Ползата от ферментиралите храни - II
Квасен самун. Направата на самун с мая е обичайната за доста нации, в това число и за нашия. При него можем да кажем, че хлябът е потребен, тъй като се прави. След малко подготовка можем да вършим подобен самун напълно сами, в домашни условия. А в случай че в миналото към този момент сте приготвяли самун с мая вкъщи, сигурно сте забелязали по какъв начин след известно време квасът усилва размера си и става на едри шупли. Е, ето това си е чиста проба естествена ферментация, с всичките и потребни ензими и качества. И за нищо на света не може да се съпостави с купешката, получена в лаборатории и индустриални условия квас.
Житна вода. Тя е малко позната, само че се смята за най-здравословният артикул от ферментацията. Унищожава множеството неприятни бактерии и гнилостни процеси в храносмилателния тракт, благоприятства усвояването на питателните субстанции и спомага работата на бъбреците.
При приготвянето й най-важно е съблюдаването на температурата на водата, която използваме. В противоположен случай можем да реализираме тъкмо противоположния резултат – житна вода цялостна с нежелани и не до такава степен потребни бактерии.
Рецепта за житна вода
200 грама сурова пшеница или лимец, още по-добре, се измива добре и се оставя да кисне в литър вода на стайна температура за 48 часа. След приключване на този период прибираме и житото с водата в хладилника. Всеки ден разбъркваме, отливаме 100 мл от остарялата вода и прибавяме нови 100 мл хладка вода. Към отлятата 100 мл остаряла (житна) вода прибавяме 100 мл топла към гореща вода. Житната вода с накиснатото жито можем да съхраняваме в ледник и да консумираме до 3-4 седмици.
и туршии. За да бъде оптимално потребна зимнината, би трябвало да използваме предписания, при които фактически се случва процесът на ферментация. Такива са рецептите за подготвяне на зеленчуци със саламура, само с вода и сол, а не във разновидността на дезинфекция или консервиране с оцет, сол и подправки.
Важно е да вършим разлика сред ферментирали, мариновани (консервирани) и стерилизирани зеленчуци. Според старите български готварски книги съществуват тези съществени способи за консервиране на зеленчуци:
Чрез дезинфекция, т.е. сваряване на зеленчуците, затворени в буркани с марината. При този развой получаваме единствено консервация на зеленчуците. При варенето се губят скъпите им субстанции, а процесът на ферментация липсва. Така приготвени, зеленчуците са надалеч от концепцията за здравословно.
Без варене, само че посредством предпазване на зеленчуците в марината, на основата на оцет, сол и подправки. Тук, с помощта на оцета и солта се реализира консервация на храните, само че естествената ферментация още веднъж липсва.
В класическа саламура от вода и сол, без варене. Така приготвените зеленчуци първо ферментират, в началото бързо - за 4-5 дни, и по-висока температура, а след това за 8-10 дни - по-бавно на по-ниска температура. Едва по-късно се консервират. Грешно е да се счита, че консервацията се дължи на солта, защото тя е в прекомерно дребни количества, с цел да подкрепи процеса. Солта играе само ролята на овкусител, а консервацията се случва, откакто в процеса на ферментация на зеленчуците благодарение на дрождите (както е при виното) се отделят органични киселини. По този метод получаваме зеленчуци с оптимално непокътнати хранителни свойства, лимитирано количество сол и по този начин потребните пробиотици, получени в следствие от естествената ферментация.
Излишно е да загатваме кой от трите метода е най-полезен, както и това, че купешките кисели краставички, туршии и кисело зеле надалеч не са ферментирали артикули, а единствено консервирани и стерилизирани.
Няма нищо чудно в това, че някои ферментирали храни се подготвят точно преди зимата. В сезона, в който съвсем отсъстват пресни храни, те са един от дребното способи да се набират хранителни субстанции. А храносмилателните ензими в тях оказват помощ на стомаха да се оправи с месото и по-тежките храни, които по-често консумираме през зимата. Но не на последно място - ферментиралите храни, колкото и да са потребни, не съдържат всички тези витамини и минерали на пресните плодове и зеленчуци. Затова не забравяйте да консумирате преди всичко плодове и зеленчуци е свеж и едвам като мине сезонът им - във ферментирал тип.Продължава:
Ползата от ферментиралите храни - I
Житна вода. Тя е малко позната, само че се смята за най-здравословният артикул от ферментацията. Унищожава множеството неприятни бактерии и гнилостни процеси в храносмилателния тракт, благоприятства усвояването на питателните субстанции и спомага работата на бъбреците.
При приготвянето й най-важно е съблюдаването на температурата на водата, която използваме. В противоположен случай можем да реализираме тъкмо противоположния резултат – житна вода цялостна с нежелани и не до такава степен потребни бактерии.
Рецепта за житна вода
200 грама сурова пшеница или лимец, още по-добре, се измива добре и се оставя да кисне в литър вода на стайна температура за 48 часа. След приключване на този период прибираме и житото с водата в хладилника. Всеки ден разбъркваме, отливаме 100 мл от остарялата вода и прибавяме нови 100 мл хладка вода. Към отлятата 100 мл остаряла (житна) вода прибавяме 100 мл топла към гореща вода. Житната вода с накиснатото жито можем да съхраняваме в ледник и да консумираме до 3-4 седмици.
и туршии. За да бъде оптимално потребна зимнината, би трябвало да използваме предписания, при които фактически се случва процесът на ферментация. Такива са рецептите за подготвяне на зеленчуци със саламура, само с вода и сол, а не във разновидността на дезинфекция или консервиране с оцет, сол и подправки.
Важно е да вършим разлика сред ферментирали, мариновани (консервирани) и стерилизирани зеленчуци. Според старите български готварски книги съществуват тези съществени способи за консервиране на зеленчуци:
Чрез дезинфекция, т.е. сваряване на зеленчуците, затворени в буркани с марината. При този развой получаваме единствено консервация на зеленчуците. При варенето се губят скъпите им субстанции, а процесът на ферментация липсва. Така приготвени, зеленчуците са надалеч от концепцията за здравословно. Без варене, само че посредством предпазване на зеленчуците в марината, на основата на оцет, сол и подправки. Тук, с помощта на оцета и солта се реализира консервация на храните, само че естествената ферментация още веднъж липсва. В класическа саламура от вода и сол, без варене. Така приготвените зеленчуци първо ферментират, в началото бързо - за 4-5 дни, и по-висока температура, а след това за 8-10 дни - по-бавно на по-ниска температура. Едва по-късно се консервират. Грешно е да се счита, че консервацията се дължи на солта, защото тя е в прекомерно дребни количества, с цел да подкрепи процеса. Солта играе само ролята на овкусител, а консервацията се случва, откакто в процеса на ферментация на зеленчуците благодарение на дрождите (както е при виното) се отделят органични киселини. По този метод получаваме зеленчуци с оптимално непокътнати хранителни свойства, лимитирано количество сол и по този начин потребните пробиотици, получени в следствие от естествената ферментация. Излишно е да загатваме кой от трите метода е най-полезен, както и това, че купешките кисели краставички, туршии и кисело зеле надалеч не са ферментирали артикули, а единствено консервирани и стерилизирани.
Няма нищо чудно в това, че някои ферментирали храни се подготвят точно преди зимата. В сезона, в който съвсем отсъстват пресни храни, те са един от дребното способи да се набират хранителни субстанции. А храносмилателните ензими в тях оказват помощ на стомаха да се оправи с месото и по-тежките храни, които по-често консумираме през зимата. Но не на последно място - ферментиралите храни, колкото и да са потребни, не съдържат всички тези витамини и минерали на пресните плодове и зеленчуци. Затова не забравяйте да консумирате преди всичко плодове и зеленчуци е свеж и едвам като мине сезонът им - във ферментирал тип.Продължава:
Ползата от ферментиралите храни - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ