцелите, биха ви донесли междинна годишна рентабилност от 18%. Сами си давате сметка, че при по-голям интервал, шансът да сбъркате е съвсем незабележим.
Стратегията на левово усредняване
Това е вариация на горепосочената тактика, само че приведена към родната капиталова реалност и пазар. Смисълът й се корени в това, че вложителите не влагат всичко едновременно на пазара, а влагат от време на време избрана сума пари.
Те вършат това дълготрайно и по този метод се " застраховат " от това, че няма да уцелят допустимо най-лошия миг за вложение на пазара. В допълнение с използването на тази тактика вложителите се приближават в по-голяма степен до дълготрайното показване на пазара.
Може би най-важното предимство обаче е, че тя носи в вложителите успокоение и ги защищава от неточности свързани с страсти.
Например, в случай че сте вложили всичките си спестявания на пазара и той се предвижи с 10% в противоположната посока, доста е допустимо да не " издържите на гледката " и да закриете позициите си. Това няма да се случи, в случай че сте вложили част от всичките си средства.
Когато следвате тактиката на " левово усредняване ", е доста допустимо даже да се радвате в моменти на корекции, като ще ги приемате като добър миг за прибавяне към позициите си. Или казано по различен метод, трансформира се метода на мислене на вложителите.
Ето и един образец. Ако сте вложили във допустимо най-лошия миг за българската борса, а точно през октомври на 2008-ма година - и то целия си капитал - в показателя на сините чипове SOFIX, то към днешна дата, щяхте да имате с към 60% по-малко (без да се регистрират дивидентите).
Ако обаче инвестирахте отмерено и всеки месец в показателя, с начало във допустимо най-лошия миг - през октомври на 2008-ма година, то загубата ви към днешна дата, щеше да е едвам 30%, или на половина. С отчитането на изплатените дивиденти пък, най-вероятно бихте били на нулата към днешна дата, а даже и на дребен плюс. И до момента в който това може да не Ви звучи, кой знае какъв брой успокоително, не забравяйте, че става въпрос за допустимо най-лошия вид.
И още един образец. Според данни за последните 200 години, вложител насочил 10 000 $ в щатски акции, би разполагал със сумата от 5.6 милиарда $. В облигации, тези средства, биха се трансформирали в 8 милиона $, а в злато - едвам 26 000 $!
За всички, които биха предпочели да държат спестяванията си в злато, бихме напомнили следните няколко неща. Първо, златото не се купува назад и не раздава дивиденти, изцяло противоположно от вложенията в акции на компании, както и не създава облага.
Разбира се, това не значи, че златото е неприятен актив и че вложителите не трябва да държат злато в портфейлите си. Всъщност, вложенията в злато в един по-дългосрочен проект, са показали, че носят рентабилност с няколко процентни пункта над инфлацията. Или те са доста добър бранител в моменти на инфлация, каквито може да забележим в близко бъдеще. Акциите се показват по-добре.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. /money.bg
И все пак, българите не престават да държат рекордни средства на депозити в банките!
Започвам незабавно с това, за какво би трябвало да потърсите по-добра рентабилност за вашите спестявания от тази в размер на 0,5%.
Първо тъй като инфлацията е действителност... И ще става все по-сериозен фактор в бъдеще!
Помислете си и се пробвайте да се сетите единствено за три продукта, които са поевтинели през последните 12 месеца. В допълнение, погледнете към цените на парцелите и наемите и техния растеж през последната една година. А имотните разноски заемат към 30-40% от бюджета на междинния българин, дружно с разноските за храна и артикули от първа нужда.
Според статистиката ни, инфлацията през миналата година възлезе на 2.1%. Тя обаче демонстрира съществени признаци на ускоряване към идната граница от 3% в края на годината.
И оттук насетне инфлацията най-вероятно ще продължи да се покачва. И тук е главният проблем с лихвите по депозитите. Изоставайки зад равнището на инфлацията, на процедура, вашите спестявания се обезценяват, стоешком в депозити.
Депозит от 10 000 лв., при рента от 0,5%, ще ви носи 50 лв.. С приспадане на таксите по поддържана на сметката, то този приход е доста допустимо да се намали до 30 лв.!
А след една година и инфлация от 3% вашите средства дружно с " насъбраната рента " на процедура ще купуват по-малко количество артикули и услуги от това, което сте можели да си купите, когато сте правили депозита си.
Да кажем, че се уредите с рента по депозитите от 1%, ще са ви нужни 72 години, с цел да удвоите спестяванията си. При инфлация от 3% за същия интервал обаче, то вие ще сте изгубили над половината от цената на това което купуват парите Ви в този момент.
Казано по различен метод, доходността е от сериозно значение за това спестяванията ви да се покачват, с цел да разполагате с естествена за живот сума, когато се пенсионирате, както и да се отбраните от инфлацията. Ясно е, че такава рентабилност не можете да търсите в банковите депозити, най-предпочитания артикул от спестителите в България.
В какво, в случай че не в депозити?
Всъщност главният проблем на спестителите, съгласно мен, е не че харесват депозитите и тяхната рента, а са привличани от тяхната " сигурност " и това, че не могат да се престрашат към други капиталови други възможности. Например фондовите пазари им се костват прекомерно нереални и рискови. Това обаче не би трябвало да е по този начин и незабавно ще обясня за какво.
Фондовите пазари, освен не би трябвало да се преглеждат като нещо " неприятно ", само че на процедура са и " най-хубавият ви другар ". Историята сочи, че вложенията на фондовите пазари, са най-хубавите във връзка с доходността в дълготраен проект, както и най-хубавият бранител на спестяванията ви против инфлация.
Трябва да гледате обаче не към моментното показване на пазарите, а към дълготрайното. Защото в случай че следвате тактиката на " доларово или левово усредняване ", т.е. да не инвестирате всичко едновременно, а на части, то съвсем няма по какъв начин да сбъркате.
По този метод, даже и да уцелите теоретично най-лошия миг за вложения на пазарите, това няма да е съдбовно, тъй като ще продължите от време на време да насочвате средства към пазара, и по този метод да " осреднявате " цената. Например, да кажем сте вложили в щатски акции през 2008-ма година. В даден миг, сте щели да изгубите половината си пари. Ако инвестирате в най-хубавата година от всички, то най-вероятно сте можели да изкарате 40%.
Ако увеличите интервала - да вземем за пример 20 години, то към този момент стартирате да мислите дълготрайно. Оказва се, че когато мислите дълготрайно, без значение кой миг ще хванете инцидентно, ще откриете, че най-лошите 20 години са носили възвращаемост от близо 8% всяка година.
Най-добрите 20 години, които надали ще имате шанс да уцелите, биха ви донесли междинна годишна рентабилност от 18%. Сами си давате сметка, че при по-голям интервал, шансът да сбъркате е съвсем незабележим.
Стратегията на левово усредняване
Това е вариация на горепосочената тактика, само че приведена към родната капиталова реалност и пазар. Смисълът й се корени в това, че вложителите не влагат всичко едновременно на пазара, а влагат от време на време избрана сума пари.
Те вършат това дълготрайно и по този метод се " застраховат " от това, че няма да уцелят допустимо най-лошия миг за вложение на пазара. В допълнение с използването на тази тактика вложителите се приближават в по-голяма степен до дълготрайното показване на пазара.
Може би най-важното предимство обаче е, че тя носи в вложителите успокоение и ги защищава от неточности свързани с страсти.
Например, в случай че сте вложили всичките си спестявания на пазара и той се предвижи с 10% в противоположната посока, доста е допустимо да не " издържите на гледката " и да закриете позициите си. Това няма да се случи, в случай че сте вложили част от всичките си средства.
Когато следвате тактиката на " левово усредняване ", е доста допустимо даже да се радвате в моменти на корекции, като ще ги приемате като добър миг за прибавяне към позициите си. Или казано по различен метод, трансформира се метода на мислене на вложителите.
Ето и един образец. Ако сте вложили във допустимо най-лошия миг за българската борса, а точно през октомври на 2008-ма година - и то целия си капитал - в показателя на сините чипове SOFIX, то към днешна дата, щяхте да имате с към 60% по-малко (без да се регистрират дивидентите).
Ако обаче инвестирахте отмерено и всеки месец в показателя, с начало във допустимо най-лошия миг - през октомври на 2008-ма година, то загубата ви към днешна дата, щеше да е едвам 30%, или на половина. С отчитането на изплатените дивиденти пък, най-вероятно бихте били на нулата към днешна дата, а даже и на дребен плюс. И до момента в който това може да не Ви звучи, кой знае какъв брой успокоително, не забравяйте, че става въпрос за допустимо най-лошия вид.
И още един образец. Според данни за последните 200 години, вложител насочил 10 000 $ в щатски акции, би разполагал със сумата от 5.6 милиарда $. В облигации, тези средства, биха се трансформирали в 8 милиона $, а в злато - едвам 26 000 $!
За всички, които биха предпочели да държат спестяванията си в злато, бихме напомнили следните няколко неща. Първо, златото не се купува назад и не раздава дивиденти, изцяло противоположно от вложенията в акции на компании, както и не създава облага.
Разбира се, това не значи, че златото е неприятен актив и че вложителите не трябва да държат злато в портфейлите си. Всъщност, вложенията в злато в един по-дългосрочен проект, са показали, че носят рентабилност с няколко процентни пункта над инфлацията. Или те са доста добър бранител в моменти на инфлация, каквито може да забележим в близко бъдеще. Акциите се показват по-добре.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ