Петвековната легенда за Ел Дорадо: Мит или истина?
Легендата за Ел Дорадо, или Златната земя, е една от най-известните, а историите за нейния генезис са най-различни.
Ел Дорадо е митичен град, за който се счита, че е богат на злато и за първи път се загатва в Европа през 16-и и 17-и век.
Приблизителното му местонахождение постоянно е било обект на разногласия, само че се допуска, че е някъде в Южна Америка.
Много учени, откриватели и търсачи на благосъстояния са се опитвали да намерят Ел Дорадо. Но има и такива, които считат, че по-скоро става въпрос за композиция от няколко мита и предания, а не за съответно закрепено място.
В някои разкази Ел Дорадо е човек, в други - езеро или котловина. Митът за Златната земя към този момент е на близо пет века, само че произходът и достоверността му към момента се оспорват, написа списание Live Science.
Една от най-известните истории за произхода на Ел Дорадо е упомената за първи път, когато испанският поробител Хуан де Кастеланос, който по-късно става духовник, я включва като част от своята история на испанските експедиции в Америка. Предполага се, че книгата е написана към 1570 година
В нея създателят загатва за вожда на племето муиска, който обитавал огромно плато високо в източната част на Андите в днешна Колумбия. Историята твърди, че един път годишно вождът се покривал от глава до пети в терпентин и златен прахуляк - оттова произлиза и името Ел Дорадо, което се превежда като „ златният “.
Според Кастеланос, вождът излизал със сал в средата на езерото Гуатавита, а хората от племето пеели ритуални песни, до момента в който той принасял в жертва на езерото злато и изумруди. След това се гмуркал във водата, което било сигнал за началото на годишния фестивал.
Няма данни някой да е виждал онлайн този обред. Твърди се, че е прекратен към 40 или 50 години преди идването на испанците на континента.
Втората версия за произхода на Ел Дорадо датира от 1541 година - към 20 години, откакто Кортес превзема земите на ацтеките и 8 години, откакто императорът на инките Атауалпа е погубен от Франсиско Писаро. На този стадий от историята испанците към момента не са навлезли навътре в континента, което значи, че огромна част от територията му към момента е неразучена от европейците.
Митът за Ел Дорадо от 1541 година се открива в записките на различен испански поробител - на име Гонсало Фернандес де Овиедо, а действието се развива в Северен Еквадор. Тази територия по това време е новозавладяна като част от испанския поход против инките.
"Ел Дорадо е популярен лорд или монарх, който непрекъснато обикаля, затрупан със злато, тънко като сол. Той смята носенето на каквото и да е друго бижу за неприлично, само че да се напудри със злато е нещо извънредно, извънредно, ново и по-скъпо ", написа Овиедо.
През февруари 1541 година испанският авантюрист Гонзалес Писаро събира боен отряд и потегля от Кито, Еквадор, в търсене на земята на митичния крал Ел Дорадо. В личните си разкази за приключението Писаро разказва Ел Дорадо като езеро, а не като човек. Трети източник от това време - хронистът Педро де Сиеса де Леон, разказва същата експедиция, само че в неговите текстове Ел Дорадо се загатва като котловина.
Писаро се насочва на изток от Кито с няколкостотин завоеватели и към 4000 локални прислужници. Те са държани във вериги и окови дружно със стотици коне, лами, към 2000 свине и сходен брой ловни кучета.
Писаро очаквал да откри цивилизация, обработваеми земи, села и градове. Вместо това, марширувайки седмици и месеци през тъмнината на тропическите гори в дъждовния сезон, през планини, блата и реки, той не намира нищо с изключение на, по думите на Сиеса де Леон, "трудности, апетит и бедност ".
По време на своя поход испанците залавят локални хора и ги разпитват за Ел Дорадо, в това число и посредством изтезания. С наближаването на края на годината обстановката за експедицията става отчайваща, а всички свине към този момент са мъртви.
Писаро и хората му стигат до огромна река, най-вероятно Кока, навръх юг от екватора в настоящия Северен Еквадор. Там един от локалните вождове, откакто чул за жестокостите, които испанците направили с разпитваните пленници, им споделил това, което желали да чуят - че надолу по реката имало "богати градове с могъщи господари и несметни благосъстояния ".
Писаро наредил да бъде издигнат транспортен съд, който да придвижва хора и хранителни запаси надолу по течението, до момента в който останалите хора и коне си проправят път по брега. Те траяли по този метод в продължение на 43 дни, само че не намерили нито храна, нито хора.
През декември 1541 година един от хората на Писаро - Франсиско де Орелана, изявява предпочитание да вземе лодката и към петдесет души, с цел да откри храна и да се върне. Той заречен да донесе хранителни запаси допустимо най-скоро. Орелана в действителност намира храна, само че не се връща към експедицията.
Вместо това той и хората му откриват река Амазонка, която тогава назовават Мараньон, и плават по нея с месеци, достигайки Атлантическия океан на 26 август 1542 година Самият Орелана твърди, че нямал различен избор, с изключение на да продължи.
Писаро го упреква изменничество. Той взема решение да се върне към Кито с останалите членове на похода. Налага им се да изядат кучетата и конете си, и даже да сварят седлата и кожите на стремената си. Някак си обаче съумяват да се доберат до Кито през юни 1542 година.
Тази история за Ел Дорадо показва по какъв начин митът се трансформира в един от главните мотори за европейското проучване на Южна Америка на север от екватора.
Писаро е първият човек, който прави опит да се откри Ел Дорадо. Но откакто историите за Златната земя се популяризират из Европа, от ден на ден завоеватели стартират да подхващат експедиции, с цел да я открият.
Обикновено в тези походи се включвали небогати испански авантюристи от Андалусия, Кастилия и Естремадура, които си проправяли път до Севиля и по-късно до Сан Лукар де Барамеда, където Гуадалкивир се влива в Атлантика и където започвали множеството пътувания до Южна Америка..
В експедициите обаче попадат и холандци, фламандци, немци, италианци, албанци, англичани, шотландци и други Сред тях, през първата половина на 16-и век, германците били най-изявени. Това се дължи на обстоятелството, че през 1528 година кралят на Испания и император на Свещената Римска империя Чарлз V дължи на банкерското семейство Велзер от Аугсбург 143 000 флорина. Неспособен да заплати, Чарлз им отдава за прилагане провинция Венецуела, запазвайки за себе си 20% от откритите съкровища и плебеи. Този контракт остава в действие до 1546 година
Експедициите на Николаус Федерман, Джордж Хохермут и Филип декор Хутен са едни от многото, които прекосяват района през този интервал.
Един от първите походи, управителен от Амброзиус Ехингер, съумява да събере към 180 кг злато, най-вече посредством изнудване и принуждение над локалното население. Това обаче коства живота на съвсем всички забъркани в експедизцията, в това число и на самия Ехингер.
Когато две години по-късно оживелите се завръщат в Коро, столицата на Венецуела, те описват, че са заровили съкровището под едно дърво, само че в никакъв случай повече не го намират.
Ел Дорадо е митичен град, за който се счита, че е богат на злато и за първи път се загатва в Европа през 16-и и 17-и век.
Приблизителното му местонахождение постоянно е било обект на разногласия, само че се допуска, че е някъде в Южна Америка.
Много учени, откриватели и търсачи на благосъстояния са се опитвали да намерят Ел Дорадо. Но има и такива, които считат, че по-скоро става въпрос за композиция от няколко мита и предания, а не за съответно закрепено място.
В някои разкази Ел Дорадо е човек, в други - езеро или котловина. Митът за Златната земя към този момент е на близо пет века, само че произходът и достоверността му към момента се оспорват, написа списание Live Science.
Една от най-известните истории за произхода на Ел Дорадо е упомената за първи път, когато испанският поробител Хуан де Кастеланос, който по-късно става духовник, я включва като част от своята история на испанските експедиции в Америка. Предполага се, че книгата е написана към 1570 година
В нея създателят загатва за вожда на племето муиска, който обитавал огромно плато високо в източната част на Андите в днешна Колумбия. Историята твърди, че един път годишно вождът се покривал от глава до пети в терпентин и златен прахуляк - оттова произлиза и името Ел Дорадо, което се превежда като „ златният “.
Според Кастеланос, вождът излизал със сал в средата на езерото Гуатавита, а хората от племето пеели ритуални песни, до момента в който той принасял в жертва на езерото злато и изумруди. След това се гмуркал във водата, което било сигнал за началото на годишния фестивал.
Няма данни някой да е виждал онлайн този обред. Твърди се, че е прекратен към 40 или 50 години преди идването на испанците на континента.
Втората версия за произхода на Ел Дорадо датира от 1541 година - към 20 години, откакто Кортес превзема земите на ацтеките и 8 години, откакто императорът на инките Атауалпа е погубен от Франсиско Писаро. На този стадий от историята испанците към момента не са навлезли навътре в континента, което значи, че огромна част от територията му към момента е неразучена от европейците.
Митът за Ел Дорадо от 1541 година се открива в записките на различен испански поробител - на име Гонсало Фернандес де Овиедо, а действието се развива в Северен Еквадор. Тази територия по това време е новозавладяна като част от испанския поход против инките.
"Ел Дорадо е популярен лорд или монарх, който непрекъснато обикаля, затрупан със злато, тънко като сол. Той смята носенето на каквото и да е друго бижу за неприлично, само че да се напудри със злато е нещо извънредно, извънредно, ново и по-скъпо ", написа Овиедо.
През февруари 1541 година испанският авантюрист Гонзалес Писаро събира боен отряд и потегля от Кито, Еквадор, в търсене на земята на митичния крал Ел Дорадо. В личните си разкази за приключението Писаро разказва Ел Дорадо като езеро, а не като човек. Трети източник от това време - хронистът Педро де Сиеса де Леон, разказва същата експедиция, само че в неговите текстове Ел Дорадо се загатва като котловина.
Писаро се насочва на изток от Кито с няколкостотин завоеватели и към 4000 локални прислужници. Те са държани във вериги и окови дружно със стотици коне, лами, към 2000 свине и сходен брой ловни кучета.
Писаро очаквал да откри цивилизация, обработваеми земи, села и градове. Вместо това, марширувайки седмици и месеци през тъмнината на тропическите гори в дъждовния сезон, през планини, блата и реки, той не намира нищо с изключение на, по думите на Сиеса де Леон, "трудности, апетит и бедност ".
По време на своя поход испанците залавят локални хора и ги разпитват за Ел Дорадо, в това число и посредством изтезания. С наближаването на края на годината обстановката за експедицията става отчайваща, а всички свине към този момент са мъртви.
Писаро и хората му стигат до огромна река, най-вероятно Кока, навръх юг от екватора в настоящия Северен Еквадор. Там един от локалните вождове, откакто чул за жестокостите, които испанците направили с разпитваните пленници, им споделил това, което желали да чуят - че надолу по реката имало "богати градове с могъщи господари и несметни благосъстояния ".
Писаро наредил да бъде издигнат транспортен съд, който да придвижва хора и хранителни запаси надолу по течението, до момента в който останалите хора и коне си проправят път по брега. Те траяли по този метод в продължение на 43 дни, само че не намерили нито храна, нито хора.
През декември 1541 година един от хората на Писаро - Франсиско де Орелана, изявява предпочитание да вземе лодката и към петдесет души, с цел да откри храна и да се върне. Той заречен да донесе хранителни запаси допустимо най-скоро. Орелана в действителност намира храна, само че не се връща към експедицията.
Вместо това той и хората му откриват река Амазонка, която тогава назовават Мараньон, и плават по нея с месеци, достигайки Атлантическия океан на 26 август 1542 година Самият Орелана твърди, че нямал различен избор, с изключение на да продължи.
Писаро го упреква изменничество. Той взема решение да се върне към Кито с останалите членове на похода. Налага им се да изядат кучетата и конете си, и даже да сварят седлата и кожите на стремената си. Някак си обаче съумяват да се доберат до Кито през юни 1542 година.
Тази история за Ел Дорадо показва по какъв начин митът се трансформира в един от главните мотори за европейското проучване на Южна Америка на север от екватора.
Писаро е първият човек, който прави опит да се откри Ел Дорадо. Но откакто историите за Златната земя се популяризират из Европа, от ден на ден завоеватели стартират да подхващат експедиции, с цел да я открият.
Обикновено в тези походи се включвали небогати испански авантюристи от Андалусия, Кастилия и Естремадура, които си проправяли път до Севиля и по-късно до Сан Лукар де Барамеда, където Гуадалкивир се влива в Атлантика и където започвали множеството пътувания до Южна Америка..
В експедициите обаче попадат и холандци, фламандци, немци, италианци, албанци, англичани, шотландци и други Сред тях, през първата половина на 16-и век, германците били най-изявени. Това се дължи на обстоятелството, че през 1528 година кралят на Испания и император на Свещената Римска империя Чарлз V дължи на банкерското семейство Велзер от Аугсбург 143 000 флорина. Неспособен да заплати, Чарлз им отдава за прилагане провинция Венецуела, запазвайки за себе си 20% от откритите съкровища и плебеи. Този контракт остава в действие до 1546 година
Експедициите на Николаус Федерман, Джордж Хохермут и Филип декор Хутен са едни от многото, които прекосяват района през този интервал.
Един от първите походи, управителен от Амброзиус Ехингер, съумява да събере към 180 кг злато, най-вече посредством изнудване и принуждение над локалното население. Това обаче коства живота на съвсем всички забъркани в експедизцията, в това число и на самия Ехингер.
Когато две години по-късно оживелите се завръщат в Коро, столицата на Венецуела, те описват, че са заровили съкровището под едно дърво, само че в никакъв случай повече не го намират.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ