10 любопитни факта, свързани с Лазаровден
Лазаровден е един от най-красивите и цветни празници в българския националния календар. Той се свърза с настъпването на пролетта, празник на природата, на девойката и момата.
Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар, и се чества в съботата преди Великден.
На този ден се извършва обичаят Лазаруване – момите за женене, облечени в обичайни фолклорни носии, обикалят къщите из селото. Лазарките влизат във всяка къща и извършват ария – благопожелание към всеки член на фамилията за здраве, изобилие и благополучен живот.
Стопаните ги подаряват с яйца, орехи, пари. Ритуалното циркулиране има темперамент на вербална магия, целяща да обезпечи здраве и благодат. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден – Връбница (Цветница).
Познаването на материалното и нематериалното културно завещание на страната е част от националното съзнание и персоналното и нравствено израстване на всеки един българин. Нека живеем с всички нововъведения без да забравяме кои сме.
Нашата просвета ни отличава от останалите и с това сме забавни на тях. Ето за какво взехме решение да отбележим днешният празник с 10 любопитни обстоятелството към него.
1. Въпреки че Лазаровден е християнски празник, обичайното му отбелязване у нас не е обвързвано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически икономически обред.
2. Образът на Лазар в българската национална митология е с секира, разсичащ дърветата, отвоюващ пространства за индивида от безредния свят, като по този метод основава ред. Самият Лазар е въплъщение на границата на земния и отвъдния свят.
3. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското сходство на коледарските и сурвакарски традиции на мъжете.
4. В националната традиция Лазаровден се свързва с прекосяването на порасналите девойки към моминството, навлизането им в живота и опцията към този момент да станат невести и да основат семейство.
5. Лазаруването е бит, който идва от древността. Той е зародил в епохата на праславянската общественост и е характерен за нашия обичай. Неговото в началото развиване е обвързвано с родово-племенните взаимоотношения.
6. По своята същина лазаруването е празник на пролетта, плодородието и любовта.
7. Съществува вярване, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и изобилие през идната година.
8. Съществува вярване съгласно което госпожица, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от дракон, влюбен в нея.
9. Съществува вярване, че лазарските песни се пеят единствено на Лазаровден, за какво другояче ще вали град.
10. Според традицията кулминационната точка на празника е така наречен лазарско хоро – всички девойки, взели участие в ритуалите денем, се събират и танцуват пред погледа на омъжените дами и ергените в селото. На това хоро мъжете избират своите бъдещи невести, а омъжените дами – своите снахи.