Еклерът - мълниеносна наслада по френски
Леки, меки и неустоимо сладки с пълнежа си от ванилов крем и шоколадова глазура. Това са еклерите - светкавиците на френската кухня, добили вкусна популярност по цялата Земя.
Те са измежду обичаните десерти на французите, които изяждат по към 200 милиона от тях на година! И надалеч не са единствените. Еклерите са завладяли света с разнообразни пълнежи и глазури, усети и външен тип, а всеки уважаващ себе си фен на кулинарията ги е майсторил най-малко веднъж у дома.
Еклерът е гръмотевица, безусловно. Или най-малко това значи името му - éclair в превод от френски значи мълния. Дали името е пристигнало поради удрящия като гръм усет или заради някаква друга причина, никой не се наема да каже, даже и във Франция. Със сигурност еклерите нямат нито формата на мълния, нито електрическия цвят на мълниите. И въпреки всичко, историята има своята версия за името. И тя даже не е единствено една.
Първата ни връща в 19 век, когато сладкишите преливат по витрините на сладкарите. А един от тях събира погледите и е на особена респект.
Това е “малката дукеса ” или “хлябът на дукесата ”. Той е бил изработен от особено парено тесто, затрупан с фини бадеми, и бил толкоз апетитен, че се ядял доста бързо. Толкова бързо, че почнали да споделят, че се изяжда мълниеносно - en un éclair (ан ън еклер). Изразът, доказан от откривателите, датира от 1864 година. А “малката дукеса ” в действителност е бабата на прелестния сегашен еклер.
Втората версия за произхода на името идва от фамозните кухни на Антонен Карем, прочут като царския сладкар, на който светът дължи профитеролите.
Вдъхновен от “дукесата ” и от простотата на нейната рецепта, той взема решение да ѝ даде нов живот, пълнейки нейното парено тесто с шоколад или кафе. А също - покривайки със захарна глазура нейната повърхнина. Според легендата, новият сладкиш бил толкоз харесван, че почнал да се продава мълниеносно - en «un éclair» (ан ън еклер). Оттам и името му.
Повечето откриватели на френската кухня прочее считат, че точно Карем е индивидът, който с право може да претендира, че е основателят на еклера.
Сред версиите за името на вкусния сладкиш има и една, обвързвана с външния му тип. Някои от откривателите считат, че той е добил наименованието си от това, че е токова ослепителен, че напомнял светлината на мълния.
По света сладкишът е запазил истинското си име. Заедно с разпространяването му в другите краища на света еклерът излиза и от рамките на обичайна си рецепта. Освен познатите еклери с шоколад, с ванилия или с кафе към този момент могат да се опитат и такива с бял шоколад, с усет на чай, еклери с трюфел и по този начин нататък, и по този начин нататък… Сладкарското творчество няма граници.
А един прекрасен еклер се гълтам постоянно мълниеносно!
