История на Руската империя
Латинската дума imperium значи власт. Този термин е в действителност подобаващ за всяко държавно устройство, при което цялата власт принадлежи на един човек - монарха.
Монархът бива именуван император, когато е държател на империя. Монархът, определян като император, нормално ръководи няколко страни, които преди този момент са били суверенни, включващи нации с различен етнически генезис.
Мултиетническите страни под общо централно ръководство съществуват още в античността. През І век след Христа няколко територии, обитаеми с нации от друг етнически генезис, стават подвластни на един териториален център. Така сполучливите завоевателните войни дават опция на монарсите-победители освен да причислят нови територии към страната си, само че и да си присвоят званието император.
Сред страните, които съумяват посредством завоевания да получат статут на империи, е и Русия. Това става през 1721 година, когато съветският държател Петър І Велики се афишира за император.
Държавата остава империя чак до 1917 година, когато Октомврийската гражданска война отстранява наследствената власт и вкарва нов метод на ръководство на страната.
Обявяването на Русия за империя от Петър Велики е придружено от други промени като преместването на столицата от Москва в Санкт Петербург.
За задачата градът е издигнат напълно с концепцията, че ще бъде столица на Руската империя. Наречен е на името на Петър, а от 1814 година е прочут като Петроград, именуван е и Питър.
Историческо положение на Русия при оповестяването на империята
Най-значителното военно събитие при ръководството на Петър І е Великата Северна война.
Тя се води сред Швеция и коалиция от страни отпред с Русия - това са още Дания, Полско-литовската страна, а към тях се причислява и Прусия. Войната трае 22 години като приключва през 1721 година.
Тази война води до обилни териториални промени и прелом в равновесието на силите в района на Балтика. Русия измества Швеция като водеща мощ в този регион.
След края на Северната война Петър І се прогласява за император, а Русия става империя.
На идната година императорът основава таблица на чиновете, която дефинира както публичната, по този начин и военната подчиненост, и тя остава в действие чак до Октомврийската гражданска война през 1917 година. Вместо от патриарх, църквата се ръководи от Светия синод, в който влизат 10 висши духовни лица.
След гибелта на Петър Русия има първата си императрица. Това е брачната половинка му Екатерина І. Тя продължава политиката на Петър Велики, само че единствената смяна, която съумява да направи, е анулацията на някои налози за популацията. Тя умира единствено две години, откакто заема мястото на Петър І.
Следва император Петър ІІ. Той е единствено на 14 години, когато сяда на престола. Остава на него 3 години и умира преди сватбата си.
На негово място идва Анна Ивановна, чието ръководство се запомня с по този начин наречената Тайна канцелария, която следи всички прояви против императрицата. Това е наказателен орган, през който минават към 10 хиляди индивида.
Абсолютната власт на императора се стреми да задоволи всички претенции на дворянското съсловие, което е привилегированата висша каста на обществото. На дворяните се раздават земи, а селяните са закрепостени към своя господар-помешчик, който разполага с живота и имуществото им и има право да извършва функционалности на арбитър.
През 1736 година заводските служащи също за закрепостени към манифактурата и са продавани дружно с нея. Принудителният труд в империята на процедура доминира във всички браншове.
При ръководството на Анна Ивановна доста немци заемат висши постове - Бирон, Остерман-външен министър, Мюних-военен министър. Във войната с Османската империя от 1736 година Русия губи множеството от териториите, които е превзела при Петър Велики.
Анна Ивановна показва за собствен правоприемник племенника си Иван VІ. Той обаче е роден в годината, когато императрицата умира, и по тази причина майка му Анна Леополдовна, която е племенница на Анна Ивановна, ръководи като регент. Това продължава единствено година, защото съветското дворянство не е предостатъчно от наличието на толкоз доста немци на основни постове.
След година дъщерята на Петър І - Елисавета Петровна завзема властта с прелом, подсилен от Преображенския полк. Дъщерята на Петър І ръководи 20 години империята, само че за разлика от татко си повече се интересува от балове и развлечения, в сравнение с от държавните каузи. Тях оставя на свои доближени дворяни от съветски генезис.
Политиката на императрица Елисавета Петровна остава същата в обществената сфера - дворяните имат всевъзможни права за сметка на лимитираните права на селското население. По нейно време е открит първият университет в Русия, в който обаче няма места за дами.
Русия взе участие и в Седемгодишната война, където разгромява и окупира Прусия. Само гибелта на Елисавета избавя Прусия от цялостно заличаване, тъй като нейния правоприемник - Петър ІІІ се съюзява с прусите и афишира война на Дания.
Половин година след възкачването си на престола той е свален с прелом от брачната половинка си София Федерика Аугуста, която заема мястото му под името Екатерина II Велика.
Нейното ръководство бележи триумфи във военно отношение, където Русия причислява територии и реализира фантазията на Петър І за изход на Черно море. Основани са и нови градове. Заради тежкото си състояние селяните въстават и стартират война, ръководени от Емелян Пугачов. Бунтът им е смачкан грубо.
Екатерина е сменена след гибелта си от своя наследник Павел, който анулира доста от нейните закони, само че е погубен от заговорници.
Наследява го синът му Александър. При него висш орган става Сенатът. Той управлява както административната, по този начин и правосъдната власт. При неговото ръководство Наполеон Бонапарт атакува Русия, само че е победен. Александър потушава и протестите на селяните и вкарва загадка полиция в армията.
След гибелта му го наследява брат му Николай І. Тогава избухва въстанието на декабристите. Това са дворяни, които желаят смяна в живота на селското население. Бунтът им е сподавен, а доста участници са наказани на гибел. При неговото ръководство избухва Кримската война, само че в хода на военните дейности императорът умира и го наследява Александър ІІ.
Александър ІІ е най-важният съветски император, защото е прочут като Цар Освободител. В резултат на войната, която той афишира на Турция, България получава своята независимост след 5-вековно турско иго. Във вътрешен проект за Русия най-важната промяна, която прави той, е анулацията на крепостното право.
Краят на Руската империя идва през 1917 година, когато болшевишката гражданска война смъква последния император Николай ІІ.
Империята, основана от Петър Велики, се простира в края на ХІХ век върху 22. 4 милиона квадратни километра. Тя побира 100 народностни групи, от които водеща е съветската националност, представляваща съвсем половината от популацията.
В състава на империята влизат също Полша, Бесарабските територии, а от ХІХ век и Финландия, териториите на Кавказ, Казахстан и Централна Азия. В края на ХІХ век популацията на империята е над 128 милиона индивида.
Административното устройство дели територията на Русия на 81 губернии и 20 области. Някои от тях са обединени. Империята има и васали в лицето на две ханства.
