Лана Уашовски ме научи на всичко, което знам за писането

„ Лана Уашовски ме научи на всичко, което знам за писането на сюжети. Разбрах, че е по-лесно да ръководиш страна, в сравнение с да направиш филм. Сценаристът е значим при започване на кино лентата. След това всичко зависи от снимането, мястото на фотосите и актьорите. Според мен филмът е една тиха гражданска война. Става въпрос за екшън филм, в който екшън героят се държи както никой различен сходен досега “. 

Това разкри пред БНР сценаристът на „ Матрицата: Възкресения “ Дейвид Мичъл. Последният филмов откъс на лентата има над 10 милиона преглеждания в мрежата. В предаването „ Нощен Хоризонт “ Мичъл описа по какъв начин е попаднал в сценарния екип на един от най-дългоочакваните филми на годината.

„ Останах другар с Лана и Лили Уашовски, както и с немския режисьор Том Тиквер, тримата направиха кино лентата по книгата ми „ Облакът Атлас “. Работихме дружно и върху сериала им SENSE 8. Родителите на Лана и Лили починаха и Лана реши да трансформира болката си в четвърта част на „ Матрицата “. Лили не пожела да се включи. Лана се обърна към мен и писателя Александър Хемон да работим с нея по този филм. Помислих за тази концепция и се съгласих, откакто се посъветвах с жена си, несъмнено. Беше необикновено прекарване. Те пристигнаха в Ирландия и работихме по сюжета в хотел покрай дома ми. Написахме главния сюжет за три седмици - към Коледа преди три години. След като видях кино лентата в Берлин през септември, умерено мога да кажа – необикновен е. Даваш сюжета – думи и страници, по-късно нямаш никакъв надзор върху крайния артикул. Става въпрос за екшън филм, в който екшън героят се държи както никой различен сходен досега “, споделя той.

Всеки един от тримата сценаристи има своята роля във „ Възкресението “ на „ Матрицата “. Лана е визионерът, Саша Хемон е интелектът, философът, критикът, а Дейвид - този с разговорите: 

„ Аз съм за нюансите на езика. Много се интересувам от това по какъв начин хората приказват, от магията на разговора. В сценарния тим се научихме да забравяме за своето его. Не отивахме на сесиите по писането на сюжета, с цел да бъдем брилянтни или да изглеждаме добре. Ние не сме солови реализатори. Предполагам, че опитахме да бъдем „ Бийтълс “. Винаги се опитвахме да намерим биещото сърце, даже и в най-нескопосано изглеждащата мисъл. Да ѝ помогнем да порасте “.

Дейвид Мичъл не крие, че „ Матрицата “ е измежду обичаните му филми. 

„ Помня първата част доста ясно, в никакъв случай няма да я не помни. Ще употребявам клишето – този филм ме разруши. Не знаех, че филмите са способни на това. Беше толкоз избухливо талантлив. Историята, че действителността в действителност е виртуалната действителност. Не бях виждал това на огромен екран до този миг. Бойните подиуми на занимателен каданс също ме впечатлиха. Хареса ми по какъв начин времето и скоростта му са употребявани като оръжие. Беше толкоз стилно и в същото време разумно. Лана държи всичко в света на матрицата да има своята логичност. Има доста положителни филми, които биха били велики, в случай че се замисляха за логичността в дейностите. Светът в един филм постоянно би трябвало да има логичност. Всичко, което няма такава, би трябвало да бъде отстранено от крайната версия. „ Матрицата “ даже и един път не излезе от логиката си. Безкомпромисен филм “, безапелационен е Мичъл.

„ Матрицата: Възкресения “ влиза в кината на 22-ри декември