Д-р Соломон Паси пред ФАКТИ: България преживява трагична национална катастрофа
Кризата с Ковид в България продължава да нанася големи непоправими вреди на страната ни, а една от главните аргументи да стигнем дотук е неналичието на мощно и съответно политическо водачество.
Най-вече заради това, само че и с цел да получим отговор на други доста значими въпроси, от ФАКТИ потърсихме гледната точка на един от дребното доста сполучливи български политици - доктор Соломон Паси, министър на външните работи на България в интервала 2001-2005 година.
Д-р Соломон Паси е създател и президент на Атлантическия клуб в България. Създаден като Неправителствени организации през 1990, АКБ популяризира концепцията за разпускането на Варшавския контракт и за присъединението на България към НАТО и Европейския съюз.
През август 1990 доктор Соломон Паси, народен представител във Великото Народно заседание, изготвя законопроект за присъединението на България към НАТО. Това провокира обществена полемика в Централна и Източна Европа за разпускането на Варшавския контракт, както и разширението на НАТО и Европейски Съюз. Министър Паси (2001-2005) сполучливо договоря поканата на България за участие в НАТО, както и дейно подписва присъединението през 2004.
Д-р Паси изготвя парламентарна резолюция за присъединението на България към Европейски Съюз (1990) и, по случайност, министър Паси води договарянията и подписва Договора за присъединение към Европейски Съюз през 2005.
Други детайлности от впечатляващата му биография можете да научите в този линк, а изявлението ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Паси, да стартираме от най-актуалното и в това време най-трагичното. Защо българските държавници се провалиха във всички аспекти на битката с Коронавирус пандемията, в случай че, несъмнено, сте склонен с констатацията ми?
- За интервала на епидемията имаме убити българи на годишна база, които са 6 пъти повече, в сравнение с през Втората международна война! Това е трагична национална злополука, чиято най-бурна и най-ирационална фаза е през последните 6 месеца. При това, макар цялата поддръжка и насъбрани познания, които Европейски Съюз ни даде и макар множеството предизвестия, планували сегашната обстановка, и макар множеството поучителни европейски и международни образци, от които властта можеше да се поучи. Това предотвратимо злополучие има своите съответни виновни и безотговорни имена и се надявам те да бъдат посочени, с цел да избегнем повторения на тази срамна покруса отсега нататък.
- Всички споделят, че всички са отговорни. Вие чувствате ли се част от тeзи “всички”?
- Атлантическият Клуб е координатор на Здравен Щит Европа - https://bit.ly/3vUgAWL - едно от първите (от април 2020) огромни паневропейски проучвания за епидемията (и към момента настоящо!), оповестено още през април 2020, в което предлагаме серия от политики, които - координирани сред Европейски Съюз и НАТО - да минимизират вероятността за разпространяване и повтаряне на сходни зоонозни епидемии.
Ние не сме спирали да предизвестяваме ръководещите да се опрат на науката, само че любовта към властта надвива над грижата за здравето и живота на нацията.
За неправителствена организация направихме максимума. Ако имахме повече лостове и запаси, можехме да създадем и доста повече.
- Това несправяне обвързвано ли е с политическата рецесия, в която е България от предходната година насам?
- От половин година насам ние имаме служебни, само че напълно пълнокръвни държавни управления, които освен това са доста по-маневрени от постоянните, тъй като не вземат участие в изборна акция. При това имаме един и същи министър на опазването на здравето, който не може да се оправдае с предшествениците си.
Това е пре-пре-предостатъчен интервал, с цел да се възнамерява и организира огромна, национална и резултатна акция против епидемията, в това число да се усили процентът на имунизираните.
През зимата на 2020 в света нямаше експертиза, каквато има през днешния ден. Тоест задачата през днешния ден е напълно тривиална - просто съберете най-хубавите и най-лошите практики и приложете първите и избегнете вторите. Погледнете към днешните страни отличници като Италия, Англия, Тайван, Израел или Португалия, в която един адмирал направи чудеса. Така че, в случай че българската експертиза не ни стига, да внесат португалски адмирали!
- Какъв е анализът Ви за рецесията - като стартираме от това, за какво попаднахме в тази рецесия и стигнем до това за какво не съумяваме на този стадий да се измъкнем от лапите й?
- Политическата диагноза на сегашната покруса е “популизъм”, който съпътства демокрацията от раждането ѝ в Древна Гърция до ден сегашен. Сократ го е обяснил със следния образец: гласоподавателят избира да гласоподава за сладкаря, който раздава лакомства, а не за лекаря, който предписва горчиво, само че дейно лекарство.
Популистите угаждат на гласоподавателя през днешния ден, като взимат необезпечени финансови, здравни и морални заеми и задължения, които завещават на децата ни. Точно подобен беше механизмът, довел до гръцката финансова рецесия преди няколко години.
По-картинно изложение на диагнозата “популизъм” и нейното лекуване читателите ни могат да открият в тази TEDx лекция в Университета Сианс По в Дижон от 2017:
- Политическата рецесия редовно се преплита с тематиката за русофилството и опитите да се отклони България от пътя ѝ на Запад. Имаме рекорден брой конкуриращи се, въпреки и дребни русофилски партии. Как се преплита тази тематика с Ковид нещастието?
- Ако оставим настрани любовта към Достоевски, Репин, Мусоргски или Гагарин, с които сме отраснали, ортодоксални русофили у нас няма. Защото те биха пращали децата си да учат в съветски университети. Но такива български студенти съвсем няма, изключително на фона на десетките хиляди наши деца, обучавани в Европейския съюз, Англия и Съединени американски щати. Тоест, българинът е доста, доста повече западофил, в сравнение с какъвто и да е различен “фил”, в това число русофил.
Съвсем друго нещо са партиите, платени от Москва. Да, такива има и то не една. И те оферират една амалгама от националсоциализъм, расизъм, ненавист и всичко това, което трансформира XX век в драматичен. Те насочват разумното неодобрение на хората не към продължаващото рационализиране на нацията, а към деструктивно връщане назад…
И те, платените от президента Путин пазят неговия интерес, а точно - той да остане пожизнено на власт. Което не е, несъмнено, ползата на Русия. Така че тези партии следва да се дефинират като русофобски путинофили.
Но както и да ги дефинираме, не би трябвало да ги подценяваме, тъй като точно подценяването на Хитлер беше една от аргументите за идването му на власт. А множеството от путинофилите носят някои от най-стряскащите белези на хитлеризма и националсоциализма. Това е сериозна опасност за обществото, против която за жалост правоприлагането у нас е много мудно и безгрижно демократично.
- А апелите да въведем съветската анти-Ковид ваксина Спутник-V за какво замлъкнаха посред днешната рецесия?
- Много просто. Руската антиепидемична политика, уви, се сгромоляса трагично - статистиката на съветските Ковид жертви е повече от стряскаща и българските юристи на Спутник-V не помниха тази своя досегашна обич.
Най-тъжното е, несъмнено, че във връзка с жертвите от Ковид българските управляващи докараха България до дереджето на Русия, макар всички европейски лостове, с които разполагаме. Ние просто не ги използвахме.
- Ако се абстрахираме от партийните и предизборни риторики, по какъв начин най-ясно бихте дефинирали евроатлантическите полезности?
- Атлантическите полезности могат да се дефинират с един къс честен закон и един сбит устав за неговото използване.
Законът е оня, на който е учредена Библията: “Не разрушава свободата на другите, по метод, по който не искаш те да разрушават твоята!”
Правилникът за неговото използване е мотото на България, дефинирано още от хан Кубрат: “ Съединението прави силата.”
Трябва да уточня. По подразбиране: съединението на мощните прави положителната мощ!
Съединението на глупавите прави неприятната мощ и нашите антиваксъри през днешния ден с цялостна мощ потвърждават това.
- Споменавайки НАТО, Вие като един от архитектите, още от 1990, за възхода на Алианса, по какъв начин оценявате настоящото му положение?
- НАТО, както и целият свят, през 2021 имат малко общо с тези от 2004, когато влизахме в НАТО и нищо общо със същите от 1990, когато потеглихме на Запад. Но в случай че развиването на света не можем да го задържим, то развиването на НАТО, а и Европейски Съюз, несъмнено, сме длъжни да ускорим. При това с нешаблонни, нетривиални и стратегически решения.
Ако би трябвало да извадя пред скоби едно най-важно всред тях, това е нуждата от основаване на дълготраен и далекобоен съюз сред НАТО и Индия.
Този съюз би трябвало да адресира най-големия риск пред международната народна власт - китайско-руската агресия по цялата планета (включително на Северния полюс), в киберпространството, в космоса и в генетиката на човечеството.
- Какви съответни дейности бихте предложили на бъдещите ни политически админи, с цел да не изпаднем в тотална изолираност измежду цивилизационните ни сътрудници в НАТО и Европейския съюз?
- В НАТО и Европейски Съюз, както от дълго време към този момент и в Организация на обединените нации, и ОССЕ, ние по-скоро присъстваме, в сравнение с участваме. Това отразява централния проблем на страната ни: няма огромна цел, липсва ѝ небосвод и далечна посока. Живеем във външнополитическа обърканост.
През 1990 формулирахме такива цели - НАТО и Европейски Съюз. Но от 2007 задачата е политическото оцеляване на политическата класа.
Единствената рецепта е народът ни да избере потвърдени водачи, а не месии. А в случай че не можем, дано си го признаем и да си внесем извън. В противоположен случай децата ни ще не престават да ги дирят на открито.
- За да приключим, ще Ви попитам нещо по-фундаментално. Оптимист ли сте за бъдещето на България и евроатлантическия цивилизован свят?
Ако бях в ръководството, щях да съм угрижен за обозримото бъдеще на България. Но в този момент, по-скоро от зрителската пейка, мога да съм единствено обезпокоителен. Въпреки участието ни в НАТО и ЕС…
Но дълготрайното оцеляване на демокрацията ще се базира на технологиите и те дават вяра, че водачите в технологиите могат да преодолеят неналичието на водачество в политиката.
Най-вече заради това, само че и с цел да получим отговор на други доста значими въпроси, от ФАКТИ потърсихме гледната точка на един от дребното доста сполучливи български политици - доктор Соломон Паси, министър на външните работи на България в интервала 2001-2005 година.
Д-р Соломон Паси е създател и президент на Атлантическия клуб в България. Създаден като Неправителствени организации през 1990, АКБ популяризира концепцията за разпускането на Варшавския контракт и за присъединението на България към НАТО и Европейския съюз.
През август 1990 доктор Соломон Паси, народен представител във Великото Народно заседание, изготвя законопроект за присъединението на България към НАТО. Това провокира обществена полемика в Централна и Източна Европа за разпускането на Варшавския контракт, както и разширението на НАТО и Европейски Съюз. Министър Паси (2001-2005) сполучливо договоря поканата на България за участие в НАТО, както и дейно подписва присъединението през 2004.
Д-р Паси изготвя парламентарна резолюция за присъединението на България към Европейски Съюз (1990) и, по случайност, министър Паси води договарянията и подписва Договора за присъединение към Европейски Съюз през 2005.
Други детайлности от впечатляващата му биография можете да научите в този линк, а изявлението ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Паси, да стартираме от най-актуалното и в това време най-трагичното. Защо българските държавници се провалиха във всички аспекти на битката с Коронавирус пандемията, в случай че, несъмнено, сте склонен с констатацията ми?
- За интервала на епидемията имаме убити българи на годишна база, които са 6 пъти повече, в сравнение с през Втората международна война! Това е трагична национална злополука, чиято най-бурна и най-ирационална фаза е през последните 6 месеца. При това, макар цялата поддръжка и насъбрани познания, които Европейски Съюз ни даде и макар множеството предизвестия, планували сегашната обстановка, и макар множеството поучителни европейски и международни образци, от които властта можеше да се поучи. Това предотвратимо злополучие има своите съответни виновни и безотговорни имена и се надявам те да бъдат посочени, с цел да избегнем повторения на тази срамна покруса отсега нататък.
- Всички споделят, че всички са отговорни. Вие чувствате ли се част от тeзи “всички”?
- Атлантическият Клуб е координатор на Здравен Щит Европа - https://bit.ly/3vUgAWL - едно от първите (от април 2020) огромни паневропейски проучвания за епидемията (и към момента настоящо!), оповестено още през април 2020, в което предлагаме серия от политики, които - координирани сред Европейски Съюз и НАТО - да минимизират вероятността за разпространяване и повтаряне на сходни зоонозни епидемии.
Ние не сме спирали да предизвестяваме ръководещите да се опрат на науката, само че любовта към властта надвива над грижата за здравето и живота на нацията.
За неправителствена организация направихме максимума. Ако имахме повече лостове и запаси, можехме да създадем и доста повече.
- Това несправяне обвързвано ли е с политическата рецесия, в която е България от предходната година насам?
- От половин година насам ние имаме служебни, само че напълно пълнокръвни държавни управления, които освен това са доста по-маневрени от постоянните, тъй като не вземат участие в изборна акция. При това имаме един и същи министър на опазването на здравето, който не може да се оправдае с предшествениците си.
Това е пре-пре-предостатъчен интервал, с цел да се възнамерява и организира огромна, национална и резултатна акция против епидемията, в това число да се усили процентът на имунизираните.
През зимата на 2020 в света нямаше експертиза, каквато има през днешния ден. Тоест задачата през днешния ден е напълно тривиална - просто съберете най-хубавите и най-лошите практики и приложете първите и избегнете вторите. Погледнете към днешните страни отличници като Италия, Англия, Тайван, Израел или Португалия, в която един адмирал направи чудеса. Така че, в случай че българската експертиза не ни стига, да внесат португалски адмирали!
- Какъв е анализът Ви за рецесията - като стартираме от това, за какво попаднахме в тази рецесия и стигнем до това за какво не съумяваме на този стадий да се измъкнем от лапите й?
- Политическата диагноза на сегашната покруса е “популизъм”, който съпътства демокрацията от раждането ѝ в Древна Гърция до ден сегашен. Сократ го е обяснил със следния образец: гласоподавателят избира да гласоподава за сладкаря, който раздава лакомства, а не за лекаря, който предписва горчиво, само че дейно лекарство.
Популистите угаждат на гласоподавателя през днешния ден, като взимат необезпечени финансови, здравни и морални заеми и задължения, които завещават на децата ни. Точно подобен беше механизмът, довел до гръцката финансова рецесия преди няколко години.
По-картинно изложение на диагнозата “популизъм” и нейното лекуване читателите ни могат да открият в тази TEDx лекция в Университета Сианс По в Дижон от 2017:
- Политическата рецесия редовно се преплита с тематиката за русофилството и опитите да се отклони България от пътя ѝ на Запад. Имаме рекорден брой конкуриращи се, въпреки и дребни русофилски партии. Как се преплита тази тематика с Ковид нещастието?
- Ако оставим настрани любовта към Достоевски, Репин, Мусоргски или Гагарин, с които сме отраснали, ортодоксални русофили у нас няма. Защото те биха пращали децата си да учат в съветски университети. Но такива български студенти съвсем няма, изключително на фона на десетките хиляди наши деца, обучавани в Европейския съюз, Англия и Съединени американски щати. Тоест, българинът е доста, доста повече западофил, в сравнение с какъвто и да е различен “фил”, в това число русофил.
Съвсем друго нещо са партиите, платени от Москва. Да, такива има и то не една. И те оферират една амалгама от националсоциализъм, расизъм, ненавист и всичко това, което трансформира XX век в драматичен. Те насочват разумното неодобрение на хората не към продължаващото рационализиране на нацията, а към деструктивно връщане назад…
И те, платените от президента Путин пазят неговия интерес, а точно - той да остане пожизнено на власт. Което не е, несъмнено, ползата на Русия. Така че тези партии следва да се дефинират като русофобски путинофили.
Но както и да ги дефинираме, не би трябвало да ги подценяваме, тъй като точно подценяването на Хитлер беше една от аргументите за идването му на власт. А множеството от путинофилите носят някои от най-стряскащите белези на хитлеризма и националсоциализма. Това е сериозна опасност за обществото, против която за жалост правоприлагането у нас е много мудно и безгрижно демократично.
- А апелите да въведем съветската анти-Ковид ваксина Спутник-V за какво замлъкнаха посред днешната рецесия?
- Много просто. Руската антиепидемична политика, уви, се сгромоляса трагично - статистиката на съветските Ковид жертви е повече от стряскаща и българските юристи на Спутник-V не помниха тази своя досегашна обич.
Най-тъжното е, несъмнено, че във връзка с жертвите от Ковид българските управляващи докараха България до дереджето на Русия, макар всички европейски лостове, с които разполагаме. Ние просто не ги използвахме.
- Ако се абстрахираме от партийните и предизборни риторики, по какъв начин най-ясно бихте дефинирали евроатлантическите полезности?
- Атлантическите полезности могат да се дефинират с един къс честен закон и един сбит устав за неговото използване.
Законът е оня, на който е учредена Библията: “Не разрушава свободата на другите, по метод, по който не искаш те да разрушават твоята!”
Правилникът за неговото използване е мотото на България, дефинирано още от хан Кубрат: “ Съединението прави силата.”
Трябва да уточня. По подразбиране: съединението на мощните прави положителната мощ!
Съединението на глупавите прави неприятната мощ и нашите антиваксъри през днешния ден с цялостна мощ потвърждават това.
- Споменавайки НАТО, Вие като един от архитектите, още от 1990, за възхода на Алианса, по какъв начин оценявате настоящото му положение?
- НАТО, както и целият свят, през 2021 имат малко общо с тези от 2004, когато влизахме в НАТО и нищо общо със същите от 1990, когато потеглихме на Запад. Но в случай че развиването на света не можем да го задържим, то развиването на НАТО, а и Европейски Съюз, несъмнено, сме длъжни да ускорим. При това с нешаблонни, нетривиални и стратегически решения.
Ако би трябвало да извадя пред скоби едно най-важно всред тях, това е нуждата от основаване на дълготраен и далекобоен съюз сред НАТО и Индия.
Този съюз би трябвало да адресира най-големия риск пред международната народна власт - китайско-руската агресия по цялата планета (включително на Северния полюс), в киберпространството, в космоса и в генетиката на човечеството.
- Какви съответни дейности бихте предложили на бъдещите ни политически админи, с цел да не изпаднем в тотална изолираност измежду цивилизационните ни сътрудници в НАТО и Европейския съюз?
- В НАТО и Европейски Съюз, както от дълго време към този момент и в Организация на обединените нации, и ОССЕ, ние по-скоро присъстваме, в сравнение с участваме. Това отразява централния проблем на страната ни: няма огромна цел, липсва ѝ небосвод и далечна посока. Живеем във външнополитическа обърканост.
През 1990 формулирахме такива цели - НАТО и Европейски Съюз. Но от 2007 задачата е политическото оцеляване на политическата класа.
Единствената рецепта е народът ни да избере потвърдени водачи, а не месии. А в случай че не можем, дано си го признаем и да си внесем извън. В противоположен случай децата ни ще не престават да ги дирят на открито.
- За да приключим, ще Ви попитам нещо по-фундаментално. Оптимист ли сте за бъдещето на България и евроатлантическия цивилизован свят?
Ако бях в ръководството, щях да съм угрижен за обозримото бъдеще на България. Но в този момент, по-скоро от зрителската пейка, мога да съм единствено обезпокоителен. Въпреки участието ни в НАТО и ЕС…
Но дълготрайното оцеляване на демокрацията ще се базира на технологиите и те дават вяра, че водачите в технологиите могат да преодолеят неналичието на водачество в политиката.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ