Бъдни вечер е! Кои обичаи спазваме и какво задължително прис...
Бъдни вечер е един от най-светлите и надълбоко почитани фамилни празници в българската традиция. Дните преди него минават в усилена подготовка – домът се почиства, украсява и се приготвят специфичните ястия за празничната вечеря, която събира цялото семейство към трапезата.
Бъдникът – огънят, който пази дома
Според остарелия бит, преди нареждането на трапезата стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник. С него той разбърква огъня и изрича благословия за изобилие, здраве и многолюдност в дома. След това тънкият завършек на дървото се слага в огъня, където то би трябвало да тлее през цялата нощ, поддържайки жив пламъка.
Бъдникът, именуван още коледник или прекладник, се счита за осветлен и носещ берекет. Обичаят има корени в антични славянски вярвания, а след покръстването на българите той се свързва с раждането на Христос. В актуалния дом ролята на бъдника алегорично се поема от коледната елха.
Празничната софра – знак на изобилието
По традиция трапезата за Бъдни вечер се подрежда на земята или ниско, върху плява, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконите. Днес обичаят е непокътнат алегорично, като под покривката се слага малко плява.
В последните дни на коледните пости – от Игнажден до Бъдни вечер – се употребява единствено постна храна. Ястията на трапезата би трябвало да са нечетен брой – най-често 7, 9 или 12, символизиращи дните на седмицата, месеците на бременността и годината.
Сред наложителните блюда са варено жито, фасул, сърми, пълнени чушки, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В разнообразни краища на България се подготвят още тиквеник или зелник. Трапезата и домът се прекадяват с тамян за здраве и отбрана.
След като всички седнат, никой не става от масата до края на вечерята.
Обредният самун „ Боговица “ и парата за късмет
Задължителна част от Бъдни вечер е обредният самун, наименуван „ Боговица “, в който се поставя паричка. След молитва стопанинът разчупва питата, като първото парче се оставя пред иконата – в чест на Богородица.
Останалите парчета се раздават по старшинство. Този, на който се падне парата, ще бъде здрав, благополучен и късметлия през идната година. Момите поставят залък от хляба под възглавницата си, с цел да им се присъни бъдещият младоженец.
Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. В края на вечерята всеки чупи по един орех – в случай че е цялостен и здрав, годината ще бъде благополучна и без заболявания.
Очакване на Рождество Христово и коледарите
Семейството остава будно до среднощ, когато се има вяра, че се ражда Христос. Тогава по домовете идват коледарите, които с песни благославят за здраве, благодат и благополучие. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като съгласно поверието по този начин се пази шансът, а в тишината на нощта душите на умрелите близки идват да споделят празника.
Бъдникът – огънят, който пази дома
Според остарелия бит, преди нареждането на трапезата стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник. С него той разбърква огъня и изрича благословия за изобилие, здраве и многолюдност в дома. След това тънкият завършек на дървото се слага в огъня, където то би трябвало да тлее през цялата нощ, поддържайки жив пламъка.
Бъдникът, именуван още коледник или прекладник, се счита за осветлен и носещ берекет. Обичаят има корени в антични славянски вярвания, а след покръстването на българите той се свързва с раждането на Христос. В актуалния дом ролята на бъдника алегорично се поема от коледната елха.
Празничната софра – знак на изобилието
По традиция трапезата за Бъдни вечер се подрежда на земята или ниско, върху плява, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконите. Днес обичаят е непокътнат алегорично, като под покривката се слага малко плява.
В последните дни на коледните пости – от Игнажден до Бъдни вечер – се употребява единствено постна храна. Ястията на трапезата би трябвало да са нечетен брой – най-често 7, 9 или 12, символизиращи дните на седмицата, месеците на бременността и годината.
Сред наложителните блюда са варено жито, фасул, сърми, пълнени чушки, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В разнообразни краища на България се подготвят още тиквеник или зелник. Трапезата и домът се прекадяват с тамян за здраве и отбрана.
След като всички седнат, никой не става от масата до края на вечерята.
Обредният самун „ Боговица “ и парата за късмет
Задължителна част от Бъдни вечер е обредният самун, наименуван „ Боговица “, в който се поставя паричка. След молитва стопанинът разчупва питата, като първото парче се оставя пред иконата – в чест на Богородица.
Останалите парчета се раздават по старшинство. Този, на който се падне парата, ще бъде здрав, благополучен и късметлия през идната година. Момите поставят залък от хляба под възглавницата си, с цел да им се присъни бъдещият младоженец.
Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. В края на вечерята всеки чупи по един орех – в случай че е цялостен и здрав, годината ще бъде благополучна и без заболявания.
Очакване на Рождество Христово и коледарите
Семейството остава будно до среднощ, когато се има вяра, че се ражда Христос. Тогава по домовете идват коледарите, които с песни благославят за здраве, благодат и благополучие. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като съгласно поверието по този начин се пази шансът, а в тишината на нощта душите на умрелите близки идват да споделят празника.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ