Навършват се 144 години от Освобождението на Дупница от турско робство
Кюстендил. Навършват се 144 години от Освобождението на Дупница от турско иго. Това сподели пред Радио „ Фокус ” – Кюстендил Анелия Геренска, шеф на Общински исторически музей – Дупница. По този мотив Община Дупница провежда възстановка по спомените на Никола Лазарков и тържествено шествие на Свободата.
Заради ремонтните действия по улица „ Орлинска “, шествието няма да бъде по обичайното трасе от „ Рибарника “, а ще тръгне от „ Развесена върба “, където ще бъде посрещнат майор Орлински, след което шествието ще продължи до площадното пространство пред Дом на техниката. Шествието е с начало от 11.00 часа. Преди това, от 10.30 часа, ще бъдат поднесени венци и цветя на паметната плоча на майора в „ Горна махала “. В програмата присъединяване ще вземат танцови и певчески сформира, читалища и жители.
„ Районът на Дупнишкото поле не попада в дейни бойни дейности в хода на самата война. Това не значи, че самите хора не изпитват тежестите на войната. Всъщност Никола Лазарков споделя за много тревожни и трагични дни на отстъпващата турска армия, след рухването на Плевен и на София. В началото на коледните празници стартира да се натрупва ужасно доста турска война, в кроя на деня. По сведения на съветски разследващи отряди става въпрос за повече от шест табора турска армия. Имало е извънредно доста грабежи, опожаряване на къщи. В българските къщи са настанявани турски войски. Макар и за къс интервал дупничани претърпяват всички тези неволи на войната ”, сподели Анелия Геренска.
По думите й турското командване е взело решение в Дупница да не се дава решителна борба, безусловно за една нощ турските войски и цивилното турско население са се изнесли от града. За да овладеят ситуацията първенците на града са основали тогава цивилен комитет от всички етноси. Те съумяват да запазят успокоение в града. Първата активност е изпращането на парламентьори, които да донесат на съветското командване, че градът е отстъпен от турските войски, че е извънредно значимо съветските войски да настъпят и градът да бъде причислен към освободените земи. Това се случва по остарял жанр на 2 януари, нов жанр – 14 януари. „ Тази дата остава като дата за Освобождението на Дупница. Дупничани посрещат освободителите на горния мост над река Джерман. Там е посрещнат майор Иван Павлович Орлински. Посрещането става с самун и сол, доста дарове, плодове и храна ”, сподели Анелия Геренска. По този метод градът е завзет и се открива краткотрайно съветско ръководство в града, а това дава късмет на Дупница по-късно още веднъж да остане в рамките на Княжеството.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Заради ремонтните действия по улица „ Орлинска “, шествието няма да бъде по обичайното трасе от „ Рибарника “, а ще тръгне от „ Развесена върба “, където ще бъде посрещнат майор Орлински, след което шествието ще продължи до площадното пространство пред Дом на техниката. Шествието е с начало от 11.00 часа. Преди това, от 10.30 часа, ще бъдат поднесени венци и цветя на паметната плоча на майора в „ Горна махала “. В програмата присъединяване ще вземат танцови и певчески сформира, читалища и жители.
„ Районът на Дупнишкото поле не попада в дейни бойни дейности в хода на самата война. Това не значи, че самите хора не изпитват тежестите на войната. Всъщност Никола Лазарков споделя за много тревожни и трагични дни на отстъпващата турска армия, след рухването на Плевен и на София. В началото на коледните празници стартира да се натрупва ужасно доста турска война, в кроя на деня. По сведения на съветски разследващи отряди става въпрос за повече от шест табора турска армия. Имало е извънредно доста грабежи, опожаряване на къщи. В българските къщи са настанявани турски войски. Макар и за къс интервал дупничани претърпяват всички тези неволи на войната ”, сподели Анелия Геренска.
По думите й турското командване е взело решение в Дупница да не се дава решителна борба, безусловно за една нощ турските войски и цивилното турско население са се изнесли от града. За да овладеят ситуацията първенците на града са основали тогава цивилен комитет от всички етноси. Те съумяват да запазят успокоение в града. Първата активност е изпращането на парламентьори, които да донесат на съветското командване, че градът е отстъпен от турските войски, че е извънредно значимо съветските войски да настъпят и градът да бъде причислен към освободените земи. Това се случва по остарял жанр на 2 януари, нов жанр – 14 януари. „ Тази дата остава като дата за Освобождението на Дупница. Дупничани посрещат освободителите на горния мост над река Джерман. Там е посрещнат майор Иван Павлович Орлински. Посрещането става с самун и сол, доста дарове, плодове и храна ”, сподели Анелия Геренска. По този метод градът е завзет и се открива краткотрайно съветско ръководство в града, а това дава късмет на Дупница по-късно още веднъж да остане в рамките на Княжеството.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ