Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка,

Леглото беше така необятно, че си го поделихме.
Матракът тихичко изохка, само че привикна и притихна.
Касетофонът се надшепваше с гласа му, станал неравен.
Луна в прозореца гореше - среднощна нощна лампа.
От самотност звездите зъзнеха - чак зъбите им тракаха.
Косата ми сама се плъзна в трапчинката на лакътя му.
И устните му ме пресрещнаха, напукани от очакване.
Касетофонът скъса шепота си. Искра припука в мрака.
Опари нежния ми гален на шепата му пламъкът.
Луната беше тъничък комат зад стръмното му рамо.
Така гласът му се задъхваше, че аз без мирис оставах.
Звездите като капки съхнеха в стъклата избеляващи.
И бяхме толкоз натясно на времето във ъгъла,
че нямаше и педя място, с цел да се разпрегърнем.