Продадоха орден на наш премиер на търг в Швейцария
Личният медал на българския министър председател Георги Кьосеиванов, връчен му за военни заслуги от цар Борис III, е бил продаден на търг в Швейцария за 850 щвейцарски франка - около 1550 лв.. Това стана ясно от обява във Facebook на специалиста по антики и нумизмат Митко Станков. Началната цена на ордена от времето на Царство България е била 200 франка, съобщи Лупа. Наградата е била учредена от княз Фердинанд. Най-вероятно кръстът за военни заслуги е бил даден на търг от родственици на Кьосеиванов, които живеят в Швейцария. Самият той е наш посланик в Берн, а след 9 септември 1944-а остава да живее в алпийската страна на банките и шоколада.
Георги Кьосееванов е посланик от кариерата. Той е министър-председател на България и оглавява 54-то, 55-о и 56-о държавно управление на Царство България в интервала 1935 – 1940. Роден е на 19 януари 1884-а в Пещера. Завършва право в Париж през 1905-а. Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (1912), Цариград (1913 – 1915), Берн (1918 – 1920), Берлин (1920), Париж (1923 – 1924) и Букурещ (1925). След това поредно е пълномощен министър в Гърция (1926 – 1931), Румъния (1931 – 1933) и Югославия (1933 – 1934).
За няколко месеца в интервала 1934-1935 Георги Кьосеиванов е шеф на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в държавното управление на Андрей Тошев, а в края на годината – и министър-председател. В края на 1940-а е назначен за пълномощен министър в Швейцария (1940 – 1944), където остава и след преврата на 9 септември 1944-а.
Българската Държавна сигурност следи активността на Георги Кьосеиванов в емиграция и през 1958-а подготвя проект за неговото привличане. През февруари 1959-а агентите на Държавна сигурност влизат директно по отношение на него чрез шурей му Тодор Рилски (мъж на полусестра му Зонка), а през февруари 1960-а също и посредством собствен щатен шпионин, при което Кьосеиванов приема положително контактите. Държавна сигурност го завежда като собствен сътрудник под името „ Леон “, само че няма доказателства Кьосеиванов да е извършил някакви нейни задания. Твърде скоро здравословното му положение се утежнява и той умира на 26 юли 1960-а.
Георги Кьосеиванов се дами за Наталия Кьосеиванова (бивша брачна половинка на българския посланик и руски шпионин Янко Пеев), с която имат две деца. Дъщеря им Лиляна се омъжва в началото за Стефан Бочев, от който има две деца. Впоследствие през 50-те години се омъжва за швейцарския посланик Жан Луи Паю (1909 – 1993).
Георги Кьосееванов е посланик от кариерата. Той е министър-председател на България и оглавява 54-то, 55-о и 56-о държавно управление на Царство България в интервала 1935 – 1940. Роден е на 19 януари 1884-а в Пещера. Завършва право в Париж през 1905-а. Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (1912), Цариград (1913 – 1915), Берн (1918 – 1920), Берлин (1920), Париж (1923 – 1924) и Букурещ (1925). След това поредно е пълномощен министър в Гърция (1926 – 1931), Румъния (1931 – 1933) и Югославия (1933 – 1934).
За няколко месеца в интервала 1934-1935 Георги Кьосеиванов е шеф на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в държавното управление на Андрей Тошев, а в края на годината – и министър-председател. В края на 1940-а е назначен за пълномощен министър в Швейцария (1940 – 1944), където остава и след преврата на 9 септември 1944-а.
Българската Държавна сигурност следи активността на Георги Кьосеиванов в емиграция и през 1958-а подготвя проект за неговото привличане. През февруари 1959-а агентите на Държавна сигурност влизат директно по отношение на него чрез шурей му Тодор Рилски (мъж на полусестра му Зонка), а през февруари 1960-а също и посредством собствен щатен шпионин, при което Кьосеиванов приема положително контактите. Държавна сигурност го завежда като собствен сътрудник под името „ Леон “, само че няма доказателства Кьосеиванов да е извършил някакви нейни задания. Твърде скоро здравословното му положение се утежнява и той умира на 26 юли 1960-а.
Георги Кьосеиванов се дами за Наталия Кьосеиванова (бивша брачна половинка на българския посланик и руски шпионин Янко Пеев), с която имат две деца. Дъщеря им Лиляна се омъжва в началото за Стефан Бочев, от който има две деца. Впоследствие през 50-те години се омъжва за швейцарския посланик Жан Луи Паю (1909 – 1993).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ