Легенди за Баскервилското куче
Легендите за злокобните кучета-чудовища, които населяват регионите към блатата във Англия, са известни от антични времена. Най-популярният жител на тези места е Баскервилското куче, разказано в едноименния разказ на Артър Конан Дойл.
Когато той писал творбата си, употребявал старинни и необясними случаи, в които хора са срещали очи в очи кръвожадния звяр. Според описанията на Конан Дойл невероятното творение е с образ на куче и размерите на теле. Червените му очи са с размери на чинии.
Легендата гласи, че Баскервилското куче живее край блатата и ги напуща, с цел да сее гибелта и да извести нечия такава. Познато е и като Черния демон или Нечестивия.
Дали е мит или действителност, черното куче с свиреп взор за последно се е явило през 1984 година в дома на семейство Вогън. Звярът се промъкнал в стаята на момченцето. Час по-късно детето се покрило с обриви и умряло.
Първият случай на среща с Баскервилското куче е от далечния 4 август 1577 година Звярът нахлул в неголяма черква. Двама англичани, които имали неблагоразумието да се допрян до него, изгоряли като факли.
През 1950 година писателят Стивън Дженинкс среща чудовището. След един ден брат му ненадейно умира.
27 години по-късно в град Ексфорд двама съпрузи видяли голямо бягащо черно куче. След срещата си с Черния демон в фамилията се занизали един след различен няколко смъртни случаи.
Действието в романа на Конан Дойл се развива в Девъншир. Там фермерите от незапомнени времена са навестявани от незнайна гад. Животното убива овцете им, раздира шиите им и изпива кръвта им. До труповете им намирали следи, наподобяващи на кучешки, само че доста по-големи.
Съществуват обаче и сведения, че Баскервилското куче може в действителност и да не е куче. При една от появите му, хора разкрили пай четина. Тя била изследвана и от експертизата станало ясно, че това по-скоро са косми на рис. Според направени фотоси, звярът припомня на леопард. От разкази на фермери пък съществото повече приличало на дива котка.
