К10 Стабилност и риск: С готови бушони за предстоящия удар
Лидерът в категорията - ръководената от Теодора Петкова Уникредит Булбанк, за втора поредна година е отпред и в общата ранглиста К10
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Кризите имат неприятното качество да изненадват. Те нормално в никакъв случай не идват, когато ги чакаме, и в никакъв случай не са каквито ги чакаме и за каквото сме се подготвяли.
Настоящата световна криза в резултат на блокирането на стопанския живот поради COVID-19 пандемията не е изключение от това предписание. Макар доста анализатори да виждаха навсякъде прегряване на стопанските системи и балонизиране на пазарите, никой не очакваше и не залагаше в моделите си вирус, който да потопи света със скорост и дълбочина, невиждани от Голямата меланхолия. И надлежно няма и финансова институция, подготвена за това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно в тези моменти банковите индикатори за непоклатимост демонстрират какъв брой са значими. По своя план и структура банките непроменяемо са рискови - в най-класическия си тип те печелят от това, че поемат кредитен риск. И спирачките пред това да експлодират непрекъснато са здравословните предели, наложени от самите тях или от регулаторите.
Голямата разлика по отношение на 2008 година е, че рецесията не е финансова - не потегля от банковия бранш, само че сигурно ще го удари. Още формата и размерът на рецесията в България не са ясни. Инструментите за оправянето с нея също не са изцяло разгърнати, а не е ясно и какъв външен запас от европейски или други интернационалните институции ще може да се употребява. Вече обаче работи кредитен мораториум, който краткотрайно ще разреши на банките да консервират капитал, само че ще тества ликвидността им. Част от това предизвикателство може да се отслаби при скоростно влизане в ERM II, към каквото държавното управление се стреми. Само по себе си това не води до смяна и пряк достъп до ликвидност от ЕЦБ или избавителни фондове, само че намеците са, че то може да е придружено с някаква форма на подсладител от страните от еврозоната.
Така или другояче обаче вълна от неприятни заеми е неизбежна и това неизбежно ще подкопае буферите на банките. Затова и е значимо с какви индикатори те влизат в това. В К10 знаците за непоклатимост имат най-голямо тегло и в този момент евентуално занапред ще проличи смисъла им. Класацията по-назад по тях не значи непосредствена опасност за банката, само че сигурно по-предното нареждане е бонус. Най-малкото банките са консервирали повече капитал на изхода от рецесията и ще са в по-добра изходна позиция да кредитират и да завземат пазарен дял. А сигурно и при тях през идващите месеци средата ще е релативно по-спокойна и повече административен запас ще може да се насочи към обслужване на клиентите, а освен към привеждане в деяние на нови спешни проекти и ограничения.
Все отново картината на входа е прилична. В огромната си част неприятните заеми - завещание от предходната рецесия, бяха разчистени, изключително интензивно в последните две-три години. Всички банки имат финансов остатък, който дава опция за вдишване на първите загуби безпроблемно. А и този път, въпреки кредитирането да се форсира до двуцифрени проценти, не доближи галактическите растежи от 2008 година
В К10 индикаторите идват от докладите на банките, което постоянно носи заплаха да са разкрасени или изкривени от еднократни резултати. Също по този начин, въпреки в елементарни години те да са устойчиви, в този момент поради икономическия потрес динамично ще се трансформират и не всички ще са толкоз съответстващи.
Като най-важни измежду измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните индикатори - цената, на която могат да притеглят запас, и цената, на която могат да го отдават. Непосредствено рецесията не се чака да повлияе фрапантно на лихвите, само че в идващите тримесечия може да забележим промени - нападателно повишаване на лихви за привличане на депозити при потребност от ликвидност, а също и повишаване на лихвите по заеми поради покачвания риск в стопанската система като цяло.
При разноските за финансиране на банките по традиция преимущество получават пазарните водачи и банките със мощна задгранична централа зад тила си. В момента обаче този индикатор не е с толкоз мощно отражение - в изискванията на негативни лихви ножицата е свита и на практика всички банки се финансират на равнища към 0.5%. Кризата обаче може да промени това и да провокира бягство към качеството от страна на клиентите, което да принуди някои банки да подвигат лихви, с цел да противодействат. А това неизбежно ще свива маржовете им.
При лихвите по заемите базовата връзка е по-висока рента - по-висок риск. При дълбока и релативно къса рецесия може да се чакат по-сериозни проблеми при скъпите и необезпечени потребителски заеми.
За трета поредна година К10 включва като индикатор и каузи на привлечени средства от бранш " Държавно ръководство ". В това една банка да работи интензивно с държавното управление или с локалните управляващи няма нещо неприятно и даже може да е издирван бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен, а и политически риск.
Като индиректен измерител за качеството на балансите класацията употребява каузи на материални и недоходоносни активи. В тази рубрика влизат клонове и централи, само че най-много добити като обезпечения по необслужвани заеми. Завишените равнища са показателни за остатъчен риск от предходната рецесия - сложни за осъществяване парцели, при чиято продажба може да се постанова да се регистрира загуба и които не носят настояща рентабилност. Освен това срив на цените на парцелите и тук обезценките ще значат загуби.
Показателят капитал към активи участва като приближение на класическите измерители за финансова адекватност, които към публицистичното привършване на К10 не са оповестени за всички банки. Големите стойности на този измерител приказват за повече буфери и надлежно дават успокоение.
Съотношението кредити/депозити е с дребна тежест в класацията. Това беше основен индикатор при предходния кредитен взрив, тъй като показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира напълно от локални депозити и този индикатор не посочва реалистични опасности. Единствената с над 100% е Ти Би Ай банк.
В класацията за поредна година водач е Уникредит Булбанк, а челните места са заети най-вече от огромни банки с непозната благосъстоятелност.
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Кризите имат неприятното качество да изненадват. Те нормално в никакъв случай не идват, когато ги чакаме, и в никакъв случай не са каквито ги чакаме и за каквото сме се подготвяли.
Настоящата световна криза в резултат на блокирането на стопанския живот поради COVID-19 пандемията не е изключение от това предписание. Макар доста анализатори да виждаха навсякъде прегряване на стопанските системи и балонизиране на пазарите, никой не очакваше и не залагаше в моделите си вирус, който да потопи света със скорост и дълбочина, невиждани от Голямата меланхолия. И надлежно няма и финансова институция, подготвена за това.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно в тези моменти банковите индикатори за непоклатимост демонстрират какъв брой са значими. По своя план и структура банките непроменяемо са рискови - в най-класическия си тип те печелят от това, че поемат кредитен риск. И спирачките пред това да експлодират непрекъснато са здравословните предели, наложени от самите тях или от регулаторите.
Голямата разлика по отношение на 2008 година е, че рецесията не е финансова - не потегля от банковия бранш, само че сигурно ще го удари. Още формата и размерът на рецесията в България не са ясни. Инструментите за оправянето с нея също не са изцяло разгърнати, а не е ясно и какъв външен запас от европейски или други интернационалните институции ще може да се употребява. Вече обаче работи кредитен мораториум, който краткотрайно ще разреши на банките да консервират капитал, само че ще тества ликвидността им. Част от това предизвикателство може да се отслаби при скоростно влизане в ERM II, към каквото държавното управление се стреми. Само по себе си това не води до смяна и пряк достъп до ликвидност от ЕЦБ или избавителни фондове, само че намеците са, че то може да е придружено с някаква форма на подсладител от страните от еврозоната.
Така или другояче обаче вълна от неприятни заеми е неизбежна и това неизбежно ще подкопае буферите на банките. Затова и е значимо с какви индикатори те влизат в това. В К10 знаците за непоклатимост имат най-голямо тегло и в този момент евентуално занапред ще проличи смисъла им. Класацията по-назад по тях не значи непосредствена опасност за банката, само че сигурно по-предното нареждане е бонус. Най-малкото банките са консервирали повече капитал на изхода от рецесията и ще са в по-добра изходна позиция да кредитират и да завземат пазарен дял. А сигурно и при тях през идващите месеци средата ще е релативно по-спокойна и повече административен запас ще може да се насочи към обслужване на клиентите, а освен към привеждане в деяние на нови спешни проекти и ограничения.
Все отново картината на входа е прилична. В огромната си част неприятните заеми - завещание от предходната рецесия, бяха разчистени, изключително интензивно в последните две-три години. Всички банки имат финансов остатък, който дава опция за вдишване на първите загуби безпроблемно. А и този път, въпреки кредитирането да се форсира до двуцифрени проценти, не доближи галактическите растежи от 2008 година
В К10 индикаторите идват от докладите на банките, което постоянно носи заплаха да са разкрасени или изкривени от еднократни резултати. Също по този начин, въпреки в елементарни години те да са устойчиви, в този момент поради икономическия потрес динамично ще се трансформират и не всички ще са толкоз съответстващи.
Като най-важни измежду измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните индикатори - цената, на която могат да притеглят запас, и цената, на която могат да го отдават. Непосредствено рецесията не се чака да повлияе фрапантно на лихвите, само че в идващите тримесечия може да забележим промени - нападателно повишаване на лихви за привличане на депозити при потребност от ликвидност, а също и повишаване на лихвите по заеми поради покачвания риск в стопанската система като цяло.
При разноските за финансиране на банките по традиция преимущество получават пазарните водачи и банките със мощна задгранична централа зад тила си. В момента обаче този индикатор не е с толкоз мощно отражение - в изискванията на негативни лихви ножицата е свита и на практика всички банки се финансират на равнища към 0.5%. Кризата обаче може да промени това и да провокира бягство към качеството от страна на клиентите, което да принуди някои банки да подвигат лихви, с цел да противодействат. А това неизбежно ще свива маржовете им.
При лихвите по заемите базовата връзка е по-висока рента - по-висок риск. При дълбока и релативно къса рецесия може да се чакат по-сериозни проблеми при скъпите и необезпечени потребителски заеми.
За трета поредна година К10 включва като индикатор и каузи на привлечени средства от бранш " Държавно ръководство ". В това една банка да работи интензивно с държавното управление или с локалните управляващи няма нещо неприятно и даже може да е издирван бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен, а и политически риск.
Като индиректен измерител за качеството на балансите класацията употребява каузи на материални и недоходоносни активи. В тази рубрика влизат клонове и централи, само че най-много добити като обезпечения по необслужвани заеми. Завишените равнища са показателни за остатъчен риск от предходната рецесия - сложни за осъществяване парцели, при чиято продажба може да се постанова да се регистрира загуба и които не носят настояща рентабилност. Освен това срив на цените на парцелите и тук обезценките ще значат загуби.
Показателят капитал към активи участва като приближение на класическите измерители за финансова адекватност, които към публицистичното привършване на К10 не са оповестени за всички банки. Големите стойности на този измерител приказват за повече буфери и надлежно дават успокоение.
Съотношението кредити/депозити е с дребна тежест в класацията. Това беше основен индикатор при предходния кредитен взрив, тъй като показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира напълно от локални депозити и този индикатор не посочва реалистични опасности. Единствената с над 100% е Ти Би Ай банк.
В класацията за поредна година водач е Уникредит Булбанк, а челните места са заети най-вече от огромни банки с непозната благосъстоятелност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ