Ксантос-Летоон - лоното на ликийците
Ксантос (Xanthos) е археологически обект, ситуиран наоколо до Фетие, Турция. Цялата област е била част от Ликийската страна, а Ксантос е бил нейна столица и най-големият й град. Тук са открити голям брой руини от в миналото съществувалия град, които са трансформирали терена в основна туристическа атракция.
Заради направените значими разкопки, свидетелстващи уникалността на Ликийският народ, както и поради откритите надписи, от които учените са съумели да опознаят античния ликийски език, ЮНЕСКО е присъединил този обект в листата си за международно завещание под името " Ксантос-Летоон ".
Град Ксантос е ситуиран на към 20 км. от днешния прочут турски курорт Фетие. Столицата е била ситуирана във вътрешността в планините, за което свидетелстват откритите при археологически разкопки скални и монументални гробници.
Откритието, че тук е имало античен град е направено относително скоро, защото до 70-те години на предишния век не имало прекрасен асфалтов път и до огромна част от дребните селища, ситуирани по крайбрежието, се е стигало единствено по вода.
От всички открити тук руини и гробници максимален интерес за учените съставлява Ксантоския обелиск, с помощта на който учените съумяват да проучат ликийския език, който в писмен тип попада в доста малко открити до през днешния ден реликви.
Освен фамозният Ксантоски обелиск в тогавашната столица на Ликия са открити римски спектакъл, основан след завладяването на страната и включването й в Римската империя, както и голям брой гробници, които са комбинация сред гръцки и ликийски жанр.
Смесването на стиловете си проличава и в огромна част от останалите открити обекти. Най-известна е Стълбовата гробница, защото е извънредно рядко срещана на други места из Европа. Тя съставлява построени два гроба, които са сложени един върху различен.
Ликийската страна, която предхожда Хетската, се основава във високопланинските елементи на Турция. За първи път ликийският народ е упоменат документално от Омир в " Илиада ", който написа, че застава на страната на троянците. И през днешния ден те остават относително загадъчен народ съгласно историците.
Няма доста сведения за тях. Със сигурност се знае обаче, че на два пъти изгарят личната си столица Ксантос и се оставят да умрат в нея, единствено и единствено да не бъдат победени и поробени. Всички основни ликийски центрове са били свързани в така наречен Ликийска федерация, която по своята същина е много демократична, само че в това време избира ръководещите и взима решения, свързани с ръководството на Ликийската страна. По-късно региона на Ликия е завладяна и става част от Римската империя, а ликийците са асимилирани.
Интересен факт за ликийците, с изключение на тяхната самопожертвувателност, е че са считали, че родословието се предава по майчина, а не по бащина линия. Така твърди великият историк Херодот, само че и има и в допълнение открити доказателства, свидетелстващи за тази доктрина. Според Херодот, по време на борбата с персите, ликийците умъртвили всичките си дами и деца, с цел да не съществува опция те да бъдат пленени, а мъжете се хвърлили в яростни борби.
Благодарение на археологическите разкопки, както и на множеството учени, взели участие във възобновяване на античната ликийска история, през днешния ден знаем много за народа, обитавал в миналото тези земи. Голяма част от находките са в лондонския Британски музей, защото още през 1838 година регионът на град Ксантос е разровен и ограбен от англичани.
Най-подходящото време да посетите античната Ликийска столица, Ксантос, е напролет и есента. Тъй като през днешния ден към този момент е обект на огромен туристически интерес, има и проведени екскурзии с гид, който ще ви опише по-подробно за историята, обичаите и традициите на този античен народ.
