Бивш атеист: „Не виждаш ли как твоят Бог безпощадно ни измъчва?“ (чудо на вярата)
Ксенофонт бил на 42 години. За страдание в напреднала фаза на рак и метастазите достигнали до самия мозък. Без да се колебае, той помолил лекуващия доктор да пусне при него православен духовник, който да го изповяда, защото чувствал скорошното тръгване във вечността.
Лекарят откликнал на молбата и помолил отец Стефанос от църквата „ Свети Василий “ от град Пирея да посети болния.
Преди да стартира изповедта свещеникът споделил на Ксенофонт, че желае малко да си поговорят и изискал да изслуша неговата история за това по какъв начин той повярвал в Бога:
– Знаете ли какъв безбожник и осквернител бях? Само преди безусловно 35 дни в нашето поделение лежеше дъртак на към осемдесет години, болен от рак, засегнал всичките му кости и макар мощните болки, вместо да ругае, както нормално викат доста хора там, в това число и аз, той споделяше: „ Благодаря на Бог за всичко! “
Отец Стефан споделил:
– Това е същински християнин!
– Да, отче! Но не става дума за това! Бях безбожник, който нито един път не е влизал в храма и внезапно слушам от стареца някаква молитва. Благодари и благодари на Господ, а болката е непоносима! А той благодари!
Гледам го заспива за три часа, болката изчезва. След това се разсънва още веднъж и още веднъж благодари! Не можех да схвана по какъв начин е допустимо това? Болките се върнаха, а той се моли: „ Господи, благодаря Ти! Слава на името Ти! Слава на Бога! Слава на Бога за всичко! “
Така хвали Христос и Богородица моят комшия, а аз през живота си постоянно съм ги хулил! Стонът ми се носи из цялото поделение, болката е непоносима, а старецът благодари на някого за това … Изобщо не ми се побира в главата, нервите ми са на лимита!
Знаеш ли, отче, по какъв начин ме ядоса това? В края на краищата той се моли и се моли, всеки ден се причастява с едно и също нещо, някакъв изповедник непрекъснато идва при него… Гледам всичко това и ми ставаше доста неприятно. Омразата ме разкъсваше на части.
След като към този момент стигнах до „ точката на шупване “, му извиках: „ Млъкни! Млъкни! Спри да казваш:„ Благодаря на Бога за всичко! ”Не вижда ли по какъв начин твоят Бог, който толкоз обичаш, безмилостно ни изтезава? Защо вярвш[ в тези нелепости! Няма Бог, в случай че го имаше, нямаше да страдаме тук! Нито тук, нито другаде! И никой нямаше да страда, в случай че имаше Бог! “
За моя изненада съседът ми даже не ми се разсърди, а единствено сподели: „ Той съществува! Той е любящ Баща, тъй като посредством заболяванията, изпратени ни, Той ни очиства от греховете, приятелю! Само намерения, в случай че ти и аз вършехме мръсна работа и облеклата ни се изцапваха, тялото ни щеше да мирише на смрад от нас, евентуално щеше да ни би трябвало четка, с цел да се почистим от всичко това … По същия метод нашият Господ употребява тази болест като най-скъпия еликсир за душата, с цел да може да се приготви за влизане в други селения, а точно в Царството Небесно.
Отче, знаете ли какъв брой ме ядоса всичко това? Трябваше да ме видите в този миг! Лицето ми бе лице на обладан звяр! Започнах да петня Богородица и Бог… Колко неща наговороих… Започнах безусловно да крещя из цялото поделение: „ Няма Бог! Няма! Няма и Царство! Не имам вяра! Не имам вяра! Не имам вяра! “
Старецът ми сподели единствено едно: „ Почакай малко, приятелю, скоро ти самичък ще видиш тук със личните си очи по какъв начин душата на християнина, вярващия християнин, ще се отдели от тялото. Ето, аз аз съм виновник, само че Неговата берекет ще ме избави! Ти, приятелю, почакай малко, имай самообладание и ще видиш всичко! “
Настъпи последният му ден. Сестрите желаеха да го отделят с заслон, само че аз настоях да го видя по какъв начин си отива.
В последните минути, както и преди, той прославяше Бога, макар че се задушаваше, по-късно прочете молитвите на Богородица и се прекръсти. Тогава той подвигна ръце и сподели: „ Здравей, ангел мой! Колко се веселя, че ме срещна! Радвам се, че пристигна да вземеш душата ми! Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря ти! “ В този миг той стана и още веднъж подвигна ръце, след което се прекръсти, скръсти ръце на гърдите си и умря.
В този миг в отделението стана доста ярко, някаква необикновена светлина се понесе… Разнесе се толкоз мощен мирис, че ухаеше на целия етаж на отделението. Всички пациенти, които бяха будни, станаха и излязоха в коридора, с цел да намерят източника на този мирис. По-късно научиха, че е умрял старецът, който славел Господа.
И по този начин, отче, бях осквернител и атеист, само че в този момент повярвах и толкоз се срамя от живота, който съм живял… Затова те извиках да ме изповядаш и да ме причастиш.
Отец Стефан споделя, че изповедта на Ксенофонт била твърда и решителна, Той безмилостно се сбогувал със своето „ остаряло аз “. Свещеникът може би от дълго време не беше чувал такова самопризнание от набожен.
Още няколко пъти отец Стефан идвал при болния, с цел да го причасти. Ксенофонт, който бил в отделението, от самото начало прославял Господ и Богородица. И безусловно месец по-късно той умрял с възприятие на надълбоко смирение.
Нека постоянно бъдем признателни на Бога и за скръбта, и за насладата!
Слава на Бога за всичко!
