Кризата с бежанците от 2015 година за Европа е еквивалентен

Кризата с бежанците от 2015 година за Европа е равностоен на събитията, които белязаха Съединени американски щати на 11 септември 2001 година Това е тезата на Иван Кръстев - ослепителен политолог, отличаващ се с изострен език, който живее в столицата на България, само че има положителни контакти с цяла Европа и Съединени американски щати. През последните години Кръстев е доста издирван за мнения по отношение на европейските вероятности и дебатите за бъдещето на Общността. Баварският всекидневник Die Sueddeutsche Zeitung предлага на вниманието на читателите неговия взор върху цялостната обстановка в Европа. Според Кръстев с бежанската рецесия се е трансформирало всичко - тя е тук, с цел да остане, е първата констатация на българския политолог. Материалният дисбаланс в днешния свят е по-осезаем от всеки път - задоволителни са единствено няколко клика в интернет, с цел да се види това. Войните и демографските рецесии контрастират блестящо с богатите региони на света.

Когато става въпрос за бежанци, най-важната дума е " неравноправие ", тъй като тя изяснява привличането им към по-развитата част от света. Не става въпрос единствено за благосъстояние, само че и за сигурност, господство на закона, а посредством тях - за правата на индивида, освен това за милиони хора. Глобализацията трансформира света в едно село, " само че това село живее под тирания - тази на световното сравняване ". Кръстев припомня думите на Реймон Арон: неравенството сред народите приема смисъла, който в миналото е имало неравенството сред класовете ".

Бежанската рецесия изостри напрежението в няколко региона на Европа. Най-значими е разделянето сред остарелия и новия Европейски Съюз, сред Изтока и Запада. Защо страните от Източна Европа реагират алергично към желанието за взаимност, в чиято основа в действителност е казусът с бежанците?

Не става въпрос просто за нарцисизъм, твърди Кръстев. Става въпрос за радикално друг исторически опит. Кръстев разказва голямата миграционна вълна от страни като Полша, Румъния и България след разпадането на Източния блок - огромни групи мощни, постоянно добре образовани младежи, които отидоха в западните страни на Европейски Съюз. Общо 2,1 милиона българи живеят в чужбина по данни от 2011 година, до момента в който в България останаха седем милиона. Това е трагично. Възрастните, останалите в родината си, се усещат застрашени.

В допълнение, някогашните комунистически страни са се сблъсквали с космополитизма и преди - като държавно наложена идеология. Хуманитарното обаяние от дълго време е изчерпано. Страните от Източна Европа са формирани от мултикултурни империи, които са били разграничени с принуждение и свирепост, с цел да се образуват националните страни. Спомените в тези страни са изпълнени с етнически спорове. Като прибавим и казусът с ромите, то не са изненадващи подозренията, че възможностите за интеграция на чужденци и мигранти в тази част от Европа са прекомерно дребни, прецизира Фокус.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!