Левцин
Левцин е есенциална /незаменима/ аминокиселина, която носи редица изгоди за здравето. Левцинът принадлежи към трите аминокиселини с разклонена верига, които се отбелязват със съкращението ВСАА.
Левцин и другите две такива аминокиселини /изолевцин и валин/ не минават през чернодробния механизъм, а се съхраняват в тъканта на скелетната мускулатура.
Основното деяние на левцин е да подтиква протеиновия синтез в мускулите, при което последните последователно нарастват. Тази аминокиселина не може да бъде синтезирана от тялото и по тази причина постоянно би трябвало да се набира от хранителни източници.
Ползи от левцин
Основната биологична роля на левцина е да подтиква протеиновия синтез в мускулите. Левцинът спомага за укрепването на кожата, костите и мускулната тъкан. В същото време подтиква синтезирането на аминокиселината глутамин.
Левцинът превъзхожда останалите аминокиселини по предизвикването на инсулинова реакция. Той основава условия за дълготрайно обособяване на инсулин, което, от своя страна, основава по-висок инсулинов анаболен резултат върху тялото.
Левцинът има извънредно благоприятен резултат върху спортните резултати. Той оказва помощ да се запазят мускулите, доставя организма с сила, когато е под стрес.
Левцинът резервира мускулния гликоген – глюкоза, която е съхранена в мускулната тъкан и е употребена за зареждане на мускулната контракция. Той поддържа азотния баланс и усъвършенства мисловната активност.
Левцинът може да помогне за увеличението на соматропин – хормон, който заздравява ставите забавя процесите на стареене, спомага намаляването на телесните мазнини и увеличението на силата и мускулната маса.
Освен всички изгоди във връзка с силовите спортове спомагателният банкет на левцин може да бъде от изгода за лица с фенилкетонурия. Това е положение, при което организмът не може да синтезира аминокиселината фенилаланин.
Левцинът е значителен съставен елемент на хемоглобина, като в това време оказва помощ за контролиране равнищата на кръвната захар, производството на растежен хормон и зарастването на раните.
В комбиниране с другите две аминокиселини – изолевцин и валин, левцинът оказва помощ в лекуването на някои случаи на чернодробна енцефалопатия.
Хората с проблеми с черния дроб и бъбреците могат да се възползват от тази неповторима аминокиселина, тъй като тя може да усъвършенства синтеза на протеин в черния дроб, да усъвършенства способността на дишането и качеството на съня.
Източници на левцин
В огромни концентрации левцинът се среща в месото и млечните артикули, най-много в суроватъчния протеин. В по-малка степен се среща в соята, кафявия ориз, бадемите, житните кълнове, грах, кашу, леща, царевица.
Прием на левцин
Дневната доза левцин като хранителна добавка за нетрениращи хора е към 16 мг/ кг, а за трениращите би трябвало да се усили двойно.
За да бъде приемът на добавките с левцин най-благоприятен, най-добре е да го приемате настрана от другите аминокиселинни/протеинови хранителни добавки.
Оптимални резултати се получават, когато левцинът се приема 30-60 минути преди и след тренировката, с цел да се основат условия за напредък на мускулите.
След приема му през устата левцинът се всмуква от тънкото черво и се придвижва до черния дроб, където през няколко стъпки се разгражда.
Дефицит на левцин
Въпреки че дефицитът на левцин е относително рядко събитие заради необятното му разпространяване в белтъчините - както от растителен, по този начин от скотски генезис, той може да се породи от непълен банкет на витамин В6.
Дефицитът на левцин може да се получи и от интензивни физически натоварвания, при което се демонстрира като признаците при хипогликемия – отмалялост, световъртеж, нервност, главоболие и др.
Вреди от левцин
Съществуват някои данни за връзката сред остатък на левцин в диетата и развиването на болестта пелагра. Поради тази причина не трябва да се прекалява както с питателните добавки, съдържащи левцин, по този начин и с естествените му източници.
Вижте още значимо за изолевцин и хранителни източници на изолевцин.
