Близо 90% от всички пенсии за инвалидност са в София, Пловдив и Варна – на какво се дължи регионалният дисбаланс
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че получателите на пенсии за неработоспособност са над половин милион души. Регионалното систематизиране обаче разкрива основни разлики сред областите. При идентична национална нормативна рамка и централизирана система на здравна експертиза, сходни отклонения насочват към ролята на локалните социално-икономически условия, опциите за претовареност и институционалните практики при използване на разпоредбите. Изводът е на икономистите от Института за пазарна стопанска система, представени от ФОКУС .
В безспорен брой най-вече получатели на пенсия за неработоспособност заради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хиляди получатели, следвана от Пловдив с над 34 хиляди и Варна с към 21 хиляди. Тези стойности значително отразяват разпределението на популацията и сами по себе си не дават задоволителна информация.
Данните за броя на получателите на пенсия за неработоспособност по отношение на популацията обаче демонстрира обилни районни несъответствия. През 2024 година стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се подрежда измежду областите с доста висока централизация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с към 9. Разликата сред най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно демонстрира, че мястото на живеене е мощен фактор за вероятността обещано лице да бъде адресат на пенсия за неработоспособност.
Естествено съмнение е, че тези разлики са разследване от възрастова конструкция на популацията (средната възраст на получателите на пенсии за неработоспособност е над 60 години). Данните за каузи на популацията над 65-годишна възраст удостоверяват, че демографията има значение, само че в същото време демонстрират, че тя не е задоволително пояснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра да вземем за пример са измежду най-застаряващите, само че имат големи разлики в относителния брой хора с увреждания.
Сравненията с разнообразни данни от социално-икономическото развиване на областите демонстрират, че пенсиите за неработоспособност имат относително мощна връзка със положението на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.
Регионите с най-голям брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и райони, които обичайно се характеризират с по-ниска икономическа интензивност и лимитирани благоприятни условия за претовареност.
В този подтекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се преглежда като знак за социално-икономически напън, при който системата на здравната експертиза поема функционалности, които излизат отвън чисто здравната оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – демонстрират доста по-ниски стойности, което подсказва, че съществуването на благоприятни условия за претовареност може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.
В резюме, районните данни за 2024 година демонстрират, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за неработоспособност е силно неравномерно сред областите. Това прави районния разбор изключително значим за оценката на успеваемостта на настоящата система на здравната експертиза и оттова – за формулирането на политики, ориентирани към по-добри благоприятни условия за трудова интензивност и по-добро таргетиране на финансовата поддръжка от обществената система.
В безспорен брой най-вече получатели на пенсия за неработоспособност заради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хиляди получатели, следвана от Пловдив с над 34 хиляди и Варна с към 21 хиляди. Тези стойности значително отразяват разпределението на популацията и сами по себе си не дават задоволителна информация.
Данните за броя на получателите на пенсия за неработоспособност по отношение на популацията обаче демонстрира обилни районни несъответствия. През 2024 година стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се подрежда измежду областите с доста висока централизация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с към 9. Разликата сред най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно демонстрира, че мястото на живеене е мощен фактор за вероятността обещано лице да бъде адресат на пенсия за неработоспособност.
Естествено съмнение е, че тези разлики са разследване от възрастова конструкция на популацията (средната възраст на получателите на пенсии за неработоспособност е над 60 години). Данните за каузи на популацията над 65-годишна възраст удостоверяват, че демографията има значение, само че в същото време демонстрират, че тя не е задоволително пояснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра да вземем за пример са измежду най-застаряващите, само че имат големи разлики в относителния брой хора с увреждания.
Сравненията с разнообразни данни от социално-икономическото развиване на областите демонстрират, че пенсиите за неработоспособност имат относително мощна връзка със положението на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.
Регионите с най-голям брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и райони, които обичайно се характеризират с по-ниска икономическа интензивност и лимитирани благоприятни условия за претовареност.
В този подтекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се преглежда като знак за социално-икономически напън, при който системата на здравната експертиза поема функционалности, които излизат отвън чисто здравната оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – демонстрират доста по-ниски стойности, което подсказва, че съществуването на благоприятни условия за претовареност може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.
В резюме, районните данни за 2024 година демонстрират, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за неработоспособност е силно неравномерно сред областите. Това прави районния разбор изключително значим за оценката на успеваемостта на настоящата система на здравната експертиза и оттова – за формулирането на политики, ориентирани към по-добри благоприятни условия за трудова интензивност и по-добро таргетиране на финансовата поддръжка от обществената система.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ